/Поглед.инфо/ Механизми на подмяна на политическата воля чрез икономически зависимости и публични ресурси

Господа читатели, внимавайте! Докато вие броите стотинките на касата в супермаркета, в съседната сграда някой получава четиринадесета заплата, плюс бонус „за добре свършена работа“, каквато впрочем никой не е виждал. Според статистиката – а тя понякога е по-безпощадна и от гладен избирател – в България към 2025 година има над 430 000 души, заети в държавната и общинската администрация. Това е армия, уважаеми сънародници.

И не каква да е – а армия от лоялни избиратели, които гласуват дисциплинирано, с бюлетини, които струват не 50 лева, а месечна сигурност, бонус и кредит, който вие ще изплащате.

За да има пари за тези щедри ДМС-та, за заплатите, дето растат с темпове, за които частният сектор може само да сънува, държавата тегли заем след заем. От чие име? От ваше. От мое. От името на всяко дете, което още не е проходило, но вече дължи по няколко хиляди лева.

А защо го правят? Ами защото има избори. И защото тези 430 000 души – плюс съпруги, чичовци, тъщи и служебни шофьори – знаят, че който им пипне доходите, няма да го види втори път във властта. Следователно се гласува не за идеи, не за морал, не за промяна, а за следващата премия. Това, уважаеми, не е просто купуване на гласове – това е изземване на избирателното право чрез задна икономическа вратичка, добре смазана с бюджетна мас.

И докато един глас от малко село се купува за 50 лева и три кебапчета, един глас от администрацията струва поне по 2000 лева на тримесечие. Разликата? Първият го арестуват, вторият го повишават.

Ние не сме народ, ние сме електорален фонд. Държавният дълг расте, но няма кой да го плати – защото онези, които го гласуват, са на държавна заплата, а онези, които не гласуват, са на държавен кредит. Кредит, за който никой не пита, но всички ще плащаме.

Време е да попитаме – кой всъщност е работодателят в тази държава? Народът или партията, която временно го управлява чрез бюджета? Ако някой може да купи гласа ти с твоите собствени пари, това не е демокрация, това е финансов феодализъм.