/Поглед.инфо/ Доскоро мислещите българи се чувстваха като на тенис-мач. Въртяха глави ту наляво, ту надясно, включително в геополитиката, където противоречащите си страни са на Изток и Запад. Сега ги принуждават да вперват очи предимно в Украйна и да злословят срещу Русия. Е, българите не са много покорен народ, въпреки 5-вековното турско робство. Някак се пропуска, че около нас също ври и кипи, а брюкселските гласове, контролирани без съмнение с англосаксонски тембър, са с указания чрез различни споразумения между балканските страни да се „намали влиянието на Русия в региона и така ще се изпратят сигнали до всички на Балканите, че ще са заедно в НАТО и ЕС”. Казва го Лайчак. По този начин на България бе наложено под натиск т.н. френско предложение за падане на т.н. вето към РСМ за започване преговорите за присъединяване към ЕС. А днес в Брюксел сръбският президент Вучич ще разговаря с премиера на Косово Курти, в присъствието на Борел и Лайчак, отговарящ за контактите Сърбия –Косово, за да се постави начало на „нормализиране отношенията между двете стграни.” Един вид да се приеме ново френско-германско предложение за изход от този конфликт. Така, както го разбират на Запад. Отново натиск като този над София по отношение на Скопие, защото, както казва Лайчак „или ще приемете това споразумение като път към ЕС, или САЩ биха реагирали с негативни последици”. Допълнено с „не можете да кажете „не” на САЩ и ЕС”. Това е положението. Вучич бил „дал положителни сигнали”, независимо от масовите протести в Белград с лозунги „Предател” и „Косово е Сърбия”. Според Курти ще се разберат до края на март, а според Вучич може да стане до юни. Ще чака развитие на други събития? Но „няма да допусна „Вагнер” да ме потупва по рамото и да ми дава съвети какво да правя”. Беше известен като „момчето на мама” /Меркел/ и явно е взел решението. Както и да е станало. Дали ще напусне позицията „на два стола”? Предстои да се наблюдава.

Но България стигна до ситуация, когато някои у нас казаха, че „със Сърбия сме в неутрален мир и не си пречим”, а „с румънците сме добре, търгуваме си , те почиват у нас” За гърците няма нужда да се говори, ние масово отдъхваме при тях, известно е защо, но даже не си даваме сметка какво мислят в душите си там за българиге като цяло. Достатъчно е да се прочете „”Симерини” от преди няколко дни. Но гърците са наследили византийските нрави и с усмивка прибират парите, често взети на кредит, от милеещи да се покажат българи. Има и един друг момент. Толкова много станаха българските имоти в Егейска Македония, включително на Тасос, че живеещите там гърци може и да си припомнят българския език. Като в Одрин.

Но ако се гледа по-надълбоко в региона, може да се зададе въпрос, например, защо президентът на Черна Гора, Мило Джиканович, бе на посещение в София? Може би да обмени с президента Радев как да се излезе от положение на политическа криза? Защото в Черна Гора вече 3 години правителства падат, протести се увеличават, а управлява временно правителство Там също предстоят избори., а „вечният” Джуканович твърди / това е наратива напоследък!/, че Русия инициира събития и едва ли не клати властта в малката държавица. Малка, но на онова море, дето акостират и военни , и мафиотски кораби. А в момеита, казват, по пристанищата, около Котор, били наредени една до друга яхтите на олигарси от Русия и Украйна. Няма да е чудно, ако си другаруват. По стар навик. Без значение,че „Св.Стефан”, около Будва, който винаги е привличал милиони посетители и особено богати люде от цял свят, сега е затворен. Но Джуканович се гордее с членството в НАТО и е убеден, че скоро ще заседава по срещите на върха в Брюксел. Налага се да клейми Белград, че се меси по традиция във вътрешните дела на Черна гора и налагал своя „сръбски свят”. Руснаците пък били спретнали преврат, който не се получил и сега Западът води с 1 на 0 на Москва. Няма спомен за старите връзки с Белград. Така се пази вече 30 години лична власт.

В това отношение случващото се в Босна и Херцеговина, БиХ, е въпрос на нова магия. В Сараево така си живеят –на магия. Силните на деня дърпат своята черга и държавата съществува благодарение на контингенти на западните военни организации. Сал един Додик, лидер на РСръбска, един от трите водещи етноса в БиХ, залага на Сърбия, Русия и Китай, за да оцелее при натиска, който се упражнява в личени план, но и върху сръбската част на БиХ. Толкова е сложно и непредсказуемо, толкова е подтискащо поради отношенията на омраза сред етносите, че някои правят сравнение с Украйна. Изграждането на антиРусии напоследък е новата западна мода. Щом и Вучич отклони на този етап поглед от Москва, значи Балканите са в нови релси.

В това време Ковачевски, премиер на РСМ, с гордост заявява, че „страната е фактор за стабилност в региона” като подчертава на Мюнхенската конференция по сигурността, че „РСМ е пример за страна, която чрез добросъседски отношения и дипломатически усилия е успяла да реши големите международни проблеми”. Съвсем в духа на македонската мегаломания, но в период, когато едно вице в Скопие иска да бъде разследван и съден младежът, пребит в Охрид, защото има българско самосъзнание. София го лекува, а от Скопие искат да го съдят, защото „обиждал страната с изказвания” за причината, поради която е в болница. В Скопие така напредват по пътя към европейска интеграция, а София се е умълчала. По ново нареждане или такава е тактиката? Знае ли човек. Избори идват. Остава питането ще се опита ли България да намери начин да се запазят избраните имена на българските клубове в Битоля и Охрид? Става дума за наши исторически личности, Цар Борис ІІІ и Иван Михайлов, които са с принос към съхраняване на български национални интереси. Каквото и да говорят т.н. родни македонисти. Защото те обслужват чужди интереси. С техните идеологеми относно България.

Всъщност политическа криза има и в Скопие. Дни наред се обсъждат промени в кабинета, спорят в Собранието, няма правосъден министър, едни албанци влизат в правителствената коалиция, Алианс на албанците, други излизат, Алтернатива, променя се съотношението опозиция-управляващи. Но броят на албанските министри с тези на македонските, разбира се, ще остане равен. Без значение, че и Демократически съюз напуска правителството. Желаещи да са министри винаги ще се намерят. Особено албанци. Но изход от ненормалните отношения между София и Скопие дали ще се намери? Онова с „гаранция Франция” относно нашите условия за започване на преговорния процес на РСМ за членство в ЕС дали ще проработи? Никак не е случайно,че в тази връзка социалните мрежи не казват нищо друго освен „предатели”. Защото приемат, че в Скопие по-добре се справят с отстояването на техните разбирания. Настроенията са, че са ни приготвили чаша със студена вода. Именно заради изказвани позиции на представители на Брюксел по темата. За Скопие ЕС е приел македонския език и идентичност, а историческите дилеми и условия на България не заслужават внимание. Конституцията ще си променят, толкова. Зависи как.

Турция обаче е онази държава в региона, която се държи под око и от Задад, и от Изток. Безспорно е фактор и не само регионален. Земетресението разтърси из основи тази почти 90-млн държава. Предстоят и избори. Политическите престрелки не спират. Управляващите и преди всичко Ердоган правят и невъзможното, за да не се получат негативни за тях резултати заради земетресението. Турците са гневни и задават много въпроси. Арестуват се стотици кметове от районите на земетресението заради некачествено страителство. Насочват се повече средства от други фондове към пострадалите региони. Опозицията, 6 обединени партии, атакуват къде с основание, къде с преиграване, но с цел загуба за Ердоган на предстоящите парламентарни и президентски избори. На връх 100 години от обявяване на Турция за република. Ердоган е решил да не променя определената за изборите дата- 14 май. Преценено е, че така ще се избегне нов спад на икономиката, а и ще се намерят пари за подкрепа на курса на лирата. Средствата за бежанците, около 4 млн в Турция, ще бъдат пренасочени към пострадалите градове. Бабаджан, лидер на опозиционната партия „Дева” предлага предвидените средстгва за изграждане на канала до Черно море, Истанбулски, да се пренасочат към проект Хаят Истанбул. Това са мерки за гарантиране, че земетресение в Истанбул няма да има подобни последици като онова в Югоизточна Турция.. Но опозицията е разединена. Още не е предложила общ кандидат за президент срещу Ердоган. Мерал Акшенер, лидер на „Добрата партия” е втвърдила тона към най-голямата опозиционна Народно-републиканска партиа, НРП, и лидера й Кемал Калъчдароолу. Той не вдигал телефона, когато го търси. Организирал си извънредно партийно заседание, на което да получи подкрепа за издигане на собствената му кандидатура за кандидат-президент. Акшенер ги нарича „идиоти”. Някои от опозиционните партии настояват да се издигне кандидатурата на кмета на Истанбул, Имамоолу, независимо че има ограничение за участие като кандидат поради съдебно решение за обида на турската ЦИК. Акшенер е на мнение, че „тази 6-местна маса няма да действа като нотариус при моите познания” За кандидати се обсъждат Имамоолу, Мансур Яваш /кмет на Анкара/ и Кемал Калъчдароолу, НРП, но решение не е взето. На Запад казват, че „тези избори ще бъдат много трудни и неприятни за Ердоган”, защото той не е западния фаворит. Подобни гласове има и в Турция, разбира се опозиционни. Опозицията получава съответната подкрепа, особено Имамоолу, който преди време е имал срещи със „западни приятели” , които не крият съдействието си. „Ортодоксалните” икономисти изразяват загриженост от нова вълна на кризата. Наистина няма да му е лесно на Ердоган да спечели тези избори. Вчера стана на 69 години и бе поздравен особено топло от Путин.

Всъщност една от темите в разговорите между тях/ три за два дни/ е ситуацията в Сирия. В момента се довършва подготовката за среща между външните министри на Русия, Турция и Сирия. Днес в Дамаск е външният министър на Египет.Арабските страни обърнаха загрижени очи към Сирия и Асад. Особено след земетресението. С помощта на Русия, с издръжливост и търпение Асад е на прага да нормализира отношенията не само с Анкара. Въпреки натрупано недоверие. Още повече, че конгресмен от републиканската партия в САЩ, Мат Гаетц, е внесъл резолюция целяща прекратяване на военните действия на САЩ в Сирия. Твърди, че Конгресът никога не е разрешавал продължилата цяло десетилетие американска окупация в Сирия и то върху петролните кладенци на страната. До 18 дни в Конгреса трябва да се вземе решение. За онези 900, казват, американски войници в Сирия, които често бомбардират групировки, а понякога и сирийското правителство в Дамаск. Правят се и сухопътни операции. Но винаги с внимание да не засегнат територии, където са руските контингенти. Дали е дошло времето да се нормализира и Сирия? И това предстои, но ще трябва време.

На този фон в Турция се обръща, естествено, подчертано внимание към събитията в Украйна. За тази една година военни действия на украинска територия изводът, който се прави в турски медии е, че „войната е обединила Запада, но го е разделила от останалия свят”.Позовават се на проучване на мозъчния тръст на Европейския съвет за външна политика /ECFR/Проучването е между 9 държави- Франция, Германия, Полша, Великобритания, САЩ, Китай, Русия, Индия и Турция. Резултатите показват напрежението между континентите. Това са резки географски различия в отношението към войната и баланса на силите . Счита се, че операцията на Русия може да бъде исторически повратен момент, сигнализиращ де-факто за нов световен ред.От Оксфорд казват, проф. Аш, че „резултатите от това изследване са изключително отрезвяващи”. Западът се бил провалил в убеждаването на останалите велики сили като Китай, Индия и Турция и затова „ние се нуждаем спешно от нов разказ, който да убеждава страни като Индия”.Е, ако се види липсата на резолюция от срещата на финансовите министри на Г-20 в Индия, значи Западът отново е претърпял провал. Заклеймяването на Русия е поставено под черта. Има предпочитание към запазване на независима политика и това напълно устройва Москва на този етап. В крайна сметка всеки се грижи за собствената си сигурност, а не за Украйна. Ще се наложи Западът да живее с врагове като Русия и Китай, но и с независими страни като Индия и Турция. Поне така пишат в Анкара. И то в периода на постземетресение и предстоящи ключови избори. Внимателното вглеждане в тези процеси е задължително. Светът не само е различен, той наистина е на прага на нов ред и правила. Трябва да се свиква, че „няма истина, има гледни точки” Точки въз основа на собствени интереси. Въпросът е ние дали ще го можем.

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?