/Поглед.инфо/ Как стигнахме до ситуация, в която българите в голямата си част се надяват загубилият престиж и извън страната наш премиер да направи онази особено важна за интересите и достойнството на държавата ни стъпка, която да покаже на Скопие, че не може да разчита на чужд натиск за постигане на собствени цели в отношенията между България и Р Северна Македония, РСМ? Стъпката, изразена с „вето”, може и да е последна на международното поле в политическата му кариера на този етап, но би му дала шанс да се запомни с добро. Но съмненията, че такава позиция ще се отстои от управниците ни в София никък не са малко, напротив. Обществото ни не вярва, че София ще съумее да защити интересите си по отношение на проблемните въпроси с РСМ, заявени като „червени линии” от Народното събрание, които бяха подкрепени и от становище на учени от БАН. Без да се акцентира върху споделяни в социалните мрежи мнения на хиляди българи. Нямат вяра нашенци, защото години вече са свидетели на политика в стил „пудела на .....еди-кой си”. Омръзна играта на „тука има-тука нема” във връзка с окончателното решение на България относно началото на преговорния процес на Скопие за членство в ЕС. Едва ли това се разбира по този начин от властите в София, но вече няма нужда, няма и време да се прикриват недомислия, грешни ходове, липса на експертност, дълбоко непознаване на историята на отношенията и връзките между двата братски народа. Те са вековни и там няма място за политики на послушание и оглеждане за „какво ще кажат съюзниците”, както има навика да казва един наш зам.министър от онова министерство, което сега се напъва с разни работни групи по казуса. Прекалено много болка и горчивини има в историята ни, известно е. Да се залага обаче на историята във времена, когато правата и успехите са на страната на силния, не е позиция, която носи дивиденти. Справка – САЩ и политиките на Тръмп през последните 4 години. Да се робува на старото правило, че дипломацията е политика на компромисите и да се залага чрез компромиси на почтеност в обещания за бъдещо разбирателство е най-малкото наивност. Да се търси подкрепа сред съюзници, които си имат собствени интереси и никак, ама никак не са свикнали да чуват, че и ние имаме интереси и дори се опитваме да ги формулираме, макар и в последния момент, е толкова загубена кауза, че чак в Скопие отеква ехото. Заради членството на РСМ в НАТО подписахме един недообмислен, прибързан и сега се оказва дори препъни-камък Договор за добросъседство и сътрудничество, който не само не се изпълнява, но и стои като воденичен камък на шията на управляващите и експертите, които са го сътворили. Но НАТО се разшири, Вашингтон е доволен, балканската дъга около т.н.зони за влияние на Русия се затвори, но какво спечели София? Стабилност, сигурност, гаранции срещу враг като Москва? Руснаците например напоследък си имат търкания с Белград, ама им доставиха договорени танкове Т-72, за които казват „достатъчни са като ниво за Сърбия, защото другите балкански страни нямат армии, нямат такова въоръжение” и това на този етап е предостатъчно на президента Вучич. Той пък реши да го играе независим след посещението във Вашингтон заедно с премиера на Косово Хоти и побърза да откаже договорено съвместно учение с Русия и Беларус. Всеки сам си кове съдбата, но какво изкова София по отношение на РСМ? Защото за Гърция стана ясно. Атина заедно със Скопие решили въпросите с езика, идентичността и нацията на РСМ в Преспанският договор, който стана водещ за целокупния Запад. Изпълнява се от Повардарието, макар че докато беше опозиция настоящият премиер на Гърция, Мицотакис, го критикуваше и обещаваше промяната му. Сега настоява не само за изпълнението му, което и без това е в ход, но добавя между другото и нови условия. Защо не, явява се опора на Скопие в противоречията със София, главно за езика, идентичността и нацията. Крайно време е у нас да се осъзнае. Както и да се разбере, че повече от настоящата антибългарска кампания сред македонските СМИ, ТВ-програми, сайтове, вестници, няма как да има. Каквито и компромиси да направи България, те ще са камъни в нейната градина, видно е. Не че хората от Повардарието ни мразят, напротив, пием си с тях ракията. По-старите знаят и как стоят нещата, но те са бащи и майки на настоящите министри, включително при опозицията, които се изживяват като по-католици от Папата, защото „ние сме в НАТО и ЕС е стратегическата ни цел”. Няма лошо, подкрепяме. Ама първо вижте колко време ви трябва, за да разберете, че безплатен обяд няма и България не заслужава унижаване. Ако сме казвали, че „македонците са по-интелигентната част от българския народ”, то е защото много наши политици, учени, висши военни, дипломати, хора на културата и изкуството в миналото, да не говорим за революционерите, които са се борили за освобождение от турско робство на старите ни земи, по произход са от селищата на днешна РСМ или от Егейска Македония.. Как това да го затърби народът ни? Политическата криза у нас не предполага да се вземе решение незабавно, под натиск и с преговори зад кадър. Ако се налага, да се даде време за размисли, за подготовки и разяснения пред обществеността в РСМ. Още повече, че и ЕС не се е разбързал да се разширява. Има много други проблеми за решаване, включително терор и ковид епидемия. Решения се взимат на трезв ум и в спокойна обстановка, която в София липсва на този етап. Другото са внушения на заинтересовани лица за влияние, които винаги е имало в историята ни. Берлин има с какво да се хвали за своето председателство, не му е нужна РСМ, за да отчете успех. Все пак крепи целия ЕС, а и икономиката му изглежда се е окопитила в условията на ковидепидемията. Само дано не е защото ни е внесъл опасно козе сирене във веригите от супармаркети, които са чужди, включително немски. Може и да сме били зависими, но аборигени никога не сме били. Поне в това народът ни е убеден. Нищо, че не пита на висок глас защо чужди самолети пазят небето ни. Изтичащите в медийното пространство информации, че сме предложили на РСМ компромис „история срещу настояще”, което бе огласено и от „Политико”, набързо бе отречено от Скопие. Даже президентът Пендаровски и премиерът Зоран Заев убедено заявиха, че не се водят такива преговори и „никога няма да отстъпят”. Те си знаят. Ние този път сме го извървели, поназнайваме европейските практики. Надцакването е до време. А времето и на управниците в София изтича, и на главозамаяните политичари в Скопие ще им е малко, за да проумеят, че надскачането не е за малките и слабите. За капак зад гърба им дебне албанският фактор, а той си има и свои цели за постигане. Не е само членството в ЕС. Решението е едно. Братството е до гроб и не зависи от прибързани решения с неприемливи за обществото компромиси.