/Поглед.инфо/ „Ако в Сирия вместо кръвта на убитите деца течеше петрол, светът веднага щеше да се намеси”, цитира надпис на стена в Алепо, Сирия, турският президент Ердоган. Казва го в Женева на форум за бежанците, където участва и ген.секретар на ООН Гутериш. Споменава с апломб за човешката драма в Сирия след 9 години гражданска война. Упреква, че „най-богатите само ни се усмихват” и обобщава, че „подкрепа няма”. Докато „светът е изправен пред несрещана бежанска криза”. Криза, на която нито краят й се вижда, нито някой знае какво е справедливото и правилно решение. Както винаги, някой печели. И както винаги, остава зад кадър.Анкара обаче се нуждае от средства. Не само за бежанците, които са намерили подслон на турска територия. В момент, когато на Еминюню /квартал в Истанбул/ има опашка от 100 м за купуване на билет от лотария. Шанс за наивници в навечерието на Нова година. Другата опашка пред общината в Истанбул е още по-дълга. Точно 15 хил безработни са се строили пред кметството, защото има обява, че ще бъдат назначени 420 служители. Това в града на Босфора, където новият кмет от опозицията, Имамоолу, на всеки надлез е наредил да се постави надпис,че ще управлява прозрачно и ще работи мегаполисът Истанбул да има 16 млн жители. Жители, които се вълнуват дали ще бъдат изпратени турски войски и в Либия, защото страх сковава всяко майчино сърце, ако изпратят детето в битки. А Либия и по-точно правителството в Триполи, търси помощ от „приятели”, главно от Турция, за да се справи с настъплението на армията на маршал Хафтар, който оспорва властта на признатото от т.н. международна общност правителство в Триполи. Зад Хафтар са Египет, Саудитска Арабия, Йордания, Обединени арабски емирства и за капак –Русия. След сключения меморандум между Анкара и Триполи за определяне на морските граници в Източното Средиземноморие, където залежите от газ се оказаха повече, отколкото умът може да възприеме, Турция е в ситуация да поддържа във всяко отношение, най-вече военно, управляващите в Триполи. Да, ама турски войски има и в Сирия. Турски военни кораби и самолети охраняват турски сондажни кораби на юг от Кипър, където интересите на Гърция и Кипър се сблъскват с претенциите на Турция да дели зоните с новооткрита газ в Източното Средиземноморие. Всеки дърпа чергата с газопроводите, които имат за посока Европа и дрънка оръжие със заплахи за предприемане на силови действния. Ако се наложи. В играта са не само Гърция, Кипър и Турция, но и Израел, Египет, Франция и Италия, които имат подписани с Никозия концесии за проучване на газовите находища. Драма с непредсказуеми последствия, където, без съмнение, думата ще имат геополитическите играчи. ЕС е на страната на своите членки Гърция и Кипър. Русия призовава за сдържаност и диалог за изход от напрежението, но следи под лупа случващото се. Газпром също има своите интереси, особено при конкурентни междуособици.
Във връзка със случващото се в Либия и Сирия, където Турция има свои военни, лидерът на опозиционната НРП, Калъчдароолу, казва „каква работа имаме в Либия” и още „какво търсим в сирийския батак”. Според него е необходимо да се вземе поука от сирийската драма, в която Турция има активно участие. Факт е, че Анкара гледа зад граница и заплашва САЩ с ответни санкции, ако Вашингтон приведе в действие санкции заради „Турски поток” или „старите вече въпроси с покупката на руските ракетни системи С-400”, но без съмнение вътре в страна едно след друго следват събития, които създават напрегната обстановка. За сформираните, например, две нови партии с лидери експремиерът Давутоолу и ексминистър Али Бабаджан, от главната опозиционна Народно-републиканска партия, НРП, казват, че „Партията на справедливостта и развитието, ПСР, роди близнаци”. Подозренията са, че Ердоган е решил да играе с бутикови партии, които всъщност ще са опора на неговата управляваща ПСР и няма да заплашват властта му. Затова се счита, че лансираната идея „да се освободим от Ердоган”, която да привлече подкрепа от повече избиратели, няма да е нищо друго освен „да избягаме от дъжда, за да отидем при пороя”. Защото драмата на Турция с приватизацията е била осъществена с подписа на Бабаджан и съратника му Мехмет Шимшек, а промените в конституцията, включително за президентска република, са станали с подписа на Давутоолу. Тогава какво им е новото на тези нови партии? Изводът в НРП е „да дадете глас за тези партии и да вярвате, че те ще се борят с Ердоган, това е наливане на бензин в огъня”. Тъй като експрезидентът Абдуллах Гюл подкрепя Али Бабаджан, който през януари ще регистрира партията си, някои наблюдатели в Анкара припомнят, че той през 2003г е подписал протокол с Колин Пауър, държавен секретар на САЩ, за който се смята, че е „ипотекирал Турция”. Задкулисието говори обаче, че днес Великобритания стои зад проекта Бабаджан/Гюл. Знае ли човек в тези променливо/хибридни времена! Сигурното е, че колкото и гласове да привлече вече регистрираната партия на Давутоолу, наречена „партия на бъдещето”, те ще са изцяло от управляващата ПСР.
Няма съмнение обаче, че турците повече се вълнуват от информациите за предстоящото построяване на канал, който ще свързва Черно с Мраморно море. Така разпоредбите от Монтрьо, които регулират преминаването през Босфора и престоя в Черно море на кораби от държави, които не са гранични, няма да важат и достъпът до това затворено море ще бъде в различен порядък. Земите, през които ще преминава каналът са вече изкупени и едва сега селяните, които са ги продали са разбрали колко са ценни. Има информации, че собственици са от Катар, но има и сведения, че в началото хора от организацията на Фетуллах Гюлен, ФЕТО, са изкупили на безценица земите и така са спечелили луди пари. Идеята за този канал е от 2010г и за първи път бе лансирана в статия, позоваваща се на Пентагона. Ердоган заяви, че проектът за канала е успешен и ще има политическо влияние. Но избягва подробности по въпроса. В турски медии се твърди, че проектът е американски, а обществото е объркано. Не може да се ориентира каква е ползата в икономически, политически и дипломатически аспект. Инвестицията е за 25 млрд дол, но кой ще я осигури не е ясно. Опасенията са, че каналът ще е „нещастие за Истанбул”, защото през карстовите земи при строителството ще изтича цялата вода на мегаполиса и ще се наруши снабдяването. Проектът е за тесен канал, а това означава висока скорост на водата в него, което не гарантира стабилност на преминаващите кораби. Въобще страховете са повече от очакваните придобивки. Другото е несигурността в утрешния ден, но това е болка не само в Турция. Все пак това е държава с 80 млн граждани и политика, в която суверенитет и независимост са основополагащи и за управляващи, и за опозиция. Едните искат да задържат властта, а другите зоват за обединение на всички извън управлението, за да предизвикат извънредни избори и в съдружие да ги спечелят. Да не се чака до 2023г, когато ще се чества 100г турска република. Ако може без Ердоган начело. Възможно е „сметките да са без кръчмар”, което в случая означава, че Ердоган си има своя шанс. Без съмнение работи за него. И извън страната, и вътре.
