/Поглед.инфо/ След падането на Самуилова България под византийска власт, през ХІ и ХІІ век българите водят постоянна и упорита борба срещу чуждото владичество: въстанията на Петър Делян през 1040-1041 г. и на Георги Войтех от 1072 г., бунтът на Нестор през 1074 г., въстанията на Добромир и Лека през 1078 г., на Травъл през 1084-1086 г. и други. Кулминация на която борба за освобождение е въстанието през 1185-1187 г. на Петър (Теодор) и Асен (Белгун), когото Никита Хуниат окачествява като „извънредно изобретателен и способен в трудни положения”, резултат на което е възстановяването на българската държава.
Въстанието на Петър и Асен избухва на 26 октомври (Димитровден), обявено от братята при освещаването на построената от тях, посветена на Св. Димитър Солунски църква в Търново, изнасяйки пред храма чудотворна икона на светеца, (с която се сдобили при превземането през есента на 1185 г. на Солун от италианските нормани, в чийто гарнизон е имало сред наемниците и български бойци), обявявайки го за покровител на династията Асеневци и на възобновеното Българско царство. При Асеневци, въпреки интригите на Византия и последователните убийства на двамата, продължавайки освободителното дело на Втората българска държава от Калоян „Ромеоубиеца” и по времето на цар Иван Асен ІІ, който по думите на Георги Акрополит „… се прояви като най-добър човек…, не само за своите, но и за чужденците”, а според Георги Пахимер „образец на всяко благородство”, България се установява като най-могъща и величествена държава в Югоизточна Европа.
В сегашното смутно време не само в родината, а и в Европа и света, не би било неоправдано като претенциозно да отбележим годишнината подобаващо, засвидетелствайки почитта и признателността си към освободителното дело на Петър и Асен, вдъхновяващо всички днешни борци за свобода инезависимост на приетата преди 65 години на 14 октомври 1955 г. за член на учредената преди 75 години на 24 октомври 1945 г. Организация на обединените нации, призната за суверенна държава Република България.