/Поглед.инфо/ Наскоро Джо Байдън заяви нещо мъгляво относно ситуацията в Украйна. Тя не се развивала съгласно очакванията на Путин и той бил изпаднал в едва ли не тупик. Чудел се американският президент как да реагира и дали да смекчи някак геополитическото противоборство. После в сериозни американски медии някои се осмелиха да пишат, че съмненията в правотата на курса на ескалация, който се отстоява от Държавния департамент относно Украйна, са основателни и растат. А „Ню Йорк Таймс”, NYT написа, че „САЩ са активен участник в конфликта в Украйна , което води до ядрен Армагедон.” Не че някой се е съмнявал, но друго си е да го напише NYT, нали? Звучи повече от сериозно, когато този флагман на американската демократична преса казва,че „ядреният конфликт изглежда съвсем реален” и да сочи, че „това е хлъзгав път”. Без да се цитира, разбира се, Лавров с неговите думи за „Украйна без съмнение е консуматив в хибридната война на Запада срещу Русия”. Да беше само хибридната война. Войната срещу Русия е по всички фронтове и посоки. Както казва Борел „победата в тази война трябва да бъде постигната на бойното поле”. Канцлерът Шолц допълва с „ние нямаме право да позволим на Русия да победи”. Иска се конфликтът да се проточи, за да се нанесе по-голяма вреда на Русия. Да бъде изтощена, отчаяна, уморена, със съсипана икономика и обезверено общество, да е „на колене”, както често се изразяват англосаксонците. На практика целокупният Запад воюва срещу Москва и даже не го крие. Ще воюва до последния украинец, което стана вече нарицателно за тази война. NYT открехна малко завесата в САЩ, за да съобщи, че разузнавателни данни на службите на САЩ и Великобритания стоят зад точните координати за потопяването на руския кораб-флагман „Москва” в Черно море и зад убийствата на руски генерали. Официално Вашингтон отрича, но изнесените данни странно съвпадат с констатираното на терен. Възможно е Русия да се е отърсила от илюзиите си относно „нашите приятели”, да е проумяла, че не само на бойното поле, но и в пропагандата трябват нови оръжия, които да са в състояние да взривяват обществонето мнение и зад граница, да не допуска с лека ръка да замърсяват съзнанието на младите й хора.

Стана ясно, че Москва е подценила десетилетните действия за преформатиране на съзнанието на украинските граждани и то на основата на откровена русофобия. Да се смята, че изграждането на анти-Русия е само опит за промиване на мозъци на „признателните украинци|” се оказва повече от наивна позиция. Така, както сигурно тези дни руснаците са неприятно изненадани от решението на един Земан, чешкия президент, който подписва разрешение 109 бойци-чехи да се сражават на страната на Украйна против Русия. Не че чехи и повечето европейски страни не са имали войски, които са воювали заедно с германските нацистки армии на територията на Русия през Втората световна война. Както и бандеровците в Украйна впрочем. Факти, които кой знае защо чак сега руснаците изнасят конкретно пред гражданството. В това време един Ердоган си затваря очите, че в Украйна пристигат бойци от т.н. „сиви вълци”, които ще участват в боевете срещу руските сили. Известно е, че тези „сиви вълци” са под чадъра на ЦРУ и турското МИТ.Иначе се предлага изпращане на турски кораб, който да евакуира азовците от подземията на „Азовстал” в Мариупол. Ами ако там има и турски военни експерти? Кой да каже. Москва, както е известно от други подобни случаи от миналото, има свои виждания по такива щекотливи теми. Обикновено се използват при водене на преговори или налагане на собствени позиции в защита на интереси.

В такава ситуация е съществено да се проследи какви сценарии се разглеждат на Запад във връзка с войната в Украйна. Редица анализи в западна преса твърдят, че САЩ все още са уверени, че военните цели на Путин не са се променили . Казват, че той все още се стреми към придобиване на нови територии. Но ситуацията в Киев била променена и Украйна вече се стремяла към „пълна победа”. Затова имало застой на бойното поле. Друг въпрос е Украйна сама ли воюва на това поле или действията й се насочват от командни пунктове и разузнаването на англосаксонските сили, най-вече. Отделно са т.н. наемниици от десетки страни, включително от Израел. Без да се броят офицерите, които обучават украинските войници. И то от години.

На тази основа се разглеждат сценарии „Израел” или „Кипър”, които по принцип включват изискване за установяване на функционираща военна икономика в Украйна, със западна помощ естенствено.Притесненията са, че без месечна финансова и всякаква друга помощ от целокупния Запад, Киев просто няма как да съществува. Засега, до края на лятото, западните коментатори са сигурни, че помощта ще се лее, но за после никак, ама никак не било сигурно.Някои са убедени, че „Кипърският сценарий” бил най-вероятен. Русия е под тотални санкции във всички посоки от Запада, но в същото време Москва има и своята търговска блоката над Украйна. С военните действия украинската икономика е съсепана. Няма как да не се стигне до ситуация, в която и двете страни ще са принудени да спрат, смятат западни наблюдатели. Те пишат, че ако се стигне до „Израелски сценарий”, това предполага Украйна да не загуби територии, което е абсурдно от руска гледна точка. Англосаксонците увеличават военната помощ и паричните потоци към Киев, затягат санкциите към Москва и заплашват да спрат окончателно доставките на руска газ за Европа. Е, с малки изключения и с дълъг срок за реализация, но плащането с рубли вече е в ход. Създават ново напрежение чрез стартиране на процеса за присъединяване на Швеция и Финландия в НАТО. Плашат Молдова, Прибалтика и Полша с руски планове за нахлуване и в тези страни. При положение, че имало застой по фронтовите линии в Украйна. Убедени са, че нито една от страните няма да постигне убедителна победа.Въпреки че Путин ще задържи превзетите територии. Той може да бъде принуден да продължи с прикрита мобилизация или да обяви частична мобилизация през есента. Не било само ясно дали има намерение да сваля властта в Киев. Цел била Одеса и Молдова, но точно това Западът не можел да позволи. Затова се увеличавали доставките на модерно западно оръжие за Киев. ЕС пък щял да се постарае да осигури сухоземен път за износ на украинските селскостопански продукти, най-вече жито. Значи нови големи средства за Украйна. И то в период, когато продължава разцеплението между Берлин/Париж/Рим от една дстрана и Вашингтон/Варшава/Лондон от друга. Противоречията са по оста да се намери път за договореност с Москва. Западноевропейците считат, че е грешка да се прави опит за „отслабване на Русия за постоянно”. Не че вярват на Путин, но предпочитат да не се стига до крайност. Не са склонни на нова ескалация до зимата. Париж/Берлин /Рим настояват за мирно споразумение, каквото и друго да се гооври на висок глас. Намеци на Макрон и Драги, премиер на Италия, са в тази посока. Те са и против предложението Русия да бъде изключена от Г-20. ЕС показва, че не е склонен до бедкрай на финансира войната в Украйна. Но може да обещае „план Маршал” на Киев. Разбира се, когато боевете спрат. В такава ситуация, без западноевропейска подкрепа, САЩ не могат да останат сами със своя икономическа подкрепа.Великобритания е начело на действията за „смазване на Русия”, но не може и не иска да финансира повече Украйна.

Всички тези анализи стъпват на постигнатото при военните действия в Украйна, но тълкуванията са едностранчиви с претенции, че се налучкват намеренията на Путин. Украйна де-факто загубила теротории, ама и Русия щяла да се задоволи само със сухопътен мост между Крим и Донбас. Може, ама Путин не си е казал последната дума. Засега е ясно, че отношенията Русия/Запад остават в режим на Студена война. Някои даже твърдят, че това де-факто е ІІІ-та световна война. Тестването ще се случи при решението за членство на Швеция и Финландия в НАТО. За Украйна такова няма да има. Въпреки, че няма да се казва открито. За членство в ЕС Макрон вече обясни, че има друг план и той предвижда нещо като периферно членство. Затова пък ще има „план Маршал”. Няма как да има пълен отказ от руска газ, а и доказаните зверства над цивилни доста отрезвиха западното общество и лидери.Наблюдателите считат, че това е доста вероятен сценарий, защото Европа не е готова да плаща до безкрай на Киев, за да поддържа украинските амбиции. Те са оказаха като окови.

Понятието „Израелски сценарий” се появи, когато Зеленски каза, че „Украйна ще се превърне в голям Израел”.Без да си дава сметка, че Украйна и Израел не са съвместими по всички въпроси, разбира се. Този сценарий се дискутира само, ако Украйна запази териториалната си цялост. Иначе по-вероятно е да се приложи „сценарий Кипър”. Застоя в позициите на военния терен само ще позволят Путин да се задоволи с вече постигнатото т.е. да откъсне малка част от Украйна. Ако не предприеме непредсказуеми действия с цел постигане на цялостна победа. И то при положение, че от Вашингтон казват, че САЩ са със становище, че „ще плащат колкото е нужно”, за да попречат на Путин. Това е т.н. „дълга война”.

Сценарии всякакви. В тях има дози истина, дози манипулации в дадена посока, малко фантастика и много неясноти. Задкулисието говори, че преговори между Киев и Москва няма, ама между Москва и Вашингтон може и да има. А те какво се споразумяват и как си поделят зоните за влияние не е позволено да се знае от други. Даже при Ялта е имало повече информация. Ще поживеем, ще видим, казват руснаците. Дано.

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?