/Поглед.инфо/ С едни или други уговорки, приема се като начало за установяване на днешна територия на българската държавност 681 година.

Според официалната руска историография, първото – Новгородско формирование от илменси, волси и воти, основано от Рюрик, датира от 862 г. А Киевска Рус, обединение на източни славяни от неговия наследник Олег Новгородски като държава, през 882 г. И не само според Йоакимовската летопис, а поради историческа обусловеност, приела християнството от България през 988 г.

В т. нар. Доколумбова ера, до 13 век сл. н. е. на американския континент съществуват различни култури. Едва 284 години след 1492, когато започва неговата колонизация, от едно съглашение между британски колонии възниква съвременната държава, т. нар. Съединени американски щати – първоначално незначителна формация, бореща се за независимост от метрополията. Впоследствие амбицирана да бъде новият Рим. А тъй като някогашното Средиземноморие, като една от люлките на цивилизации е твърде ограничен периметър, взорът й, разпростирайки се къде ли не в търсене на Картаген.

Тук темата е ограничена и се свежда до онова, което не е изключено за някои да се стори, ако не нахално твърде претенциозно. Става дума за Св. Паисий Хилендарски, чиято скромна личност като че ли, или аз поне не забелязах, за което в случай, че греша, без каквато и да е промисъл за светотатство, въпреки което съм готов да се изповядвам и да потърся опрощение, тази година патриархалната Българска православна църква не отбеляза отделно и специално, ако не рождението или кончината, обявяването му с писмен акт от 19 юни 1962 г. на Светия синод като светец. Освен в църковния календар, покрай и между Св. ап. Иуда брат Господен и Св. мчк. Зосима Созополски. Да не говорим за която и да е от официалните светски власти, освен в някои отделни частни медии и кметства, въпреки учредената с Постановление на правителството от 28 юли 2000 г. годишна Държавна награда, присъждана за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции. На която дата, макар БПЦ да почете Св. апостоли и дякони Прохор, Никанор, Тимон и Пармен. Като в календара и на президента не се намира отбелязване на каквито и да е събития както на 19 юни, така и на 28 юли, освен публикацията от последната в държавен вестник на указ № 154 относно освобождаване на бр. ген. Красимир Станчев от длъжността началник на Националната служба за охрана. За т. нар. Министерски съвет, Народно събрание пр., дума да не става.

Е, ако не от друго, поради что се срамиш да се наречеш българин!?