Заради отсъствието на партия, която да е безспорен победител и на следващите избори на 11 юли, някои наблюдатели вече изказаха съмнения, че и след тях едва ли ще има ясен знак от избирателите коя партия трябва да поеме отговорността за излъчване на редовно правителство.
Попитахме каква е вероятността да се стигне до трети вот тази година политолозите Димитър Ганев от “Тренд” и Първан Симеонов от “Галъп” и социолога Васил Тончев от “Сова-Харис”.
Ето техните коментари:
В 45-ия парламент се оформиха три лагера.
Лагер №1 е на т.нар. партии на протеста - “Има такъв народ”, “Демократична България” и “Изправи се! Мутри вън!”.
Лагер №2 е на системната опозиция - БСП и ДПС.
Лагер №3 е ГЕРБ.
Нито един от тях нямаше мнозинство. И всъщност предсрочните парламентарни избори се случиха, защото тези три лагера не поискаха, не намериха общ език и не колаборираха помежду си.
Според мен, въпреки обединенията вляво, в патриотичното пространство, нито един от тези три описани лагера няма да претърпи съществена промяна като тежест. Дори партията на Трифонов да порасне по брой мандати, не вярвам, че “Има такъв народ”, “Демократична България” и евентуално формацията на Мая Манолова ще имат мнозинство в следващото Народно събрание. ГЕРБ и обединените отново патриоти, ако прескочат бариерата, също няма да имат мнозинство.
По тази причина дали ще има кабинет, зависи от това дали някои от тези три лагера ще колаборират помежду си - например, протестните партии със системната опозиция в лицето на ДПС или БСП, или пък ГЕРБ и патриотите с някой от лагер №1. Не го ли направят, третите парламентарни избори наесен са неизбежни.
По-вероятно ми се струва да се договорят по някакъв начин, защото иначе общественото мнение ще бъде много негативно настроено срещу онзи, който не поема отговорност. А това може да има тежък обратен ефект върху него.
На каква основа може да бъде тази евентуална колаборация? Вероятно е да се търси коалиция между протестни партии и системна опозиция, които да сформират кабинет, който по-скоро ще изглежда програмен, оставяйки примерно 4-5 министри от служебния кабинет, за да може по някакъв начин да ползват и легитимността на президента в тази конфигурация.
В момента текат преговори между БСП, “Движение 21”, АБВ и с Георги Кадиев за предизборна коалиция. Това е силен ход на Нинова, защото по същество чрез него
тя пише нов разказ –
за обединението,
а не за разединението,
какъвто беше този от изборите през април. Ходът е правилен, защото този разказ на разделението доведе БСП до ново електорално дъно. Подобно обединение ще има положителен ефект за левицата.
Фактор, който обаче ще има отрицателен ефект, е присъствието на Жан Виденов на терена, който със сигурност няма да е част от такава коалиция, а конкурент в това поле. Така че плюсът от обединението вляво може да бъде изяден тъкмо от него.
Има и една
лоша новина
за Мая Манолова,
част от чийто електорат са бивши гласоподаватели на БСП и които биха могли да се върнат към евентуално обединена левица.
Трети парламентарен вот след 11 юли е възможен, но по-малко вероятен. Той би се състоял около президентските избори или заедно с тях, което прави ситуацията различна, защото ще вървят паралелно две кампании.
