Нарисувай ми в парка януарския сняг
и лудият танц на снежинките в мрака.
Знам, че го можеш. Нарисувай снега,
че да минем по него той отново ни чака.
Нарисувай ми още априлския дъжд
и щастливото босо и мокро момиче.
Нека да тича с разпиляна коса,
с обувки в ръката и безумно обичано.
Нарисувай ми после онази мечта
на двамата влюбени и спрялото време
в онази мансарда, далеч от света,
събрала звездите от всички вселени.
Нарисувай китара и песен в нощта,
стихове, филми и книги любими,
френски шансони и дълги писма,
нежни ръце и очите ни влюбени.
Недей да рисуваш гари и влакове!
Нито пък сълзи и тъжни раздели,
и думи нечути, отнесени с вятъра.
Нарисувай ми Нежност, Любов и Споделяне!
С това стихотворение нашата авторка Златина Великова участва в конкурс. Ако ви харесва стихотворението, можете да гласувате /да го харесате/ тук, но само след потвърждение, че сте станали член на групата във Фейсбук
