/Поглед.инфо/ Президентът Ердоган е в Северен Кипър, в т.н. Северна Турска Кипърска Република, непризната от никой, освен от Анкара. Чества се годишнина от нахлуването през 1974г на военни турски сили в тази част на Кипър, което Атина нарича анексия. Ердоган е придружен от лидера на коалиционния си партньор Девлет Бахчели, крайно дясната Партия на националистическото действие. С тях е и председателят на партия Саадет, Оус Хан Асилтюрк, който се е нуждаел от помощта на Бахчели при слизане от самолета. Другите опозиционни партии в Турция са се въздържали от възторжени емоции във връзка с тази визита, въпреки че по принцип в областта на турската външна политика политическите сили в Анкара обикновено имат единни позиции. В същото време гръцката църква в САЩ е провела редица събития, които заклеймяват случилото се преди 47 години разделяне на Кипър. Ясно е посочено в тези изяви, че това е „окупация” от страна на Турция и няма как да се приеме искането за признаване на две държави в Кипър. Не е пропуснато обещанието на президента Байдън за Кипър. Като сенатор през 1974г той не е крил своето мнение за турската инвазия на Острова. Днес високопоставени гръцки църковни деятели, постоянният представител на Атина в ООН, ген.консул в Ню Йорк, председателят на Федерацията на кипърските организации в САЩ са в кампания за заклеймяване на турските инициативи за Кипър. Връзката им с новооткритите въглеводородни находища около Кипър трудно може да бъде отречена, защото Турция настоява да дели на равна основа права върху добивите на газ от тези находища.

В случая е любопитна реакцията на група сенатори от двете партии в САЩ, републиканци и демократи, относно идеите на Турция за Кипър и посещението на Ердоган на 20-21 юли в т.н. турска част на страната. Там между другото всички имена на селища, местности или забележителности отдавна имат нови турски имена. Гирне е старото Кирения, а това е забележително място за почивки с прекрасни плажове и старинни сгради, които англичаните винаги са харесвали и масово посещавали. Освен военната си база там. Сенаторите са написали открито писмо до президента Джо Байдън, с което го уведомяват за своята „загриженост” относно решението на Ердоган да отвори бреговата линия на Вароша/Фамагуста в противоречие на няколкото резолюции на СС на ООН. Още повече, че това всъщност се явява и пренебрежение към решения на СС на ООН и ЕС да спрат подобни действия. От своя страна Борел, т.н. външен министър на ЕС, вече заяви, че плановете на Ердоган и президентът на т.н. Северна Кипърска Турска република, Ерсин Татар, да се отвори отново част от Вароша, южно предградие на старата Фамагуста, е „неприемливо и едностранно решение”. А сенаторите във Вашингтон призовават Байдън да използва многостранните и двустранни канали за натиск върху Турция и Ердоган, за да спре „провокациите си във Вароша”. Ясно да се формулират последиците от такива „нелегални” действия.

Тази идея на Ердоган, разбира се, не е нова. Той я лансира още през 2020г и я обвърза с разработване на инфраструктурни проекти за развитие на областта около бреговата линия. Печалбите за туризма явно ще са съществени, а Анкара на този етап се нуждае от повече приходи в хазната, закото икономика се задъхва. СС на ООН реагира незабавно и потвърди приетата резолюция 550 от 1984г, с която се забранява заселване, в която и да е част от Вароша на лица, които са различни от постоянните жители на Фамагуста. Този район е бил обявен за администриране под егидата на ООН. Сигурно затова и Татар бърза да поясни, че се предлага премахване само на военния статут на част от Фамагуста и едва 3.5% от земята ще има статут на цивилна зона, в която могат да се завърнат и бившите жители на тази територия. Иначе идеята за 2 държави в Кипър си остава водеща за Анкара и президента Ердоган. Независимо от изявление на ЕС от 21 юни т.г., в което потвърди своята позиция за спазване резолюциите на СС на ООН относно Кипър. Вашингтон смята, че такива позиции и изразени декларации осигуряват база за задълбочаване на усилията на САЩ, за да бъдат спрени турските действия. Подчертава се, че такива действия като предприетите към Вароша блокират напредъка, ако изобщо го има, на преговорите в състав 5+1 в Женева за обединение на Кипър и то като федерална държава от две общности.. Нещо, което Анкара счита за неприемливо и Ердоган е убеден, че в обозримо бъдеще няма да има споразумение по тази тема. Първият кръг от тези преговори бяха прекъснати през 2017г, а след подновяването им Турция постави условие за създаване на две държави в Кипър. В тази връзка Анкара създаде и база за безпилотни въздушни средства на летището в Лефконико и това бе отчетено като опит за разширяване на турското присъствие в окупиран Кипър. Във Ващингтон смятат, че това е неприемлива ситуация. А сенаторите републиканци и демократи в писмото си до Байдън предлагат да се обединят усилията на САЩ и ЕС, които в тандем да отстояват решения и ясно да посочат предварително, че „всеки опит на Турция да поддържа ново заселване или отваряне на Вароша ще доведе до многостранна изолация”. Припомнянето на основополагащите принципи на американската външна политика за защита на човешките права и върховенството на закона трябва да бъде отстоявано и в този случай, защото опитите на Ердоган за отвори Вароша не е нищо друго освен нарушине на тези принципи, смятат сенаторите. Писмото е от 14 юли и завършва с призив за твърда обща поздиция към Ердоган, за да стане ясно, че действията му са неприемливи. Прави впечатление, че се акцентира върху общи позиции на Вашингтон и Брюксел. Съвсем в духа на новата американска стратегия за обединение на целокупния Запад около политики и позиции на САЩ.

А Ердоган в реч при посещението си в Кипър информира, че е завършен проект за изграждане на сграда за президенството в т.н. Северната Турска Кипърска република, защото досега такава няма. Строежът започва. Отделени били 500 дка за целта. Турските депутати в тази част на Кипър ще се чувствали спокойни и свободни в собствена сграда. Ще бъде изграден и национален парк, защото това са два символа на държавността, която трябва да се поддържа. На Ердоган писма и призиви не му действат. Става въпрос за много пари и добив на газ, за здраво стъпване в Кипър, принципно европейска територия, разширяване на влияние и стимул за икономиката на Турция. И никак не е случайно, че Атина реагира незабавно и нервно, започна дипломатически совалки и срещи с водещи политици от Близкая изток, като Израел. Определено се търси подкрепа в гръцки интерес. Интересно какво ли са си говорили всъщност при срещата на нашия посланик в Атина с Дендиас, външен министър на Гърция преди дни? Иначе е добре да се види как Гърция реагира, когато отчита засягане на собствени национални интереси. Незабавно или с преговори близо 25 годиин? Важното е да се постигне успех или отлагане за събиране на допълнителна енергия и постигане на повече лобита. Другото е близане на рани.

Видно е, че около нас текат сложни геополитически и регионални процеси, за които принцпно трябва да има наша позиция и проследяване на сигналите от всякакъв род и посоки. Защото интересите ни налагат да сме наясно не само с печелившите конфигурации за създаване на правителство в София, а и с начините за създаването му. Каква е геополитическата му ориентация.Либерална или консервативна. Дали е плод на задкулисни договорки или поръчково съставяне на кабинет. Каква е цената. За Ердоган нещата са пределно ясни. За него във външен план „Турция е над всичко”. И все пак опасността от изолация и икономически натиск няма как да не влияе. Случвало се е. Да видим как ще се процедира за Кипър.