/Поглед.инфо/ Безспорно темата Афганистан е на първо място в дневния ред на международната сцена. Сигурно затова в САЩ и Сингапур вече се продават чрез интернет за 20 дол. тениски /Т-shirt по щатски/ с надпис „Клуб за парашутни скокове в Кабул”. Зловещ черен хумор, защото картинките са на падащите афганистанци от бягащите от Кабул западни военно-транспортни самолети. Ситуацията е толкота потресаваща, отчайваща и объркана, че анализатори по цял свят не спират да бълват всеки час нови и нови коментари, които допълнително напрягат обстановката. Не само в Афганистан. Да не говорим за САЩ, където последиците от едно, казват прибързано и непрецизирано като срок решение, ще разтърсват политическия и обществен живот там още дълго време И света, разбира се.

В Турция събитията се следят под лупа, защото по принцип Афганистан е сред приоритетите във външната политика на Анкара. Отнася се за роля, влияние и бъдещи придобивки при участие в организиране, възстановяване и евентуално укрепване на вече държавата на талибаните. Информации, че талибаните са предложили на кмета на Кабул, Мухамед Давуд Султанзой, да продължи работата си, което са направили и за министъра на здравеопазването от изгубилото властта правителство, в Турция се приема като „нормализация на обстановката” и съответно с оптимизъм, че „двете страни в Афганистан се стараят да се държат разумно в национален интерес”. Повторение на думи на кмета на афганистанската столица, който явно няма друг изход. В момента за разум в Афганистан е трудно да се говори. Спомените от управлението на талибаните в периода 1996- 2001г държи афганистанците в сковаващ страх и ги тласка с хиляди към Иран, Пакистан или Турция, за да напуснат страната си. Засега само в Хиндукуш, долината Панджшир / на български „петте лъва”/ се е организирала съпротива от стари врагове на талибаните водени от сина на убития през 2001г Ахмед Шах Масуд. „лъвът на Панджшир”. Дали синът ще е следващия лъв засега не се знае. Ако наистина се присъедини чрез договорки към талибаните, едва ли ще наследи и името, с което е известен баща му. За изненада още 3 района във вилаета Баалан са успели да преминат в ръцете на местни групировки, свързани с предишното управление. След значителни боеве, в които е имало тежки загуби и от двете страни, селищата Пум Хисар, Дех Салах и Андарат, в които живеят около 100 хил афганци са останали в ръцете на местните групировки Токива факти дават основание за изводи, защитавани от известни коментатори, че е пнеизбежна нова война в Афганистан.

Предполага се, че войната ще се води заедно с преговори със заелите властовите позиции в Афганистан талибани. За такива преговори говорят и председателят на конференцията за сигурност в Мюнхен Волфганг Ишингер, бившия външен министър на Германия, Зигмар Габриел, както и бившия външен министър на Австрия проф. Герхард Манготт, които считат, че такива преговори ще предотвратят миграционният поток към Европа. Без да споменават, че това е свързано и с ново разтваряне на торба с пари от страна на Брюксел.В същото време те смятат, че ще се създаде възможност за осигуряване на някакъв ред в Афганистан, но подчертават, че затова е необходима помощта на Русия и Китай. С тях задължително трябвало да се преговаря относно обстановката в Кабул и намиране на изход от сигуацията на хаос. Анкара от своя страна обръща специално внимание на реч на президента на Русия Путин при среща с привърженици на неговата „Единна Русия”, /все пак през септември ще има избори, които целокупният Запад не пропуска да анализира на принципа „размечтал се”/, където казва, че „не желаем под маската на бежанци в Русия да влязат разни ислямисти-радикали, не желаем да се повтори в няаква форма преживяното през 90-те години в Кавказ”. Това на фона на изказване на министъра на отбраната на Великобритания, Бен Уолъс, който съобщи, че се планира изграждането на бежански центрове в Пакистан и Турция за афганистанците, които напускат Кабул. МВнР на Анкара побърза да опровергае тази информация, но има съмнения, че при телефонния разговор на Ердоган с Джонсън, премиер в Лондон, може и да е обсъждан този въпрос. В допълнение депутат в Междлиса /парламента/ от опозиционната „Добрата партия” задава въпрос дали афганистанците ще имат същия статут в Турция като сирийците.Статут или не, ама турските граждани напоследък са силно загрижени и изразяват гласно недоволство от присъствието на милиони бежанци в страната, което според кмета на Истанбул, Имамоолу от опозиционната Народно-републиканска партия, променя етническия, дори религиозен характер на турското общество и размива единството в държавата. Напражението се натрупва и не вещае спокойствие за управлението на Ердоган.

В тази връзка едно от най-коментираните в турската преса становища е на британския писател от пакистански произход, Тарък Азги,който написа „Афганистанското бедствие”, където категорично заявява, че „след изтеглянето на НАТО и отслабената сила на САЩ, инициативата е преминала в Русия, Китай и Пакистан”. Тогава какво бъдеще очаква Афганистан, пита авторът. Според него САЩ ще реши да копира модела от Ирак и Сирия и ще създадат една специална военна база в Кувейт с 2500 войника, готови да бомбардират и нападат в Афганистан. Той информира, че още през юли делегация от високопоставени представители на талибаните е посетила Китай и е заявила, че „никога повече Афганистан няма да се използва като база за нападение срещу други държави”. С министъра на външните работи в Пекин са обсъждани търговско-икономическите отношения Изводът е, че сега Китай, Русия и Пакистан са ключовите играчи след изтеглянето на САЩ и НАТО от Афганистан. За Москва и Пекин няма спор, но за Исламабад е повече от ясно, че може да се хвали с голяма военно-политическа победа, защото именно Пакистан осигури на талибаните необходимата стратегическа помощ за спечелване на властта. От своя страна говорителят на талибаните е заявил, че Китай ще играе голяма роля във възстановяването на Афганистан. Което не пречи да призове международните икономически организации да осигурят фонд и средства за новото управление. На този етап изглежда като „те не го пускат под масата, той се качва на нея”, но нищо не се знае. Толкова са променливи събитията и толкова често се сменят решенията, че може и да се получи положителен отговор. Зависи от разгръщането на ситуацията и договорките зад кадър. Както се казва, страх лозе пази. Но е факт, че на Вашингтон на този етап няма как да се разчита. Именно това е причината в Анкара някои да разсъждават върху реакциите на европейските страни, които считат, че „САЩ използват НАТО в свой интерес”. Оспорва се все по-честото използване на НАТО в страни като Афганистан, Ирак и Либия и се настоява за ограничаване на дейността му.Разбира се, че е удобно да се припомня една от първите реакции в тази посока, а именно мнението на президента Макрон, че „НАТО е в мозъчна смърт”.След преживяното поражение в Афганистан и бягствато на САЩ, казват, че са се задвижили още по- съществени реакции. Иначе нямаше да се появят в западни медии заглавия като „Байдън каза, че САЩ се завръщат, но всъщност САЩ се завърнаха у дома”. Нямаше бившият ген.секретар на НАТО, Робъртсън, да обвини президентите Тръмп и Байдън в „неспазване принципите на НАТО за обединени действия и съгласуване между съюзниците”. Изводът на Робъртсън е, че „случилото се в Афганистан направи НАТО незначително”. А Ланшет, очакваният заместник на Меркел за канцлер на Германия, заявил, че „това е най-голямата загуба на НАТО от създаването му”. В допълнение Хайко Маас, външен министър, казва, че „има необходимост да се постави на масата на преговорите въпроса за смисъла от използване на германски военни извън страната”. Маас разсъждава за необходимостта да се обсъди доколко е удачно използването на мисии извън основните цели на НАТО. Доколкото е известнно, те по принцип са отбранителни. Задава въпрос „наша задача ли е да осигуряваме човешките права и мира в дадена страна?” Е, този въпрос е задаван многократно от „врагове” като Русия или Китай, но едва след събитията в Афганистан, които явно са прелели чашата, сега се поставя за обсъждане. Следващият въпрос е „наша задача ли е да изнасяме формата на управление?”. Както се казва, дойдохме си на думата, но след горчивия опит от срамното напускане на Афганистан. Маас все пак се застрахова с уверения, че е необходимо и засилване на европейското крило на НАТО, но при намаляване на обвързаността с Вашингтон. Звучи като онова с „мозъчната смърт”. Но като се добави и че „по много въпроси решенията взимат американците, а ние ги следваме в мисии, в които сме безполезни, а тях ги няма”, бързо се стига и до „трябва да се намали зависимостта на Европа от Вашингтон”. За да няма „те взимат решения, а ние ги изпълняваме”. Турската преса в голямата си част е силно положително настроена към такива слова и ги отразява в пълен текст. За Анкара е важно, че Маас предлага „преди да изпратим войски някъде, е необходимо да се водят политически разговори”. Независимо, че Турция не винаги предупреждава, когато навлиза в чужди територии, защото за нея „Турция е над всичко”. Сирия е красноречив пример, въпреки информации, че преди да предприеме 3-те военни операции в държавата на Аскад Анкара задкулисно е водила разговори с геополитически играчи, за да няма сблъсъци на интереси или недай, Боже, военни недоразумения. Ако в Берлин правителството намира за удачно да критикува и се оправдава за случилото се в Кабул с липсата на координация между службата за външно разузнаване BND и властта, то връзката на BND с ЦРУ се определя като „сянка на възможностите за въздействие върху силите на НАТО”. Каквото и да означава това. Факт е, че информациите на службите два дни преди навлизането на талибаните в Кабул са били за „статукво”. Бруно Каа, шеф на BND, в Бундестага е заявил, че е бил в постоянна връзка с другите разузнавателни служби на съюзниците, включително ЦРУ, но не са му били предоставени нови сведения. Явно и службите са заразени с онази политическа коректност, че не са успели да предадат на правителството онова, което се е подготвяло в действителност в Кабул. Турските медии не дават информация дали съответната служба в Турция, МИТ, е информирала своевременно и точно управляващите в Анкара, но е факт, че за Турция, освен тревогата с мигрантската вълна, първата точка е как да използва ситуацията за постигане на свои стратегически цели в Афганистан. Въпросът с бежанците поставя Турция в познатата позиция да търси парични компенсации от ЕС, но за Брюксел това е въпрос и за подхода към талибаните, който трябва да се избере. Урсула фон дер Лайен веие заяви, че ЕС не признава управлението на талибаните, но има гласове, които призовават за преговори с тях. Маас е натоварил специален представител на Берлин за Афганистан да се свърже с представителите на талибаните в Доха и да разговаря с тях. Казват, че тези представители са от крилото на умерените талибани.

Макар че развитието на събитията в Афганистан не предполагат на този етап да се осъществяват независими от САЩ стъпки на ЕС, във Вашингтон някои се притесняват от загуба на Европа. Марк Бергман от Център за американски прогрес, например, пише в „Политико”, че „ЕС може да развие собствена стратегия”, но е необходимо, уточнява авторът, да има собствени отбранителни сили. А е известно, че Европа не притежава достатъчно военно-въздушни и военно-морски сили, за да бъде самостоятелен играч. Ще продължи да е свързана със САЩ така, както вече е от 75 години. Без значение, че Европа от своя страна, казват, разработва стратегии, които са независими от Вашингтон. Времето ще покаже дали Европа се еманципира в известна степен или просто е гневна заради позорното поражение и зловещи сцени от летището в Кабул. Миграционната вълна определено няма да я отмине и това ще предизвика нова разделение сред държавите-членки в Брюксел.Държавите, които няма да подкрепят политика за приемане на нови бежанци са известни. Турция ще държи на своето и ще подлага на изпитание нервите на лидерите в ЕС. А дали ще има разговори с Москва и Пекин е въпрос с повишена трудност. Да му мисли София къде и как ще се позиционира. Афганистан е изпитание и урок.