/Поглед.инфо/ Приетия бюджет за 2025 г. има и положителни страни, но основанията за критики и притеснение са повече. Основните проблеми, които се очертават са следните:

  • Фискален риск, заради тежестта на дълговото финансиране в размер до 18,9 млрд. лв.

  • Нереалистична приходна част на бюджета със заложен ръст на приходите от ДДС с 33 % повече спрямо изпълнението им през 2024.

  • Предизвикателства, за които на практика не се предлагат решения: демографската криза, нисък икономически растеж и отлагането на модернизацията в редица области като енергетика, здравеопазване и образование.

  • Намаляване на прага за регистрация по ДДС бе намален от 166 000 лв. на 100 000 лв. Силен удар за малкия и среден бизнес, като между 200 000 и 300 000 фирми ще трябва да се регистрират по ДДС.

Разбира се има и положителни страни като увеличаването на някои социални разходи, поддържането на намерението за фискална консолидация в средносрочен план, както и усилията за ограничаване на бюджетния дефицит от 3 % от БВП.

Въпреки всички предизвикателства бюджета за 2025 година е изпълним поради заложените компромиси и буфери. Трябва обаче да си зададем въпроса: подпомага ли фиска изпълнението на националните стратегически цели и стремежи и не обричаме ли следващите поколения на повече лишения и връщане на стари дългове?

Натрупването на дълг в последните години се превърна в закономерност от която нито едно правителство не може или не иска да избяга. Парламента гласува,че може да бъдат изтеглени нови вътрешни и външни заеми в размер до 18,9 млрд. лв. и основното противоречие е, защо сумата е с 6,9 млрд. лв повече от необходимите 12 млрд. лв. за покриване на съществуващите плащания по стари задължения и заложения бюджетен дефицит.

С новите задължения държавния дълг ще се увеличи до 61,7 млрд. лв. в края на 2025 година. В следващите години се предполага увеличаването на дълга до 88,9 млрд. лв. (36,0% от БВП) през 2028 г. Твърде сериозно финансово бреме като се имат предвид няколко утежняващи фактора:

  • Намаляване на икономически активното население в трудоспособна възраст обусловен и от все по-задълбочаващата се демографска криза

  • Нисък номинален икономически растеж на БВП, а реалния растеж като изключим инфлацията е в рамките на статистическата грешка

  • Икономика базирана на услугите. Индустрия с ниска производителност и висока енергоемкост. Слаборазвито земеделие зависещо от евросубсидии и липса на подкрепа от държавата.

През последните няколко години повечето политици, без значение от идеологическите си различия, припознават една стратегическа цел за България – влизането в еврозоната. С изпълнението на Маастрихтските критерии и заложения дефицит под 3 % от БВП условията ще бъдат изпълнени. Темата за и против влизането на България в еврозоната е обект на друг анализ и няма да бъде засегната тук. Но по-важен е въпросът не трябва ли приемането на еврото да бъде средство за изпълнение на националните ни цели и ще ни помогне ли за по-доброто ни бъдеще?

Отговори на тези стратегически въпроси в новия национален бюджет за съжаление няма. Вместо това се залага на увеличение на разходите за МВР и силовите структури за увеличение на заплатите с близо 50 % . Една нереформирана система, в която въпреки огромното увеличение на разходите за заплати с около 2 млрд. лв. ефективността няма да се повиши.

Популистки решения за създаване на държавни магазини за храни помещаващи се в пощенските станции в страната са неадекватни от икономическа гледна точка и едва ли ще допринесат за намаляване на цените на хранителните стоки и увеличаване на качеството.

Друга нереформирана структура, за която парите растат с всяка изминала година е НЗОК – заложени 9,47 млрд. лв. или с 1,3 млрд. лв повече спрямо 2024. Отделените средства се увеличават, но не и качеството на предлаганите услуги и недоволството се усеща и в средите на медицинските специалисти и сред пациентите.

Макроикономическата прогноза изготвена на Министерството на финансите очаква растежът на икономиката за 2025г. да е 2,8 %. Номинален ръст, който не ни позволява да постигаме средноевропейските показатели за благосъстояние и публични системи. Заложеният ръст ще бъде зависим от външното търсене, което в настоящата икономическа и геополитическа ситуация в Европа е трудноосъществимо. Повишението на инфлацията както и положителния ефект от разходите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) все пак най-вероятно ще помогнат за постигането на заложения икономически растеж.

Данъчната политика и по-конкретно запазването на съществуващите нива на данъците и таксите ще допринесе за запазване на макроикономическата стабилност в страната, но ще продължи увеличаването на неравенствата сред различните социални и обществени групи. Мерките за ограничаване дела на сивата икономика,предотвратяване на укриването и неплащането на данъци и осигуровки, увеличаването на събираемостта на приходите от ДДС и акцизи изглеждат по-скоро като пожелателни и трудно изпълними.

Изводите за приетия от Народното събрание бюджет за 2025 са следните. Изпълним и балансиран бюджет от гледна точка на приходната и разходната част, но без заложени стратегически цели и приоритети. Липсва яснота за ефективността на заложените публични разходи. Не са предложени мерки за ръст на икономическия растеж, вместо това се залага на увеличение на дълговете.

*Георги Смилянов - Бакалавър – специалност Макроикономика и магистър Финансов мениджмънт