/Поглед.инфо/ Заети с дилемите на предстоящите парламентарни избори и проблемното масово ваксиниране на населението като опит за обуздаване на корона епидемията или като ПР-начин за трупане на авторитет пред избшрателите, случващото се близо до границите ни остава на заден план. Предполага се, че тези събития се наблюдават от тесен кръг заинтересовани професионално експерти, но анализите им по принцип остават само за служебно ползване. Без гласност сред населението. А те няма как да не засягат нашата сигурност, стабилност на региона и дори националните ни интереси. Още повоче, че става въпрос за геополитика, от което зависи и нашето бъдеще като държава и народ. В това отношение политиките на Турция, най-големият ни и мощен съсед, които напоследък търпят промени в стил „реал-политик”, са в обсега на вниманието не само на големите играчи на световната сцена, но би трябвало и у нас. Защото ходовете на Анкара с провеждането на военни учения с впечатляващ брой морски съдове и повече от 27 модерни самолети и хеликоптели в райони от Източното Средиземноморие, по-конкретно около Кипър, както и постояннто присъствие и на новозакупени специализирани за проучвания за въглеводороди кораби в Егейско и Черно море предизвикват тревога не само в Атина. Гърция отговаря с нови споразумения с Вашингтон за доставки на самолети F-35 и предоставяне на терени около Александрополис за военна база / и не само там/, което принуждава Анкара да взима съответни мерки.
Известно е, че Турция имаше договорки със САЩ за закупуване на 100 броя F – 35, най-модерен самолет от V-та генерация и дори да произвежда части за него на свой терен. Започна се дори обучение на турски пилоти в САЩ, но програмата за F-35 бе прекъсната едностранно от Вашингтон след споразумение за покупка между Турция и Русия на руските системи С-400. Москва вече е доставила С-400 и то в период, в който Вашингтон открито предупреди Анкара, че ще наложи санкции и ще спре програмата F-35, ако не се откаже от противоракетните руски системи. Неудовлетворението от сключването на договори за С-400 се превърна в ябълка на раздора между Анкара и Вашингтон. При новата администрация на президента Байдън, Турция не крие амбициите си да промени ситуацията и да неутрализира негативните последствия за отношенията между двете страни. Предприемат се стъпки не само за нормализиране на отношенията, но и за издигането им на високо ниво. Анкара е наела лобисти за премахване на забраната за доставка на F-35 и за възобновяване на програмата за този самолет. Наета е за 6 месеца адвокатска фирма, Арнолд и Портър, във Вашингтон и то за 750 хил дол., за да получи отново досткъп до F-35. Още повече, че Гърция напредва с поръчките си за този самолет. Договорът с адвокатската кантора е подписан от базираната в Анкара ССТЕК, която се води собственост на турскито президентство, ССБ, основен орган на отбранителната индустрия. Разбира се, че остава алтернатива за доставка на руските СУ-57, който вече е в експлоатация в руските въоръжени сили. Но придобиването на нова руска техника няма как да не нанесе вреда на работните отношения със САЩ. Без значение, че Вашингтон все още не е намерил друг доставчик на части за F-35, които и до момента произвежда Турция.Заплахата за санкции не е от рода „ножът е опрял до кокъла” , а и Анкара се старае да омиротвори ситуацията. На този етап админисрацията на президента Байдън се придържа към линията да не доставя своя F-35 за ВВС на Турция. Опасява се, че данните на самолета може да бъдат „прихванати” от руските С-400, което би заплашило сигурността за американската военна техника.. Наетата от Анкара адвокатска кантора се е ангажирала да дава стратегически съвети и съответно достъп до американските власти. Обръща се внимание на комплекс от геополитически и търговски фактори, което е посочено в сключения договор. .
Анкара убедено твърди, че отстраняването й от програмата F-35 е „несправедливо”. Надеждите са за положително развитие на отношенията при новия президент. На сбирка на НАТО на 18 февруари представителят на Турция, Фахретин Алтун, е заявил, че Турция е зплатила част от доставките на F-35, както и таксите за хангари за самолетите, които не са доставени. От своя страна министърът на отбраната на Турция, Хулуси Акар, на среща предходната седмица на министрите на отбрата на страните-членки на НАТО е заявил, че „поставил съм на вниманието на съюзниците, че опити за санкции, отказ от лицензии, регистрации или даже заплахи за санкции, ще отслабят Алианса”. Анкара не вярва, че САЩ ще пренебрегнат стратегически съюзник като Турция.Което не пречи да предприемат допълнителни мерки, включително и чрез лобистки форми.При напечената ситуация в Източното Средиземноморие, откритата подкрепа на САЩ за Гърция / срещу военни бази, разбира се/ и мръщенето на Русия след сключването на споразумения с Украйна за военни доставки, включително за производство на турските безпилотни самолети, дроновете „Байрактар”, Анкара за пореден път ще приложи практиката за „обръщане на палачинката” с цел постигане на своите интереси. А те са в унисон с „Турция над всичко”. Дали може да ни е пример за последователна политика, която защитава своите стратигически позиции и в новите условия на геополитиката? Не е въпрос само за мащабите на държавата и нейната мощ. Въпрос за размисъл.
