/Поглед.инфо/ „Струва ми се, че съдбата на тукашните хора заслужава внимание и интерес от страна на великите държави. Нима християнска Европа ще остане безучастна пред лицето на убийствата и изтезанията, които изпитва мирното население само заради това, че единственото му искане е правото да живее?”
Алексей Церетелев

На 7 юли се навършиха 140 г. от установяването на дипломатическите отношения между България и Русия. В дните около тази дата се чуха и написаха доста противоречиви мнения. Крайните русофили и русофоби мериха сили в интернет пространството, а и не само там, възхвалявайки или отричайки отношенията между двете страни. Омразната на някои наука „История” е доказала, че връзката между двата славянски народа има по-скоро положително влияние върху българите, отколкото отрицателно. Друго важно уточнение, което трябва да се направи, е това, че има значение за кое ниво на отношения говорим – политическо или на чисто битово. Не бива да изпадаме и в крайности, но е необходимо да се направят някои бележки.

В следващите редове вкратце ще представя някои любопитни, малко популярни, но в същото време и ключови моменти от българо-руските отношения в периода от Освобождението до 90-те години на XX век.

Забелязвам, че през последните години името на княз Алексей Церетелев става все по-разпознаваемо сред обществото. И има защо. Той е първият чужденец, който е обиколил пострадалите селища след Априлското въстание, и първият, заедно с Юджийн Скайлър, който изработва проект за автономията на България. За да привлече вниманието на световната общественост към българския народ, за който хората имали съвсем смътни представи, той решил да изпрати писма до всички посланици. „Струва ми се, че съдбата на тукашните хора заслужава внимание и интерес от страна на великите държави. Нима християнска Европа ще остане безучастнапред лицето на убийствата и изтезанията, които изпитва мирното население само заради това, че единственото му искане е правото да живее?”

Месец след подписване на Санстефанския прелиминарен договор канцлера Горчаков изпраща инструкция до А. Дондуков-Корсаков във връзка с назначаването му за императорски руски комисар в България. В нея се казва: „Задачата на Русия...е не да разрушава, а да създава...да не поражда раздори в населението, да сближава и помирява всички негови елементи...” Документ, който много рядко се споменава или целенасочено се избягва.

Традиционно, когато стане дума за българо-руски отношения, се дават за пример две емблематични събития от родната ни история – Съединението и Независимостта. За първото се казва, че Русия се отнася негативно, а за второто, че го подкрепя. В най-общ план това е така. Има една случка около 6 септември 1885 г, която е малко известна. Действието се развива в столицата на Източна Румелия. В 23 часа на 5 септември всички руски офицери от Пловдивския гарнизон са в щаба на Централната милиция, за да съгласуват действията си. Всички са на мнение, че без инструкции и без заповед от висшето началство няма да действат. В първите часове на 6 септември пристига и военното аташе подполковник Михаил Чичагов. Той посещава конака и уведомява Гаврил Кръстевич, че тази нощ ще бъде свален от власт. Главният управител на Източна Румелия моли за пълна конфиденциалност. След провъзгласяването на Съединението дейците на румелийската революция са поканени в руското консулство. Там се събират всички руски офицери. За този паметен ден Симеон Радев пише: „Българи и руси се приветстваха взаимно, при пълна сърдечност”.

По времето на император Николай II се случват няколко емблеметични и исторически събития в отношенията между двете държави.

През 1896 г., след близо 10 г. прекъсване на дипломатическите отношения между България и Русия, София и Петербург възстановяват контактите си. През същата година българският престолонаследник (княз Борис III) приема православието. За целта на 22 януари 1896 г. княз Фердинанд издава манифест, който е прочетен в парламента от премиерад-р Константин Стоилов. Същия ден Николай ІІ телеграфически поздравява Фердинанд за „патриотическото решение”. Новината е посрещната с радост от българския народ. Десет дни по-късно в София пристига императорският пратеник граф Голенишчев-Кутузов. Мирото е донесено от Кремъл в ковчеже от скъпоценни камъни. Актът е решителна крачка към възобновяване дипоматическите отношения между България и Русия, но и символ на единната вяра на българи и руси.

В началото на XX век на бял свят се появява един архитектурен шедьовър. През 1902 г. е построен храм-паметникът „Рождество Христово” в гр.Шипка, посветен на героите от Руско-турската война (1877-1878). Църквата приютява костите на около 9 000 руски и български войни, загинали за свободата ни. Това е един от най-ярките символи на българо-руската дружба и то с изключително силен историко-духовен акцент.

Третото събитие, за което си струва да се кажат няколко думи, е финансовата сделка около Независимостта ни. С обявяването ú България нарушава Берлинския договор. Научавайки за събитията от 22 септември 1908 г., Русия веднага се обявява за свикване на международна конференция, за да се извърши ревизия на договора. За да бъде законен акта, извършен от българите, трябва да се признае най-напред от Турция. Правителството на Малинов започва преговори с Истанбул. Българското искане е признаване на независимостта без компенсации и изплащане на 10 млн.лв. за собствеността на железниците. Турция не се съгласява и отхвърля предложението.

През ноември 1908 г. София отправя ново предложение към Истанбул: 40 млн. лв. румелийски данък и 42 млн. лв. за експлоатацията на железниците. Турция и този път отхвърля българския вариант. Нещо повече, прави контрапредложение. Желанието на Истанбул е 125 мл. лв. за всичко. Средстава за България се непосилни. В този момент се намесва Русия. На 17 януари 1909 г. от Петербург излизат с нова концепция. Предлагат уреждането на независимостта чрез сложна финансова комбинация. А именно: Русия поема върху себе си изплащането на исканите от Турция 125 млн. лв., като приспадне тази сума от турския дълг по контрибуциите от Освободителната война; България няма да плаща нищо на Турция, а на Русия ще издължи само 82 млн. лв., като сключи формален заем с руската държавна банка при изгодни условия – 4% лихва и 40-50 г. срок за погасяване. Окончателният протокол за финансовата сделка се подписва на 6 април с.г. България получава заем от 82 млн. лв. за 75 г. с лихва 4,75% без гаранции и контрол. Страната ни погасява около 1 млн., като останалата сума е опростена през 1918 г. от новата съветска власт.

Междувоенният период не се отличава с кой знае каква дипоматическа активност, имайки предвид че в по-голямата част от времето отношенията са прекъснати или се намират в сложна ситуация. Връзките се нормализират едва през 1934 г., когато започват да се изграждат и първите Българо-съветски дружества. Първият официален договор между двете страни след Втората световна война е подписан през 1948 г., носещ името Договор за приятелство и сътрудничество. Следват споразумения в областта на културата, търговията и т.н. В периода 1945 – 1989 г. са осъществени множество икономически проекти между България и Русия, но 5 от тях се отличават и трябва да бъдат опоменати, макар да са до болка познати: АЕЦ „Козлодуй”; Комбинат „Кремиковци”; Девненски промишлен комбинат; Нефтохимически комбинат в Бургас; Фериботен комплекс Варна – Иличовск.

Не бива да забравяме, че благодарение на отличните връзки между София и Москва България се превръща в шеста космическа сила и трета в производството на космическа храна.

По темата може да се изпишат още десетки страници. Едва ли някой би могъл да напише изчерпателен материал по този въпрос. Вкратце се опитах да представя част от някои спорни въпроси, любопитни факти и събития, повлияли пряко върху нашата история.

Симеон Кулиш, историк, хон.ас. по Съвременна обща история в ШУ „Епископ Константин Преславски”, научен секретар на Тракийския научен институт, филиал Варна.

Използвана литература и източници:

  1. Бужашка, Б. и колектив, 135 години българо-руски дипломатически отношения, Държавна агенция „Архиви”, С., 2014

  2. Кулиш, С. Дипломатически отношения между България и Русия (1908-1910 г.) – В: Епископ Константинови четения, Шумен 2009, с.322-325

  3. Цветков, Ж. България – Русия. Заедно или разделени, С., 2015

  4. www.sofiahistorymuseum.bg;

  5. www.rusofili.bg;