/Поглед.инфо/ Ситуацията в сирийски Идлиб стана толкова объркана и информациите, идващи от воюващите на терен страни, са толкова противоречиви, че няма сериозен наблюдател по света, който да си сложи „главата в торбата” и да прогнозира кога, къде и кой ще намери изход от войната в страната на Асад. Ердоган продължава със заплахите, че ако до края на месеца армията на „режима в Дамаск” не се оттегли от завзетите територии около Идлиб, включително от блокираните турски наблюдателни пунктове, турските военни сили ще предприемат съответни сериозни действия.

В същото време проправителствените медии в Турция дни народ акцентират върху организираната, едва ли не, от Ердоган на 5 март среща на 4-мата големи – Путин, Макрон, Меркел и Ердоган, които да дискутират в Истанбул случващато се в Идлиб и да съгласуват позиции. Дали само за Идлиб или за следвоенна Сирия, не е ясно, но Москва не намери за необходимо да бърза с потвърждение за присъствие на най-високо ниво на исканата от Ердоган среща. В същото време военните действия се водят с пълна сила и селища водещи към Идлиб ту се превземат от сирийската армия на президента Асад, ту т.н. от Анкара умерена опозиция атакува зад присъстващите на терен турски военни с техните танкове, докато жертви падат и от двете страни. За да се стигне до днес, когато говорителят на Кремъл Песков заяви, че „понастоящем в плановете на президента Путин няма предвидена среща за 5 март. Той има други планове за деня”. Но подчертава, че за решаване на кризата в Идлиб продължават разговорите между представители на Русия и Турция. Дава се информация, че зам.министърът на външните работи на Русия, Михаил Богданов, е в Анкара за поредните преговори относно Идлиб. На журналистически въпроси какво очаква от водените разговори, Богданов е лаконичен с „както винаги очакваме добри резултати”. Русия е потвърдила позиции, че в Сирия тя не се сражава с опозиционните сили и не е страна във войната. Москва твърди, че не воюва със сирийци и опозиция, напротив, намира се в много конструктивен диалог, включително с опозицията във формата Астана. Поне така пишат турски медии, които не крият различия с твърдения относно Сирия на управляващите в Анкара. По отношение на направено предложение за изпращане на мисия на ООН в Сирия, Богданов е заявил, че е необходимо одобрението на Дамаск по въпроса. Видно е, че след успешното позициониране на Русия в Близкия изток, най-вече в Сирия, Кремъл няма сметка от включване в разплитането на сирийския възел на играчи и от Европа, независимо от интересите им и обръщането към тях на Анкара. Някои от европейските страни имат исторически пристрастия към Сирия, но не дават признаци на този етап, че са готови да финансират възстановяването на страната при приключване на боевете. Да не говорим, че сред т.н. свободна сирийска армия или умерена опозиция, както я наричат на Запад, има по потвърдени данни бойци и от Франция. Ердоган от своя страна твърди, че „развитието на нещата в Идлиб понастоящем са в наша полза”. Признава само за 3 жертви, но казва, че „режимът има големи загуби”. На среща с партийни дейци потвърждава, че „сраженията продължават и ще продължават”. Но не пропуска да каже, че „продължават преговорите с руснаците и те ще продължат”. Странно е, че и в тази военна ситуация Ердоган заявява, че „ние сме в споразумението от Адана и Идлиб” т.е. съответните споразумения с Асад и с Путин от Сочи. На въпрос дали ще се осъществи срещата на 4-мата на 5 март и дали има промяна в отношенията с Русия, отговорът на турския президент е „не е твърдо определена среща на 4-мата, тъй като уважаемият Путин предложи, за да бъде по-целенасочена срещата, тя да се състои между нас двамата”. Ердоган отговорил на това предложение с „може и така, може и във формат 4-ма, но сега решението от нас двамата е по-важно”. Играта и надцакването продължава, но и боевете не спират. Според Ердоган „по отношение на датата почти сме се договорили да е от 5-ти март нататък и вероятно срещата да бъде в Истанбул. Може, ама не е сигурно, видно от изказването на Песков. В случая наистина важното е, че разговорите между руските и турски представители продължават. И в Москва, и в Анкара. Явно неизчерпаемо е търпението на Кремъл след като Ердоган не изпълни поети задължения съгласно споразумението от Сочи. Не само не разоръжи терористичните групировки в Идлиб и не отдели джихадистките организации от умерената опозиция, но и продължи със снабдяването им с военна техника и логистична подкрепа. А е извество и „наливането на масло в огъня” от страна на Вашингтон, където не крият задоволство от проблемите в отношенията Русия/Турция във връзка с Идлиб. Е, и в Либия, където стоят от двете страни на барикадата като подкрепят воюващи една срещу друга военни сили – ген.Хафтар и правителство на Сарадж с база в Триполи. На този фон Ердоган продължава с „в зависимост от резултатите при преговорите, ще продължим с телефонната дипломация”. Тя се води доста дълго и включна и Путин, и Тръмп, и Меркел, и Макрон, и Столтенберг, ген.секретар на НАТО. И всичко се върти около Идлиб и отношенията Москва/Анкара. Но в Анкара има и други гласове, които правят сметка „каква ще бъде икономическата фактура, ако се стигне до по-сериозни военни действия със Сирия и съответно с Русия”? Изреждат се загуби от износа, защото Турция всяка година изнася стоки за 4-5 млрд дол в посока Русия, които ще секнат при продължаващо изостряне на отношенията. Износът включва предимно плодове, зеленчуци, автомобили и резервни части за тях, платове, синтетика и др.При незавидното настоящо състояние на турската икономика, тези сметки могат да се окажат фатални за ред отрасли. После неминуемо ще има удар и върху т.н. „куфарна търговия”, която се извършва не само от Истанбул, но и от градовете по турското Черноморие и казват, че е за 3-4 млрд дол годишно. Риск има и за туризма, защото още се помни случилото се с този отрасъл преди 2-3 години, когато свалиха руския самолет СУ-24 и особено след убийството на руския посланик в Анкара, следствие на което руските туристи забравиха за Анталия и Мармарис. А през 2019г те са били отново 6 млн., което е донесло приходи от 3 млрд дол. Въпрос на сметки за Анкара. Същите като при изчисляване на приноса на турските фирми, които работят на територията на Русия и чийто годишен приход е от порядъка на 4-5 млрд дол. Някои в Анкара са се сетили да добавят в сметките и страните, където Русия има своето влияние и изреждат Балканите, Източна Европа, Средна и Източна Азия. Може и да се спори, ама Анкара винаги действа с много варианти и сметките й по-скоро са точни. Макар и не винаги в нейна полза. В случая дори онези 25 млрд за атомната електроцентрала Аккою, която Русия продължава да строи в Турция, няма как да не бъдат взети под внимание, защото става въпрос за енергийната независимост на страната. Затова т.н. независими медии дават съвети „управляващите да си направят добре сметката за всяка стъпка”, за да няма после ред сълзи, както пък казваме у нас.

В този ред държавният секретар Майк Помпео играе твърдо с „нападателната акция на Асад в Идлиб носи риск от пряк военен конфликт с Турция, но режимът няма да може да постигне военна победа. Решението е прекратяване на огъня”. Нормално, след като армията на Асад постигна забележителен напредък в установяването на контрол върху магистрали М 5 и М 4, свързващи Дамаск с Алепо, както и върху редица селища около Идлиб. Което стесни базите на терористичните групировки. Командващият обединените въоръжени сили ва НАТО в Европа, ген. Тод Уолтърс, пък казва, че „ролята на Турция в противодействие на Русия е централна” и призовава „Анкара и Вашингтон да развият двустранно сътрудничество и взаимодействие в рамките на НАТО, за да се противопоставят на Русия”. В тази връзка не е без значение, че след като Помпео при неотдавнашното си посещение в Казахстан призова „световната общност да приеме бежанците от Източен Тюркестан /уйгури/, бягащи от китайските зулуми”, политическият съветник на посолството на САЩ в Анкара, Маркос Мандояна, за първи път в света посетил в Кайсери, Югоизточна Турция, организацията за солидарност с Източен Тюркестан с лидер Саид Тюмтюр. Вижданията на тази организация са, че Китай и Русия никога не могат да бъдат приятели на Турция, а благодарността за подкрепата на САЩ срещу Китай се разбира от самосебе си. Всъщност точно от тези райони на Китай са уйгурите, които воюват срещу армията на Асад в Идлиб в състава на терористичните органицазии т.е. на джихадистите.

Онези джихадисти, които най-общо в Идлиб могат да бъдат определени в 3 групи – организацията на Хаят Тахрир аш Шам, Джебхат ан Нусра /свързани с Ал Кайда/, които са определени като терористични организации /включително в САЩ/ и свободната сирийска армия, подкрепяна от Турция. Сред тях обаче има още десетки малки други терористични организации, които често объркват посоките си на действие. Казват, че голяма част от тези организации са финансирани и се подкрепят от намиращия се под контрола на ЦРУ Съвет за координиране на военни операции и страните от Залива. Каквато и да е истината, факт е, че в Идлиб картите са объркани до степен на крайна конфронтация и за някои явно ножът е опрян до кокъла. Въпросът е дали ще има положителен резултат от преговорите между Русия и Турция и чии нерви ще издържат повече на напрежението. Играта на Ердоган зад граница, най-вече в Сирия, наистина е рискова и отражението й вътре в страната по-скоро влияе негативно на рейтинга на управляващите, отколкото да носи дивиденти в стратегически план. Каквото и друго да се говори по темата. Кой ще остане в крайна сметка измамената камила? Защото и сирийските кюрди търсят своето място под слънцето, и Асад иска да възстанови териториалната цялост на страната си, и САЩ се тълпят около сирийските находища на петрол, и Иран не се отказва от влияние и участие в сирийските битки, и Израел бомбардира цели на сирийска територия, да не говорим за Турция, но сметката, както винаги, ще се плати от народа. В случая сирийския, независимо от етноси и религиозна принадлежност. Нищо ново под слънцето, но дали поне ще се привиди край на военните действия около Идлиб и ще се намери изход от този сирийски лабиринт?Точно това никой не гарантира.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели