/Поглед.инфо/ Нашите народни представители са две категории: едните са професионални политици, които десетилетия обитават парламента, защитавайки скрити и не толкова скрити лични и корпоративни интереси, маскирани като интересите на народа и държавата; другите присъстват в парламента поради недоразумение. Но всички започват депутатските си мандати с увереност, че ще сътворят история, че са източник на мъдрост и единствената истина. И те наистина творят история: твърде често с трагични последици за отечеството. Може би, за да се избегнат повторенията на престъпните помисли и трагични решения от миналото, в началото на живота на поредния парламент депутатите задължително трябва да се запознават с архивите и протоколите на миналите народни събрания. А ако по зла умисъл или глупост ги повторят да знаят, че архивите все някога се прочитат и всеки получава своята част от позора или славата.

Началото на дейността на 47-то народно събрание е белязано с ожесточени спорове за отпущане на безвъзмездна помощ от оръжие и боеприпаси на Украйна в конфликта й с Руската федерация. Аргументите за такава помощ са, че Украйна е жертва на чужда агресия, че ние сме лоялен член на НАТО, който е изцяло ангажиран с този конфликти и ние не можем да стоим безучастни.

Разумната част от парламентаристите отстоява тезата, че отпущането на военна помощ , на която и да е от воюващите страни, автоматично ни прави участник в конфликта.

С бурни овации от депутатите на ГЕРБ, ПП, ДПС, ДБ тези аргументи бяха отхвърлени. Сега вече сме напълно лоялни на НАТО. Лоялни ли са народните избраници към българския народ стана въпрос с повишена трудност. Обикновено отговорът на подобни въпроси идва по-късно, когато трагедията се случи. Сега за сега ние сме уверени, че няма как да бъркаме в избора си щом като САЩ, ЕС, НАТО също за!

Тази ситуация е продължение на времето, когато направихме „своя цивилизационен избор“: напред към ЕС и НАТО, когато послушно приехме, че интересите на ЕС и НАТО са и интереси на България .

„Стратегическите избори“, които българския парламент прави през годините имат много общи черти и е полезно да попрочетем нещо за един друг , пак стратегически избор.

В цитираният по-долу стенографски дневник са направени значителни съкращения за да намери място най-важното и исторически значимото от решението на правителството и парламента от онова далечно време.

ХХV Обикновено народно събрание

Стенографски дневник на 61 заседание, неделя 2 март 1941 г.

(Открито в 18 ч.12 м.)

Председател Никола Логофетов: Г-да народни представители! Това заседание е свикано по моя инициатива, в съгласие с правителството…

…………………….

Г-да народни представители! Поради политическите събития от последните дни, имащи за нас историческо значение, изразени конкретно в присъединяването на България към Тристранния пакт, сключен по-рано между Германия, Италия и Япония, приподписан от други три държави, ние, българите, формално и фактически се разбрахме с нашите сърдечни приятели германците и италианците без да нарушаваме традиционното си и искрено приятелство с велия руски народ, („Браво!”, продължителни ръкопляскания)

Всичко правим с цел: първо, да запазим мира на Балканите, доколкото това е възможно, и , второ, да вземем активно и дейно участие в политическото реорганизиране на нова Европа, когато, не се съмняваме, ще възтържествува правдата на обезправените народи, между които е и българският народ. („Браво!”. Продължителни и бурни ръкопляскания).

………………………

Преди да дам думата на г-на министър-председателя, само ви съобщавам, че е постъпило едно запитване от народния представители Никола Мушанов и други, относно Тристранния пакт и нашето положение. (Другите са Петко Стайнов, Тодор Поляков)

………………………

Председател Н.Логофетов: Има думата г-н министър-председателят

Мининистър-председател д-р Богдан Филов: (От трибуната. посрещнат с бурни и продължителни ръкопляскания)

Г-да народни представители! По силата на събитията, които се развиха в Европа и около нас, се създаде едно ново положение, за което ние трябваше да държим сметка и да вземем съответното решение, за да запазим жизнените интереси на българската държава и българския народ.

Съзнавайки тежката отговорност, която носи в този съдбоносен момент, правителството обсъди всестранно положението и взе своите решения с оглед преди всичко на жизнените интереси на България, без да се отклонява от основната линия на водената досега от нас външна политика, която се въодушевява от миролюбието на нашия народ и от желанието му да остане верен на договорите, които сме сключили с нашите съседи.

Тези решения на правителството се отнасят до присъединяването на България към Тристранния пакт и до свързания с него въпрос за допущането на германски войски в България.

………………..

По този случай между пълномощниците на съответните страни бе подписан следния протокол: (Чете)

Правителствата на Германия, Италия и Япония, от една страна, и правителството на България, от друга, установяват следното, чрез долуподписаните техни пълномощници:

Член 1.

България се присъединява към подписания на 27 септемврий 1941 г. в Берлин Тристранен пакт, между Германия, Италия и Япония…

……………………

За да се уясни по-добре гледището на българското правителство, аз прочетох на тържественото заседание във Виена , непосредствено след подписването на протокола, следната декларация:

Българската външна политика винаги се е ръководила от желанията на българския народ да живее в мир и в добри отношения със своите съседи. В името на тая политика, българският народ понесе с търпение последиците от европейската война… но той винаги се е надявал, че неправдите, извършени спрямо него, могат да бъдат поправени с мирни средства.

………………..

България има да благодари за това на силите от Оста и на техните велики водачи Адолф Хитлер и Бенито Мусолини…. С това силите на Оста не само заслужиха дълбоката признателност на българския народ, но показаха и своето решение да установят един по-добър и по-справедлив ред в Европа, като по този начин откриха нова епоха на споразумение и сътрудничество между народите

……………….

България влиза в Тристранния пакт, водена от желанието да сътрудничи също от своя страна за постигане на тая висока цел…Като верен партньор на Тристранния пакт, България се надява да допринесе своя дял, за да бъде въведен траен мир и нов, по-справедлив ред в Европа”

…………………

Още догдето се водеха преговорите за присъединяването на България към Тристранния пакт, германското правителство поиска от българското правителство да позволи да бъдат допуснати в България германски войски, като заяви, че тяхната задача е временна и цели запазването на мира и спокойствието на Балканите. Германското правителство не е искало от България нищо, което би било в противоречие с миролюбивата ѝ политика с договорните ѝ задължения към съседите.

……………….

Като взе тия решения, българското правителство смята, че при днешното положение то (правителството – б.а.) най-добре услужва на България, на нейното бъдеще и на мира на Балканите….. То е убедено, че тия негови решения ще бъдат от полза за България и ще намерят одобрението на българския народ. (Всички народни представители стават прави, бурно и продължително ръкопляскат и с викове „Ура!” правят продължителна овация на правителството. Министър-председателят благодари с поклони на народното представителство)

Председател Н. Логофетов: (Звъни. Продължителни викове „Ура!”)

………...........

Председател Н Логофетов:… аз констатирам, че Народното събрание в своето голямо, за да не кажа абсолютно болшинство, приема и одобрява тая декларация ….

Н. Мушанов: Г-не председателю! В този момент се върши едно историческо престъпление към българския народ!

Председател Н.Логофетов: Вдигам заседанието.

Всички народни-представители стават прави и с продължително „Ура!” и с бурни ръкопляскания изпращат правителството.

(Заседанието вдигнато в 18 ч.32 м)

Така точно за 20 минути, без дебати, сред акламации, България прави своя „цивилизационен” избор и става неразделна част от …фашистката ера…

Добросъвестният читател едва ли ще се затрудни да направи паралел между спектаклите, които се разиграха при приемането на България в ЕС и НАТО, парламентарния театър по повод решението за отпущане на помощ от оръжие за Украйна с цитираният по-горе документ от народното събрание . Както и да си зададе въпроса: дали тези решения, които мобилизираното парламентарно мнозинство приема с бурни ръкопляскания след време няма да ни донесат нови трагични последици, както преди 81 години .

Една мъдра турска пословица казва: Да имам акъла на българина след боя.

Румен Попов, контраадмирал о.з.

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели