По времето на социализма, в което време имаше много неуредици в държавата, но имаше и добре премислени и реализирани решения на творците се обръщаше особено внимание. Казвам го не за да възбудя ироничните усмивки на тези, които се борят против носталгията по социализма, а за да напомня че добрите решения са си добри решения без значение кой политик ги е взимал. По-възрастните си спомнят, че в Съюза на художниците постоянно имаше конкурси. По закон всяка новострояща се държавна сграда трябваше да отдели процент от стойността на сградата, за да се направи сграфито, стенопис или скулптура ако ставаше дума за площад. Ежегодно се организираха общи изложби, на които големите предприятия бяха задължени да правят откупки. Така тези организации събираха свои колекции и днес някои от тях имат (ако не са ги приватизирали) чудесни колекции живопис. Да не говорим за десетките изложби и пленери на млади творци, на които след това се правеха откупки. По този начин от една страна се поддържаше конкуренцията, а от друга се даваше възможност на творците да получават възнаграждение за своя артистичен труд. Днес разбира се никой не мисли за творците. Както ми каза преди двайсетина години един наш виден политик: Вие творците все плачете за помощи, нали имаме пазарна икономика. Работете, продавайте! Той не знаеше (а също така мнозина и днес не знаят) че няма държава по света, в която изкуството да се продава само на пазара. Под една или друга форма умните и богати държави подпомагат изкуството. Днес виждаме как студенти-художници разкрасяват фасадите на сградите и общината дори не си мърда пръста да им помогне материално. Смята се, че те се забавляват като рисуват! И от това живеят, като цветята!
Особена грижа имаше и за писателите. Днес писателите не могат да живеят от своя труд. Изключенията се броят на пръстите на едната ръка. Помислете си само (ако можете да си представите) какво е да напишеш роман. Дълги месеци и години проучвания, съставяне на сюжета, работа върху героите, работа върху конструкцията. Който е любопитен може да прочете какво е писал Толстой по този въпрос. Особено място е отделено за жената на писателя. Тогава тя е преписвала на ръка по пет-шест пъти готовия роман. Тежък труд. Но на писателите винаги се е плащало за този труд. Те са осигурявали живота си именно чрез писателски труд. Така беше допреди трийсет години. Днес разбира се никой не плаща на писателите. Хонорарите по издаването и авторските права на един роман разпределени месечно са доста под границата на бедността у нас.
Подобна е съдбата на актьорите и театралните дейци В големите градове салоните са пълни, но колко са празни и неуютни те в другите градове. На всичкото отгоре почти цялата културна индустрия е съсредоточена в София. За да има допълнителни доходи един артист трябва да живее и работи в София. Което обрича провинцията на културна бедност.
Хората които работят в киното (те са много и с различни професии) също страдат от липсата на държавна воля за решаване на авторските проблеми. От години се борят за да получат това, което им се полага като автори и което в европейските страни отдавна е решено. Но силните финансови лобита отново изместват разговора и той така и не успява да добие вид когато се стига до поправяне на законите. Отново усещаме ироничните усмивки зад думите: Ама те получават хонорари, колко може да им се плаща! Няма да споменаваме че от тези средства, които се полагат на авторите някои пресметливи предприемачи печелят милиони. Преди години в Холивуд имаше момент, в който сценаристите започнаха стачка. И много бързо я приключиха – продуцентите се съгласиха на условията им защото разбираха, че не могат да направят нищо ако нямат до себе си талантливите творби на сценаристите. Само че у нас този въпрос не се разбира!
Време е да кажем, че културата не е онова празно място, което се запълва когато си починем, когато се наядем и няма какво друго да правим, та си пускаме малко култура. Ей така, за душата. Не! Културата е онази атмосфера, която трябва да съществува винаги около нас за да решаваме споровете си културно, вместо да се избиваме с тояги на улицата. Което между другото вече се случва на много места. Липсата на култура не се усеща веднага, хората не умират от глад и не усещат липсата й остро като жажда. Но много скоро обществото, останало без култура започва да търси основите на отношенията си не в разума, а в инстинктите. И след кратко време животинските инстинкти (защото човекът в основата си е животно) избуяват останали без контрола на културната атмосфера. Тогава вече няма да имаме време да си задаваме въпроса: Защо? Просто хитрото и пресметливо животно, останало от човека който е загубил културната си и човешка същност, ще се старае да избие всички останали. Знаете как се нарича подобна масова проява на човешка ненавист!
Преди петдесет години в деня на кандидат студентските изпити пред ВИТИЗ се нареждаше опашка от над три хиляди души. Беше нещо невиждано. Защо? Защото тогава професията беше уважавана, смяташе се че артистичната професия е нещо много интересно и важно за обществото, плащаше се добре, увлеченията на младите хора по тези професии бяха феноменални. Днес няколко стотин души едвам се събират пред входа на НАТФИЗ. И в другите академии по изкуствата положението не е различно.
Представяте ли си какво ще стане, ако артистите започнат да намаляват. Просто защото няма интерес към професията. Ще намалее и броят на талантливите които днес играят по театрите, хората няма да ходят на театър, ще загубят едно любимо забавление. Ами ако и писателите се откажат да пишат? Тогава съвсем няма да има какво да се играе в театрите или какво да се снима в киното. Ами композиторите! Ако кажат: И без това не ми плащат, и без това оспорват авторството ми защо да се мъча. Спомняте ли си колко време се спореше дали да се плаща за „Дунавско хоро“. Не знам как завърши спорът. Ами художниците! Дори и тези, които рисуват със спрей по подлезите ако спрат да рисуват и всичко наоколо потъне в сив и студен бетонов цвят!
За да има няколко талантливи, дори гениални творци трябва да има много обикновени творци, които да запълват нуждата от ежедневна култура. Да, между тях сигурно ще има и такива без талант и дарба. Но те винаги са малко. Повечето творци са водени от своето призвание.
Въобще представя ли си някой какво би станало ако един ден държавата ни осъмне без творци, без артисти. Едва ли някой може да си представи тази тъжна картинка. Но сега е моментът да си зададем въпроса, или по-точно ръководителите на държавата да си зададат въпроса: Какво да направим за да стимулираме хората да използват таланта си в артистичните професии! Без които културата на нацията няма да съществува.
Повярвайте ми- много сериозен въпрос. Дали не сме закъснели да го зададем!
