/Поглед.инфо/ Всеизвестно е, че здравната ни система е хронично болна, България държи рекорди по смъртност от сърдечно-съдови и други животозастрашаващи заболявания. Според Евростат, България е водеща по смъртност в света и втора по детска смъртност до 1 година в Европа. Страната ни е на първо място по сърдечно-съдови заболявания в Европа, като 65 на сто от заболелите умират. България е от най- бедните държави в Европейския съюз, много българи нямат здравни осигуровки, не са в състояние да заплащат скъпи операционни процедури, прибягват до болнично лечение в последния момент, когато вече може и да е късно. Български лекари, които са недоплатени, емигрират.

На този фон, и при тази бедност, би следвало да се очаква, че управителите на българските болници, държавни и частни ще имат скромни възнаграждения, или поне такива, които да се считат за обществено приемливи.

Имотните декларации на управителите на лечебни заведения, които ползват публичен ресурс от НЗОК за 2021 г. обаче съдържат шокиращи трудови доходи и възнаграждения за не малко от тях. Управителят на частната кардиологична болница, "Медика кор" в Русе е обявил 1 471 952 лв. Годишен трудов доход и още около 198 000 лв. от други източници. Това означава, че Панайотов е получавал най-малко 122 662 лв. заплата месечно.

Впечатляващи доходи се забелязват и при други управители на болници. Методи Янков, управител на столичната частна МБАЛ "Сердика, който е още съдружник и управител също на още 11 здравни заведения. Той е декларирал 827 041лв. за 2021 г.

Преглед на данните за минали години показва, че за 2019г. управителят на МБАЛ „Св. София“ д-р Христо Мазнейков е на първо място по годишни приходи от заплата с повече от 1 645 000 лв. Това прави месечно възнаграждение от 137 хиляди лв. Мазнейкови са милионерско семейство- съпругата му д-р Валентина Мазнейкова, която се води собственик и подуправител на МБАЛ "Света София" е декларирала годишен доход от 866 ,000 лв., което означава, че заплатата и е 72 000 лв.

Управителите на държавните болници са ограничени във възнаграждението, което могат да получават. При държавните и общински болници, според наредбата за възлагане на управлението на лечебни заведения, за управителите е определен таван от 7 800 лв. месечно за 2021 г. или 93 600 лв. годишно

Но и сред управителите на държавни болници има такива със завидни доходи. През август 2020 г. сайта Skener.news разкри имената на управители на държавни болници - милионери. Най- богат се оказва проф. Генчо Начев, управител на столичната "Св. Екатерина" , който за 2019 г. и декларирал общ годишен доход от 450 000 лв., който не е само от заплатата му като директор;той има депозити от над 1,7 млн. лв., 800 000 евро и 108 000 долара, акции за 1,8 млн. лв., инвестиции във фондове за 370 000 лева и дялове в 3 дружества за над 2,8 млн. лв. За същата година управителят на психиатричната „Св. Наум“ акад. Иван Миланов е декларирал доход от 425 000 лв. и на влог държи 5 млн. лв..

Как се става милионер от управител на държавна болница е мистерия, като се има предвид ограниченията в трудовото възнаграждение и дълговете, които те имат.

За частните болници има обяснение. Всички те са на хранилка към Здравната каса и не приемат пациенти със заболявания, където плащанията от Здравната каса са неизгодни. Такива пациенти те препращат към държавните болници. Ако болните са неосигурени и бедни, държавната болница започва да трупа дългове, орязва заплати, средства за консумативи. Лекари и сестри се изнервят и напускат. Отгоре на всичко, в двора на някои държавни болници се настаняват частни болници, която обират всички "хубавите" пътеки, а всички останали са за държавната болница.

Прилични доходи частни болници реализират и при закупуването на лекарства за болните, които се лекуват по линия на Здравната каса. Частните болници, за разлика от обществените, не са задължени да обявяват обществени поръчки за закупуване на лекарства, затова и има случаи, когато те закупуват такива на цени до 7 пъти по- високи от тези, които плащат държавните и общински болници. Често, търговецът на лекарства притежава и болници и един вид продава свои лекарства на себе си, на каква цена иска. По данни на изданието "Медицински будилник"- информационен бюлетин на борбените медицински сестри, юристът- бизнесмен Тихомир Каменов, който е натрупал състояние от търговия с лекарства, е собственик на 6 кардиологични клиники в различни градове. Д-р Михаил Тиков от Пещера, който също започва бизнеса си с лекарства чрез дружеството "Булфарма" през 1998 г. сега притежава болниците „Софиямед” в страната - чрез... "Булфарма". И притежава не само болници, той е крупен бизнесмен и в други области- в аптечния бизнес и в туризма, като притежател натypиcтичecĸaтa фиpмa "Дeл Map Typ" и на "Гpaнд xoтeл Xeбъp" в Пазарджик.

Едва наскоро започна да се обсъжда възможността за законови промени, съгласно които частните болници, при които над 50% приход идва от Националната здравноосигурителна каса, да стават задължени субекти по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Тоест, ако досега те са купували нужните им апаратура, лекарства и консумативи пряко от търговец по техен избор, отсега ще трябва да обявяват обществени поръчки, които подлежат на държавен контрол. Дали това ще стане е под въпрос.

Други атрактивни доходи се осигуряват от ненужни скъпи медицински изследвания, манипулации и операции, особено в най- доходоносната област- кардиологията. Стентове се поставят на път и под път. Средно в Европа отношението между поставяне на стентове и байпас операции е 3,8 към 1., в България цифрата е тройно по- голяма.

Друг всеизвестен на обществото източник на доходи е задържането на болния в болницата до края на максималния срок, който заплаща пътеката, макар и да излекуван. Ако болният е много настоятелен, могат и да го пуснат няколко дни по- рано, но в последния ден трябва да се яви да получи епикризата и подпише, че напуска болницата на тази дата.

Изборът на екип е друг източник на доходи. "У нас е пазарна джунгла – каза преди няколко години д-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването- изборът на екип вече не е право, а задължение за постъпване в много клиники".

По такъв начин, частните болници се оказват особено доходоносен бизнес и затова стремежът за откриване на такива е неудържим. Заедно с общинските и държавни болници, страната ни са нарежда на челно място по броя на болници. Само в София при население от 1,2 млн. души има над 90 клиники, половината от които са частни, докато в Лондон с над 9 млн. жители има 80 клиники. В София има 6 кардиохирургии, докато в Берлин с 3,45 млн. души население има само две.

Истината е, че частни болници се строят заради клиничните пътеки, заплащани от Здравната каса..

Но да се върнем към темата за българските милионери- управители на болници, и в тази връзка да погледнем как стои въпросът със заплащането на управителите на болници в някои от развитите страни в Европа. Може би доходите им надвишават сериозно заплатите на българските управители- милионери?

Няма такова нещо.

В развитите европейски страни частните болници играят вторична роля и не са публично финансирани. Доходите им идват от платежоспособни клиенти и такива със солидни медицински застраховки. Държавните и общински болници в тези страни предлагат много обхватни услуги за почти всички болестни състояния. Частните болници са по- скоро специализирани и не са в състояние да предлагат набора на здравни услуги предлагани от държавните болници. Много от лекарите в тях предпочитат първо да натрупат опит в държавните болници, а редица от тях често освен в частните болници, работят на контракт в отделни дни и в държавните болници. По отношение на държавните болници няма такова нещо като направления и пътеки. Болниците и лекарите нямат никакъв интерес да задържат болния излишно, тъй като те не са търговски дружества. Често поради недостиг на легла, те даже се стремят да изпратят пациента у дома, колкото се може по- скоро.

Ето данни за заплатите на управителите на болници в някои европейски страни. Средната годишна заплата във Великобритания в лева е около 193,000 лева, най- високата в Германия е 312 000 лв., а в Испания 260 000 лв. Подобно е и положението в други страни.

Както се вижда от тези данни, директорите на болниците в европейските развити страни отстъпват значително по доходи в сравнение с българските управители на болници- милионери, някои от които получават допълнителни доходи и като собственици. Болниците, които тези милионери строят не само не отстъпват, но и превъзхождат по лукс болниците в европейските страни. Някои от тях с окончанието в името си на „...мед” са с обширни фоайета, обзаведени с мека мебел и оригинални картини от подбрани художници, с лъщящи асансьори, от всякъде се носи лъх на пари...Вложени са много пари, които не може да се избият от джобовете на гражданите на най-бедната страна в Европа, освен по линия на Здравната каса

Докато у нас частните болници- инкубатори на милионери- са прикрепени на хранилка към Здравната каса, не може да се осъществи реформа на здравната ни система. Такава може да стане ако се промени законодателството, така че те да не печелят за сметка на държавния бюджет, а да бъдат частни в истинския смисъл на думата, по подобие на частните болници в развитите европейски страни. А парите, които сега отиват към тях да отиват за финансиране на държавните и общинските болници.

 Но това едва ли ще стане, като се има предвид, че частните болници съумяват да си осигурят мощно лоби в парламента. А Вчера , най- заможният милионер сред собствениците и управители на болници д-р Мазнейков излезе с мнение за това как да се решат  проблемите на болничното здравеопазване. Частните болници, казва той, не стрували нищо на българския данъкоплатец- едно безочливо  невярно твърдене, като се има предвид, че  парите от Здравната каза, които им се плащат са имено за сметка на българския данъкоплатец. Д- р Мазнейков твърди, че по конституция частните и държавните болници били равни и би трябвало да получават идентично финансиране от държавата-   тя покривала дълговете на държавните болници, голямата част от които били на ниско ниво (а то е ясно защо, поради недофинансиране ), а би трябвало държавата да финансира и дълговете на частните болници, когато имат такива.

      Такова чудо, държавата да финансира дългове на частни болници няма никъде в света. Но както се вижда в България, където всичко е възможни,  натискът и в това отношение вече е налице- от самите милионери.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели