/Поглед.инфо/ Наистина е любопитно да се види пресконференцията на канцлера Меркел с турския президент Ердоган след едночасовата среща „на прощаване”, която се проведе в построения през ХІХ век павилион Хубер на Босфора, квартал Тарабия в Истанбул. Както се казва, в шеги и закачки двамата изразиха позициите на страните си във връзка с актуалните събития по света и отношенията между Берлин и Анкара. На споменатото от Ердоган, че трудно работи с коалиционните правителства, включително и при канцлерството на Меркел, отговорът е „коалиционните правителства са в съответствие с нашата структура и аз нямам проблем да работя с тях. Ние не искаме да се създаде президентска република”. Прозрачен знак за отношение към извършената от Ердоган промяна в турската конституция, която превърна страната в президентска република и той зае позицията на едноличен управленец. Ердоган пък се позова на собствения си внук, който често му казвал „какво ще правиш, дядо, такъв е светът”. Но въпреки признанията, че има доста разногласия между двете страни и съществуват проблеми, турският президент има надежда, че „ползотворната работа, която свършихме с Меркел, ще продължи по същия начин и при новото правителство” Личи обаче, че ще му липсва „предпазливия и ориентиран към решения подход на Меркел”. Факт е, че почти винаги Меркел и Ердоган са успявали да преодолеят противоречия, „въпреки че сме имали трудни моменти в друстранните отношения” признава президентът. Известно е, че запазена марка за Меркел ще си остане проблемът с мигрантите, които тя покани с „ще се справим”, а после си навлече гнева на европейските граждани. Но оценката в Истанбул е, че „Меркел не се поколеба да поеме отговорност за предотвратяване на незаконната миграция”.

Според Ердоган основен проблем за Анкара по отношение на Европа са въпросите с расизма, ислямофобията, дискриминацията, които съпътствали живота на турските гастарбайтери не само в Германия. Не случайно казва, че „турското общество в Германия е най-важният социален аспект на нашите отношения и е общото ни богатство”. Но на въпрос за ситуацията със задържани в Турция германски граждани, Ердоган е категоричен, че „съдебната система в Турция е независима и нищо не мога да кажа за решенията на съда”. А това е въпрос, по който Меркел е била неотстъпчива и е част от проблемите с правата на човека, които за нея са основни. Тя е категорична, че „въпреки различията, ние се борихме с Турция по много въпроси” , но не забравя, че в Германия живеят 4 млн турци, които са и избиратели. Не казва, но в новия Бундестаг вече има 18 депутати от турския етнос във всички парламентарно представени партии. Срещу 14 на брой в предишния. Меркел подчертава, че някои турци в Германия са „успешни имена” и споменава Угур Шахин и Йозлем Тюречи. Няма как да се подмине ситуацията в Афганистан, защото и двамата не искат „катастрофа” в Кабул. Известно е, че ЕС вече преговаря с талибаните и обещава хуманитарна помощ, въпреки че не признава на този етап правителството им. А Ердоган по никакъв начин няма намерение да се оттегли от тази многострадална земя, защото е въпрос за влияние и роля над „братски народ”. Очаква дивиденти в това отношение, включително и във вътрешен план, защото ще поддържа чувството на гордост сред турците. В същото време Меркел не пропуска да заяви, че „чуждите войски трябва да се оттеглят от Либия”. За Ердоган този въпрос има различен прочит. Турция не само присъства военно в раздробената Либия, но има амбициите за роля в управлението й. Не забравя, че Османската империя е стигала и до Либия. Предстои конференция за Либия, която се организира от Франция и там определено ще се сблъскат позициите на повече страни, включително и по отношение на присъствието на турски военни сили в Триполи. Франция е от другата страна на барикадата и още не е забравила за премеждието с нейната фрегата със специална противоемигрантска мисия на ЕС и турски кораб, доставящ оръжие за Триполи. Миризмата на нефт подтиква за намеси, действия в подкрепа на определени вътрешни сили на терен и съответно за роля в устройването на Либия след омиротворяването.Когато и да се случи.

Сирия е другия горещ конфликт, в който Анкара също има военна намеса с 3 офанзиви уж срещу „Ислямска държава”, но всъщност срещу организациите на сирийските кюрди, които са обявени за терористи като близката им ПКК. В населените с кюрди територии в Северна Сирия Турция даже създаде полудържавни формирования, които контролира заедно със свои проксита от радикални ислямистки групировки, воюващи срещу армията на Асад и сирийските кюрди. По темата Сирия Меркел изразява становище, че случващото се не дава надежди за скорошно нормализиране на обстановката. Около Идлиб, Северна Сирия, е „напрегнато”, а „конституционната работа в Женева не върви”. Не споменава Русия, независимо че всички са наясно, че без Москва решение на сирийския казус няма как да се получи.

Ердоган запазва каменно лице, когато на пресконференцията Меркел заявява, че е настояла за продължаване на разговорите между Анкара и Атина, за да се нормализират отношенията и да отшуми напрежението между Гърция и Турция. Източното Средиземноморие е препъни камъка в отношенията на тези две членки на НАТО, които по съвместителство са и съседки.. В Източното Средиземноморие, около Кипър, мирише пък на газ. Едва ли някой ще отстъпи от позиции за водеща роля в региона.Напротив, всеки ще търси съюзници и партньори, за да не остане сам в битката за по-голямо парче от пълната с газ Източно-Средиземноморска баница. Засега Гърция води със стратегически военни споразумения със САЩ и Франция, но едва ли Ердоган ще си остави коня в реката. Ще заплашва с повече погледи на Изток?. Изпитана рецепта, която на практика не се прилага в пълен обем, но води до отстъпчивост в дадени моменти.. В това отношение Турция подаде сериозни сигнали с купуването на руските системи С-400 и обяви, че може да си достави руските самолети СУ-35 или СУ-57, ако САЩ откажат придобиване на F-16 или исканите отдавна F-35. Засега на Меркел се обяснява, че ЕС дължи още средства по споразумението за бежанците и получава обещание, че това ще се уреди. Ердоган твърди, че „не може да премества бежанци, както прави Гърция”, но е подложен на натиск от турските граждани, които отдавна вече се гневят от присъствието, заемането на работни места и устройването на бежанците, които са на територията на Турция. Не са много обстоятелствени Меркел и Ердоган, когато споделят обсъжданите теми. Явно има договорки и зад кадър. Но пресконференцията завършва с уверения, че „г-жа Меркел има голям принос за Германия”. Мнение, което не е само на Ердоган.

Меркел продължава прощалните си визити, Ердоган е в Африка, където в разговори, например в Ангола, не пропуска да информира, че остава верен на идеята си, че „светът е повече от 5” т.е. наложителна е промяна в състава на постоянните членки на СС на ООН, където, разбира се, трябва да бъде включена и Турция. Защото „светът се променя, а структурата на глобалната сигурност остава същата”.

Това в период, когато турската лира „продължава да се амортизира”, както пишат някои в Анкара.Съотношението долар/лира вече е 1 за 9.37, а евро/лира е 1 за 10.92 турски лири. От началото на септември турската лира е загубила 10% от стойността си и продължава да пада. Инфлацията вече е 19.58%, най-ниско ниво за последните 2 години. Сменени са отново шефовете на Централната банка . За първи път от две десетилетия управляващата партия, ПСР, „губи доминирането си при определяне на дневния ред”, коментират редица турски наблюдатели. Казват, че правителството е в отбранителни позиции по всички задавани от опозицията въпроси. А те са за получени и непогасени заеми от Зараат Банк, скандали за самолети, възникнали при големите горски пожари, започването на мащабни строителни обекти без покани за представяне на оферти, съдбата на 128 млрд дол и т.н. Като цяло мнението на обществото е, че „правителството вече не може да дава надежди на хората”. Затова се използва тактика на плашене и страх.Внушава се, че „това са най-добрите ти дни” т.е. внушава се страх за бъдещето Особено ако се смени властта. Съобщава се, че „ще освободят Йоджелан”, онзи кюрдски лидер, който от години се намира в затвор в Имралъ, на Мраморно море. Разбира се, че поради натрупани от години настроения това е почти невъзможно.Твърди се, че „ще забранят забрадките по улиците” т.е. на обществени места, което крайно религиозните консервативни турци няма как да приемат. .Пропагандира се, че религиозната консервативна част от турските граждани ще загуби сегашните си печалби при смяна на властта. Но трудно може да се скрие, че чувствата на доверие в обществото е сведено до най.ниските нива поради политиките на поляризация през последните години. Светски настоените турци отдавна са на мнение, че консервативните религиозни сили няма да признаят резултатите от следващите избори, за които опозиционните партии в Турция настояват да бъдат извънредни, през 2022г. Някои дори вещаят „проливане на кръв”, ако опозиционните партии спечелят. А това създава климат на несигурност в страната. Турция е поляризирана и с разделено общество. Обругават се опозиционните лидери като Мерал Акшенер /Добрата партия/, Ахмет Давутоолу /партия на Бъдещето/, Али Бабаджан /партия „Демокрация и прогрес”/, Калъчдароолу / кемалистката НРП/, Екрем Имамоолу /кмет на Истанбул/ и др. А те пък са обявили единение за изборите и дори са се обърнали към прокюрдската парламентарно представена ДПН, демократична партия на народите, за съвместно участие. Независимо, че единия от лидерите й, Демирташ, е в затвор. В тази връзка обвиненията на управляващите от ПСР /партия на справедливостта и развитието/ е, че ДПН всъщност е терористична и представлява ПКК. Плашенето с опозиционните партии, които ще сътворят неприемливи от обществото политики, ако дойдат на власт, е нож с две остриета. Защото се създава чувство на страх и в собствения електорат. В същото време показва липса на самоувереност, на визия, слабост в създаването на политики.И тогава вътрешните проблеми се изнасят навън и се влияе чрез активност на международен терен. Сремежът е да се създаде чувство на гордост от успешни операции зад граница. Ройтерс пише, въз основа на сведения от двама турски служители, че Ердоган е готов за нова военна офанзива в Сирия, ако „разговорите със САЩ и Русия не са успешни”. Информацията е, че планът за военна операция в Северна Сирия, 4-та поред,не е ясен, но че турските въоръжени сили и МИТ се подготвят. Ердоган вече заяви, че „търпението му е изчерпано” след като 2 турски войници от спец.подразделение са убити в Северна Сирия, а на територията на Турция, Каркамъш, е имало избухване на снаряди. За Анкара това са действия на сирийските кюрди и военната им организация YPG. „Решени сме да ликвидираме тези сили” заявява Ердоган.Досега операциите зад граница вдигаха рейтинга му. Той вярва, че ако разшири т.н. буферна зона по границата със Сирия, там където са полудържавните формирования, ще се увеличи влиянието му и ще се намали на ДПН. Но световните наблюдатели са убедени, че за такава операция ще трябва да се договаря с Путин. Ердоган се срещна с него в Сочи, но не стана ясно какви са договоркште за Сирия. Известно е само, че Путин „иска територии за Асад и присъствието му по магистрала М 4”, която досега се контролира от Турция. М 4 свързва Алепо /втори по големина град в Сириая/ с Латакия. Ясно е защо в Алепо Турция не бе допусната. Може да се предположи, че Русия ще ограничи турските атаки. САЩ стоят зад сирийските кюрди и са им обещали, че няма да ги изоставят като Афганистан. Това поставя Турция в не особено изгодно положение.Говори се, че може да потърси сближаване с Асад, за да изключи кюрдите от бъдещо управление в Дамаск. Налага се мнение, че ако има турска офанзива в Северна Сирия, тя ще е ограничена. САЩ няма да пречат. Но дали ще донесе слава за Ердоган във вътрешен план? И как ще реагира Русия? Защото независимо от ласкавите думи при срещата в Сочи, известно е, че отношенията Русия/Турция не са от най-розовите. На Ердоган му трябва успех. Но геополитическите играчи са други и те си имат собствен интерес. Въпросът е кой ще изтегли печелившата карта. Предстои да се наблюдава.