/Поглед.инфо/ Българският премиер преодоля и карантина от ковид-пандемия, и загърби обществено мнение, и даде напоителни интервюта по телевизии, които винаги са в позиция „винаги готов”. Ще пътува за Скопие точно на обявената предварително от него дата 18 януари. Само ден, след като там е избран нов премиер, за когото опозицията в РСМ казва, че е „нелегитимен”. Не бил избран на избори, а заемал позиция след задкулисни договорки. Нашето „надграждане” щяло да бъде „не да се представи анекс към Договора за добросъседство”, а да се съгласуват работни групи с програма и срокове по 5 дейности, включително инфраструктурни проекти, култура и т.н. На място щял да разбере какви всъщност са проблемите и защо нямаме въздушна връзка с Повардарието, да не говорим за ж.п. връзка и читави пътища. Кой и защо се разбърза за магистрален път между София – Скопие- Тирана и има ли това връзка с обявено изграждане на военна американска база /наричана натовска/ в Албания, която ввъщност ще свързва Адриатическо с Черно море? Та нали зорът, казват някои, РСМ да стане и член на ЕС е за да се гарантира сухопътното обвързване на Европа от север до Гърция т.е. до Егейско море и после от Адриатика до Черно море. Да „нема лабаво”, както казват в Повардарието. Да му мисли Москва. В случая на нас ни се предоставя морков като лелеяната от век ж.п. връзка със Скопие, както и търговско-икономически придобивки. Такива, каквито Вашингтон реши да предложи на Сърбия и Косово, когато президентът Тръмп привика лидерите им, за да „нормализират отношенията си” т.е. да се постигне признаване на независимостта на Косово. Без значение, че все още 5 европейски страни не са сторили това. Но там има голяма военна база „Бондстийл” и никак не е приятно тя да съществува в „държава на един крак”. Да се каже нещо в стил „икономизация на външната политика” нито е нещо ново, нито има гаранция, че ще донесе дивиденти. Пазарът на Повардарието, колкото и да е ограничен, е залят от години със стои от Гърция и страните на бивша СФРЮ. Има даже супери собственост на косовски бизнесмени и там цените, казват, били по-приемливи. Ама в Скопие ту президент, ту премиер щели да приемат представители на някакви от „Илинден”, които се изживяват като македонци в България, може да се приеме само като опит за показване на мускули в стил „македонски юнак” и да се подгрява публиката в Повардарието. Речникът в медиите не е променен. Съобразяването с дипломатическите правила за създаване на доброжелателна атмосфера при посещение на чужд лидер явно не се отнася до Скопие. Всъщност защо отива точно в този момент нашият премиер в Скопие? Какво му пари под краката? Да докаже, че той свири първа цигулка в държавата? Защото има „А отбор” в управлението? Дори и да няма собствена партия зад себе си. Не е важно. То и Макрон нямаше партия, ама стана президент. Стават такива работи в наше време. Но редовите българи са от друго тесто замесени. Те си знаят историята, каузата, героите, които за загинали за „тая пуста Македония”,знаят за обезбългаряването след 1945г, не забравят революционното дело на Пейо Яворов и последните му думи, отправени към Тодор Александров, да му съобщят на гроба, когато „Македония стане щастлива”. Няма как да разбират прибързани действия и непрецизирави интервюта. А дали „Македония ще стане щастлива|” не зависи само от София. Историята е основа, „надграждането” идва след това. „Македонският въпрос” е като „Източния”. Делото е „тънко” и всяка стъпка може да обърне колата. Дано премиерът ни е разчел стъпките си и то в български интерес. И да не забравя, че светът е различен и духат нови геополитически ветрове. Оцелявали сме и в далеч по-зловещи ситуации. Ще оцелеем и сега. Без значение кой е лидер.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели