/Поглед.инфо/ Когато печатна медия като „Файненшъл Таймс” , ФТ, публикува на 28 ноември статия под заглавие „Валутната криза в Турция е работа на Ердоган”, това е сигнал, че на Запад симпатиите към турския президент не са на мода. Меко казано.Независимо от съюзнически отношения в НАТО и съобразяване с ролята на Анкара като регионален играч и военна сила. Не бива да се забравя, че вестникът е флагман на сериозните западни финансови центрове. Констатацията му, че „Турция преминава през необичайна валутна криза” и обезценяването на турската лира с около 1/5 през последните 2 седмици „не се дължи на икономически проблеми, а на решения взети от Ердоган”, не е нищо друго освен пряка критика към мерки на турския президент в областта на финансовата сфера. Централната банка на Турция е спомената като „така наречената независима”, защото тя намали лихвените проценти според заявени не от вчера позиции на Ердоган по въпроса. Това взриви курса на лирата и тя премина нивото на 13 лири за долар. Но по-интересен е изводът, че „Ердоган се отдалечава от неолибералните политики и сигнализира за основана на производство икономика”. Всъщност Ердоган обосновава решението си за намаляване на лихвенити проценти с „няма да смажем народа или фермерите си с високи лихвени проценти”. Той е убеден, че скоро лихвените проценти ще паднат. Твърди, че износът се увеличава, икономиката се възстановява и са привлечени повече туристи въпреки Ковид-19. Което не се отрича от ФТ. Факт – Анкара стабилизира ситуацията с валутния курс през втората половина на септември, но едва ли това се дължи само на вътрешни мерки. Ердоган заговори за „войната за икономическо освобождение” и стрелите, както пишат в Анкара, на ФТ към него не закъсняха. Известно е, че в миналото икономиката на Турция отбеляза растеж в резултат на инвестиции в строителството, което бе различно от програмата на МВФ и за сметка на произвоството. Това бе и периода на укрепване на властта на Ердоган и съответно спечелването от страна на неговата партия, партия на страведливостта и развитието /ПСР/ на всички парламентарни и местни избори в продължение на 20 години. С всички условности при провеждането на самите избори.
Днес явно Ердоган е променил курса с програма за производство.Според ФТ „единственият въпрос, пред който е изправена Турция, е колко дълго президентът ще остане и колко щети може да направи преди да си тръгне” Доста безпардонно изказване като се има предвид, че Турция наистина е държава с голям потенциал, а Ердоган до този момент не си е оставял коня в реката. Промяната на курса, за който пишат, определено е Ердогановия начин за изход от кризата.
С тази историческа девалвация на турската лира обаче има очаквания, че инфлацията ще се повиши много над 20%. Ердоган убедено казва, че се надява инфлацията да падне преди изборите. А те, според нето, ще са в конституционно определеното време - юни 2023г.В същото време водещи турски икономисти са на мнение, че инфрацията в Турция може да бъде напълно извън контрол. В момент, когато правителството вероятно твори своя предизборна платформа.Няма как да не предприема такива действия като се има предвид, че цялата опозиция в лицето на НРП /народно-републиканската партия/ с лидер Кемал Калъчдароолу, Добрата партия на Мерал Акшенер, партия на Бъдещето на проф.Давутоолу, партия „Дева” на Али Бабаджан и прокюрдската ДПН /демократична партия на народите/ на Селахатин Демирташ непрекъснато призовават за предсрочни избори. Още от деня, в който на местните избори спечелиха кметските места в най-големите турски градове начело с Анкара, Истанбул, Измир и т.н. Напоследък ДПН призовава за митинг на опозиционните партии, а Калъчдароолу заедно Мерал Акшенер подкрепят идеята. Казват, че ще направят всичко възможно да има „ранни избори”. Защото рейтингът на Ердоган спада, защото има брожения сред членовете на собствената му партия във връзка с икономическото положение, защото Западът като цяло не пести критики към Ердоган и не крие подкрепата за опозицията, защото има масови протести по улиците на големите градове заради срива на лирата и спадане на стандарта или защото за първи път турският президент не е много убедителен? Периодът определено е сложен, но това не пречи Ердоган да пита ”кои са тези Кемал, Мерал, ДПН”? Те получавали подкрепата на ФЕТО и ПКК и не отговаряли на „политическата ни култура”. Той като лидер на ПСР, Бахчели като лидер на ПНД /партия на националистическото действие/ и лидера на партията на Великия съюз са заявили, че „датата на изборите ще бъде юни 2023г и това няма да се промени”. На какво разчита всъщност? На оповестените споразумения с ОАЕ за подготвени инвестиции в Турция и факта, че гражданите обменят чуждестранната валута при висок обменен курс и обменни курсове с пари от страните на Персийския залив? Това ще доведе ли до спад на инфлацията в периода преди изборите? Сигурно тези факти имат роля, но няма гаранции, както казва проф. Баслевент от университета Билги, че електоратът ще каже „нещата се подобряват, да дадем още един мандат на Ердоган и администрацията му”. Отговорът на Ердоган е, че ще промени курса и „ще го предостави като модел на хората”. Дали още вярва на казаното от него през 2013г, че „21-ви век ще бъде векът на Турция”? Сега казва, че „лидерите имат важна позиция в този момент” и предлага посредническа роля на Анкара за нормализиране на отношенията между Москва и Киев. Защото Турция имала добри отношения, както с Русия, така и с Украйна.
Ня 3 декември Ердоган се надява да разговаря по телефон с Путин. Една от темите е точно за ситуацията Русия/Украйна. „Много страни са нервни в момента. НАТО също е нервен.А ние сме благосклонни към мир в региона”, казва Ердоган Надявал се, че този регион няма да бъде разкъсан от война. Лавров, външен министър на Русия, в отговор е заявил, че „следим реакциите на турската преса към такива изявления”. Москва е наясно със специалните позиции на Анкара по отношение на Украйна. Най-вече със становището, че „анексирането на Крим е неприемливо”. А също и с призивите Русия да прилага споразуменията, въпреки че страни в тях са Киев, Донецк и Луганск. Лавров е категоричен, че има поредица от различия по важни международни въпроси и те остават сериозни, но самите консултации по тези различия и как да се справят двете страни с тези проблеми „ винаги протичат при приятелски настроения, открито и са основани на взаимно уважение”. В Рига, на срещата на външните министри на НАТО, Чавушоолу, турски външен министър, е заявил, че „ние сме за деескалация на напрежението”. А на срещата в Стокхолм на външните министри на ОССЕ на 2-3 декември той е допълнил, че „санкциите срещу Русия няма да решат проблемите и няма да помогнат на Украйна”. Казва и че политиката на сдържане, приена на Запад към Москва, трябва да е целенасочена. Предложението е за баланс между сдържане и диалог по отношение на Русия. Тези изявления предхождат предвиждания телефонен разговор между Ердоган и Путин и при всички случаи е опит за смекчаване на възникналото напрежение. За някои то си е просто навечерие на война. А на Турция, както и на други страни, точно война не й е нужна. Независимо, че продава своите „Байрактар” на Киев и с тези безпилотни самолети се стреля по Донбас. На Турция й трябва роля и то важна на международната сцена, защото у дома напрежението е не по-малко тревожно. А когато има изявления, че се „движим към много различни формации по света”, това не е нищо друго освен политика на търсене на пристан там, където средата е доброжелателна или има „кръвни, исторически и културни връзки”. В това отношение Балканите не правят изключение. Затова е нормално и ние да следим реакциите на турските медии. Както и изказванията, и действията на политическите сили в Турция. Дори и 21-ви век да не е само турски.
