След дълго-дълго канене и „навиване” от приятели, колеги и близки, големият журналист-международник Йосиф Давидов най-после подреди историите на своите журналистически откривателства в книгата „Репортер от миналото време”. Тя вече е на разположение на българския читател и може да се намери в книжарница „Гринуич” на „Витошка”.
Увлекателно, динамично и ярко написана, в типичен репортерски ритъм и с висока концентрация познавателност, книгата представя пътя на автора в журналистическата професия от 70-те години на 20-ти век насам чрез многоройните му пътувания из „горещи точки”, срещите и интервютата му с изявени световни дейци, преживяванията му в удивителни, често и опасни ситуации.
Общувал с легенди като Уилфред Бърчет, Луис и Амилкар Кабрал, Ясер Арафат и с много други известни и безименни герои на световни трусове, Йосиф Давидов си признава, че най-дълбоко е „потънал” в Африка. Репортерските му приключения из Черния континент и пулсиращите им описания лесно биха могли да му спечелят славата на „българския Ришард Капушчински” - ако талантът му не подсказваше, че и полякът би могъл да бъде наричан „полския Йосиф Давидов”...
Сред колегията Жози, както го наричат приятелите, е обичан и уважаван. Много от своите активни години отдава на редакцията на вестник „Труд”, а по-късно като дългогодишен кореспондент на БТА в Мадрид е помагал с каквото може на всеки минавал оттам колега. Кореспонденциите му пълнеха страниците на много централни издания.
След промените от 1989 г. Йосиф и семейството му хвърлиха котва в испанската столица за постоянно. Днес яркото му перо се изявява във вестника на българите в Испания „Нова дума”
На 30 септември книгата „Репортер от миналото време” ще бъде представена в Клуб „Журналист” на СБЖ в присъствието и на автора, който специално ще пристигне от Мадрид за премиерата.
Йосиф е женен за поетесата Живка Балтаджиева, която през последните години, водена само от своя възрожденски дух и без никаква помощ от български институции, преведе на испански големи български автори като Христо Ботев, Никола Вапцаров, Блага Димитрова и др. и ги популяризира сред испанската публика.
Йосиф и Живка имат две талантливи дъщери - актрисата и поетеса Адриана и художничката Ева. Адриана е омъжена за испанския актьор и режисьор Либерто Рабал, който по бащина линия е внук на големия актьор Пако Рабал, блестял във филми на Луис Бунюел, Карлос Саура, Педро Алмодовар, а по майчина - на писателката Кармен Лафорет. Синът на Адриана и Либерто - Давид Рабал Давидов - също продължава фамилните таланти. Макар и само 21-годишен, той е автор вече на три книги, а освен това е и популярен музикант
Предлагаме тук трите отзива от колеги за „Репортер от миналото време”, които Йосиф Давидов е избрал да сложи на задната корица на книгата си:
***
Ако Антониони нямаше филм „Професия: репортер”, книгата на Йосиф Давидов трябваше да се казва така. С неговия ненаситен търсачески дух, водил го от Шумен и София през Китай, Африка и Куба до Бейрут и Мадрид, професията му „лепне”, а репортажите му от „горещи точки” и интервютата му с ярки исторически личности са от класата на големите световни имена в жанра. Йосиф обаче е решил да се определи само като „Репортер от миналото време” - с ирония към онези, които свеждат историята просто до минало, и с малко тъга заради отплаването към вечността на „старата”, истинската журналистика. Живи, увличащи свидетелства и образци от най-добрите й времена пулсират в тази книга. Докато има кой да разказва така, още нищо не е минало...
Къдринка КЪДРИНОВА
***
Имам колеги, за които журналистиката е професия като всички други. Но имам и приятели, за които журналистиката е съдба. Йосиф е един от тях, който носи цял живот журналистиката в съдбовната си раница, като войник маршалския жезъл. Йоско вярва в това, което вижда, и в това, което пише. У него очи и сърце са в един орган, наречен съвест. Може много хора да не са съгласни с констатациите или изводите му, особено сега, когато 30-40 години след събитията, които описва, светът вече не е същият и политическият вятър духа от друга посока. Но компасът на Йоско е негов, и батерията му се нарича искреност. Тази книга е олицетворение на искреността, така както авторът я чувства. А това е много в епоха на доминиращата PR-журналистика.
Преди да си отиде от този свят, вероятно най-мъдрото перо на "Ню Йорк Таймс" (Скоти) Джеймс Рестън ни остави една забележителна книга за професията, озаглавена "Рисунки върху пясъка". В нея той с усмихната горест твърдеше, че нашето творчество е като моментна снимка върху пясъка на морския бряг: днес я нарисуваш, вечерта дойде приливна вълна, отмива я, и утре пак трябва да рисуваш. И така вечно, откак свят светува и има хроникьори. Повечето от Йосковите рисунки още не са отмити...
Енчо ГОСПОДИНОВ
***
Това е малко тъжна книга: равносметка за почтения професионален и житейски път на Йосиф Давидов - един голям български журналист.
Енциклопедичните познания добити още в младини, далече преди ерата на COPYPASTE журналистиката, прозират във всеки негов текст.
Предварителната подготовка, осведомеността и познанието в дълбочина наполитическите, демографските, културните и икономическите процеси превръщат „изгладуваните“ репортажи и анализи на Йосиф Давидов в четиво полезно и днес, особено за хората, които по един или друг начин работят в момента с тези държави.
ИвоХАДЖИМИШЕВ
