/Поглед.инфо/ Ако за повечето наблюдатели по света словото за омразната 2020 г е „Covid” или „вирус”, то за повечето коментатори в Анкара съществената тема е отношенията Турция/САЩ при Джо Байдън и „новата страница в отношенията с ЕС”. Последното е цитат от реч на президента Ердоган пред актива на неговата управляваща ПСР, в която той отбелязва, че се надява наистина да обърне нова страница в отношенията с Вашингтон и Брюксел. Въпреки техните „двойни страндарти” към Турция. Отново на дневен ред е познатата повратлива политика на опитния Ердоган, но въпросът е дали независимо от изразеното становище, че „Джо Байдън добре разбира връзките между САЩ и Турция” това „разбиране” ще донесе дивиденти на Анкара в сложните геополитически времена. Факт е, че Вашингтон не винаги одобряваше предприетите от Ердоган авантюристични подходи във външната политика на Турция, чиято цел безспорно бе да отвлича вниманието от икономическата криза и от притесненията в неговата ПСР заради спадащия й рейтинг. Не са забравени и думи на Джо Байдън, който като вицепрезидент при Барак Обама бе заявил, че в Турция не трябва да се действа чрез преврати, а като се съдейства за обединения на опозицията, за да се спечелят следващите избори. Но с действията на Анкара в Либия, Нагорни Карабах или Източното Средиземноморие Ердоган постигна да се оставят в сянка понесените загуби от ПСР в местните избори преди година. Тогава бе постигнато обединение на основните опозиционни партии. Загубата на кметските места в градове като Истанбул, където Ердоган е бил кмет, и столицата Анкара бе голям удар за него и срам за ПСР. Днес от Ердоган и ПСР се лансира тезата за „нов икономически период”, но трудно се прикрива недоверието на народа и особено на инвеститорите в тази идея, която се счита за трудно постижима в условията на повсеместна по целия свят криза заради пандемията и последиците от нея. Пандемията, която продължи по-дълго от очакваното, изгори всякакви надежда за връщане на икономиката в желаната от Ердоган посока през 2020-21 година. А това, както пишат в Блумбърг, „стимулира опозиционните партии да започнат действия за придобиване на по-голямо влияние в страната”. Разбира се, че Ердоган се отнася с пренебрежение и не дава вид, че обръща внимание на призивите на опозицията за предсрочни избори. Но не бива да се мисли, че не следи изкъсо пътищата, които предприемат лидерите на опозиционните партии, за да предизвикат промяна в политическия живот на Турция. Според Блумбърг трима лидери са начело на опозиционната вълна и това са Калъчдароолу, водещ кемалистката светска Народно-републиканска партия, НРП, Екрем Имамоолу, кмет на Истанбул, НРП и Мансур Яваш, кмет на Анкара. Любопитното е, че агенцията обръща сериозно внимание на две жени от турския политически спектър, на които Блумбърг предрича „шанс да излязат пред Ердоган”. Това са лидерът на „Добрата партия” Мерал Акшенер и Джанан Кафтънджъоолу, областен председатал на НРП в Истанбул. Акшенер е на 64г и без притеснение през 2018г застана срещу Ердоган на президентските избори и то с лозунга „искам да заема мястото му”. Кафтънджъоолу е на 48г, известна е с левичарски феминистки имидж, кара мотоциклет, но се ползва с уважение сред нейната НРП. Въпреки познатите й радикални възгледи. Защото с действията си в Истанбул съдейства за намаляване влиянието на управляващата в Турция Ердоганова ПСР.
Известно е, че на изборите през 2018г Едродат заедно със съюзника си ПНД, крайно дясна националистическа партия с лидер Бахчели, взе 51%, НРП постигна 31% с кандидата си за президент Мухарем Индже, а Мерал Акшенер, Добрата партия, получи 7%. Тогава и икономиката, и политическата среда бе друга. На този етап управляващата ПСР е с намалено влияние, а рейтингът на Ердоган е разлшчен, намаляващ. И Блумбърг, съвсем в духа на заявеното от преди години от Джо Байдън, изразява становище, че за да се промени статуквото в Турция е „необходимо опозицията да действа заедно”. Но „печелившата коалиция ще е много затруднена, ако не включи при себе си кюрдите”. Както се казва, рапорт даден. Въпреки, че кюрдите са наясно с националистическите възгледи на Мерал Акшенер и че опозиционната НРП не взима официално отношение за положението на кюрдските политици. Лидерите на представената в Меджлиса /парламента/ прокюрдска партия, ДПН, са в затвор вече години. По принцип в Турция и управляващи, и опозиция запазват единомислие по отношение на политиките към турските / и не само!/ кюрди, въпреки че Калъчдароолу се е застъпвал за разрешение да се използва и да има обучение на „майчин език” от кюрдите. Страхът от териториални промени в Турция чрез постигане поне на автономия за кюрдските региони е толкова парализиращ, че всички турски политици са в една редица в отстояване на турските интереси в тази насока. А кюрдете са повече от 20 млн само в Турция.Въпрасът е дали в ситуация на обединение на опозицията срещу Ердоган в бъдещи избори може да се постигне споразумение и с кюрдите.Блумбърг насочва, но ситуацията в Анкара все още се контролира от Ердоган. Независимо, че има сигнали как срещу Ердоган за първи път в дългата му кариера на първи лидер на страната се оформя силна опозиция. А присъствието в нея на споменатите две жени създава настроения, че и в Анкара има промени, които не са типични за ислямизираща се Турция. Явно и за турците предстоят събития с непредизвестен край. Въпреки старания на геополитически ветропоказатели.
