/Поглед.инфо/ Извънредните избори в Повардарието приключиха. И започна сагата с формиране на мнозинство в Собранието, за да се излъчи нов кабинет с нов премиер.

Резултатите са такива, че се допускат многобройни комбинации за мнозинство и никой не е в състояние да посочи почелившия ход на основните политически сили. Защото управляващата доскоро СДСМ с лидер и премиер Зоран Заев спечели 46 депутатски места, но заедно с коалиционния партньор БЕСА под формулировката „Можем”. Обяви се за победител в изборите. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ водена от Християн Мицкоски /или Мицковски/ има самостоятелно 44 депутати и твърди, че има повече гласове от СДСМ, ако не се броят тези на албанската партия БЕСА. Това й давало основание да претендира, че има право да формира парламентарно мнозинство в 120-членното Собрание и да състави правителство. Истината е, че спечелилата 15 депутатски места албанска партия ДСИ на Али Ахмети държи ключа към успеха за съставяне на такава коалиция, която да има право да състави новото правителство. Но поставеното от нея условие за премиер-албанец, което явно й спечели повече гласоподаватели сред албанците в Повардарието по време на изборите, сега се явява препъникамък в преговорните процеси. Македонските партии не приемат това условие и дори Зоран Заев открито заяви, че след 18 години сред управлението на страната / ту с ВМРО-ДПМНЕ, ту със СДСМ/ е време ДСИ да мине в опозиция. Още повече, че изтече информация за привикване в Хага на Али Ахмети като свидетел по разследванията за участие на бойци на АОК /армия за освобождение на Косово/, сред които е бил и той, за насилствени операции по време на войната от 90-те години. Случай подобен на ситуацията с президента на Косово Хашим Тачи, който заради обвиненията за участие в операции на АОК срещу сръбски граждани не само пропусна среща във Вашингтон с президента на Сърбия Александър Вучич, но е разследван за тези деяния. Случайни събития? Едва ли. Определени сили имат своите начини за „отстрелване” или „назначаване” на лица, които са неудобни по ред причини или се считат за полезни за дадени интереси. Дали новината е фалшива или не, няма значение. Важни са последиците за настроенията сред обществото, което може наистина да изпрати в опозиция ДСИ. И без това в тази партия стихва силата на гласовете, които настояват за премиер-албанец. Но се запазват претенциите за участие в управлението. Познават добре сладостта на властовите позиции. Буяр Османи, виден деец на ДСИ, твърди в многобройните интервюта, които дава в гръцки медии, че не само ще участват в управлението, но и ще осигурят изпълнението на Охридското и Преспанското споразумение, както и Договорът с България, което било условие за европейската интерграция. На последно място споменава добросъседските отношения със София, но това също е част от мантрата за евроинтеграция. Убедително звучи и Зоран Заев със заявка, че след националния празник на 2 август ще започне преговори за коалиционно спорязумение с „всички партии, които са за евроинтеграция и демокрация”. Но те всички са за членство в ЕС и за демокрация! А Мицковски вече получи мандат от неговата ВМРО-ДПМНЕ да преговаря за съставяне на парламентарно мнозинство и то след като бе отнет статута на Никала Груевски като „почетен председател на ВМРО-ДПМНЕ” и се въвежда мандатност на лидерските позиции в партията. Нещо като модернизация в европейски стил! Но със специално предупреждение, че няма да се поддават на натиск и поставяне на непрецизирани условия в преговорите с останалите парламентарни партии. А с 12 депутати в Собранието свои условия има и коалицията на албанските „Алианс на албанците” и „Алтернатива” . Те пък не желаят ДСИ да бъде част от пармалентарно мнозинство т.е. да е сред управляващите. Само „Левицата” засега казва, че „не се интересува от коалиция” и ще остане опозиция. Сложна ситуация, трудни прогнози. Наблюдателите са с мъгливи коментари.

В тази обстановка някак остана без внимание случаят с хакерските атаки по време на самите избори. А те се оказват не една и две. Дори са с различни послания. Една от тях предупреждава македонските партии, че ще има хаос, ако допуснат албанец за премиер. Дори преди да се оповестят резултатите, че ДСИ печели 15 депутатски места. „Цяла Македония ще се обърне с хастара нагоре”, ако премиер стане албанец, казвали хакери. Други пък предупреждавали с „не си играйте с македонския народ”. Едва ли това е причината ДСИ да се озърта и в двете посоки за коалиция, без да забравя за условията си. Имат самочувствие на победители, които дърпат конците на преговорния процес. Но има анализи в македонските медии, които не крият, че хакерските атаки по време на изборите не са само целенасочени атики срещу ДИК /тяхната ЦИК/ или срещу самия изборен процес.. Сигнали за други цели? Възможно е, но вече е преговорен период и няма съмнение, че преговори „зад завесите” вече се водят. Всички партии твърдят, че продължителен период на уточняване на позиции, уговорки и съставяне на коалиционни споразумения водят до опасения за протакане на началото на преговорния процес за членство в ЕС. А в Скопие не крият, че разчитат на председателството на Берлин, което ще приключи в края на 2020г. Германия вече е заявила, че настоява за ускорена евроентеграция на Западните Балкани. Да му мисли София, защото у нас не стана ясно що за политика ще се води по отношение на Повардарието. Ще се чака новото правителство и какво послание ще отправи? Знаем си проблемите, знаем си зъбите, както се казва, защото сме си повече от близки. Знаем си, че като говорим за обща история, прецизно образование, общи герои и един език, забравихме за магистрала към Скопие, повече гранични пунктове, цени на тел.услуги, български ТВ-програми в РСеверна Македония и т.н. Забравихме, че всичко върви след икономиката и инфраструктурните връзки. А ако някои се надяват, че при премиер албанец ще намерят по-кратък път за решаване на противоречия със Скопие, това означава че изобщо не познават македонската душа. Не само са забравили общата ни история и език, но и не познават похватите на гъвкавата практична политика, която владее днес целия свят. Владее света, но винаги с националните интереси начело. А ако има наистина следи, че хакерските атаки в Скопие имат връзка с „братята от Косово” и се препоръчва на службите „отворете тъмната страница”, това означава, че на Балканите има и връзки, които не само са от „зад граница”. Макар, че външните сили съвсем не са забравили региона, видно е.