Имало възможност и президентът да го обяви
Избухването с нова сила на епидемията от COVID-19 провокира настойчиви политически спекулации за отсрочване на изборите за по-топло и по-безопасно време.
Всички партии засега отричат, че биха подкрепили подобен ход, но според информация на “24 часа” темата се обсъжда в партийни централи всеки ден, след като излязат стряскащите цифри за нови заразени и докторите окупират телевизиите с искания за пълен локдаун в държавата.
Кой би спечелил от отлагане на вота? Най-вече по-малките играчи като “Изправи се! Мутри, вън!”, “Демократична България”, ВМРО и пр., които засега са на границата за влизане в Народното събрание.
Надеждата е отлагането да се отрази веднъж в по-висока активност при по-малко заразени и втори път с възможността в топлите месеци да се възродят протестите, които да дадат заряд на гласуването анти-ГЕРБ.
Как се отлагат избори? Италия вече премести местния вот. Според проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия и ръководител на катедра “Конституционноправни науки” в СУ, единствената възможност е
да се въведе
извънредно
положение, което
да обхване и
4 април
Това става с решение на парламента, чиито правомощия автоматично се удължават с въвеждане на извънредно положение. Самото въвеждане обаче може да стане само по искане на правителството.
“Правителството
е обсъждало
въобще темата
за въвеждане
на извънредно
положение”, отговориха от Министерския съвет на въпрос на “24 часа”. Оттам припомниха, че миналия март то е било въведено заради липса на законова възможност за реакция. Такава обаче вече има, след като бе регламентирана извънредната епидемична ситуация.
Ако все пак се появи предложение за извънредно положение, парламентът може да го приеме най-късно на 25 март, разясни проф. Киров.
Така изборите ще бъдат отложени автоматично, а президентът ще трябва да насрочи нови след края на евентуално извънредно положение. Като те ще са 2 месеца след края на удължения мандат на Народното събрание.
“Изборният процес не може да застине в едно положение, да спре донякъде, след което - например след половин година, да го продължим от тази точка, тъй като той е сложен динамичен фактически състав. Практически какво ще се окаже - че сроковете, в които се осъществява предизборната кампания, изведнъж няма да текат. Не може да се продължи и да спре този процес, който сега е започнал, а после ще гласуваме директно. След прекратяване на извънредното положение стартира изобщо нов изборен процес”, допълни Пламен Киров, който преди години бе част от правния екип на президента Георги Първанов.
С цитиране на правилата от конституцията отговориха на въпрос на “24 часа” по темата и от сегашния екип на държавния глава Румен Радев. При тях обаче се подчертава възможността
извънредно
положение
да обяви и
настоящият
президент
Конституцията на Република България съдържа уредба относно насрочването на избори за ново Народно събрание. Според чл. 64, ал. 3 изборите се провеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното. С указ, издаден на основание чл. 98, т. 1 от конституцията, президентът е насрочил датата на изборите за 4 април 2021 г. С тази дата законодателят обвързва и решаването на редица въпроси, свързани с организационно-техническата подготовка на изборите, регистрирането на партиите, коалициите и инициативните комитети, избирателните списъци, избирателните секции и други.
Конституционната възможност да се насрочи нова дата за изборите е посочена в чл. 64, ал. 2. Това е хипотезата, в която в случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.
В този случай продължаването на срока на пълномощията ще обуслови насрочване на избори за ново Народно събрание най-късно до два месеца от прекратяването им. Правомощие на Народното събрание по чл. 84, т. 12 от конституцията е да обявява военно или извънредно положение върху територията на цялата страна или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет”, написаха от президентството.
Против каквото и да било отлагане на изборите се обявиха от ГЕРБ. Взети са всички мерки, за да се проведат безопасни избори и няма нужда датата 4 април да не се запази, категорични са от управляващата партия.
При дискусиите за избор на дата от
ГЕРБ държаха
това да е дори
първата
възможна
- 28 март Първоначално нея беше посочил и президентът Радев.
“28 март е определена като дата за избори и се предполага, че когато веднъж е казана, трябва да се отстоява”, заяви премиерът Бойко Борисов през януари.
От БСП пък се въздържаха от коментар, преди въпросът да бъде поставен сериозно. Официално темата не е обсъждана на “Позитано” 20, защото по нея първо трябвало да се чуят експертите.
“Има си закон!”, бе коментарът на зам.-председателя на “Има такъв народ” Тошко Йорданов пред “24 часа”. Той не бе запознат с идеята да се отложат изборите и съответно тя не е обсъждана в партията.
“Юристите могат да казват каквото си искат. Едни такива юристи писаха нова конституция”, отговори още той на обяснението, че според някои юристи е възможно отлагането на парламентарния вот.
Изборите трябваше да са в по-топлите пролетни месеци, смята обаче лидерът на Републиканци за България Цветан Цветанов. Според него
кампанията вече
е в средата си
и би било твърде
трудно да се спре
предизборният
процес
Според Цветанов е пропусната възможността за политически консенсус за по-добра дата вместо 4 април.
“Основните политически играчи от управляващото статукво неглижираха консултациите при президента, а на всички беше ясно, че държавата не е в състояние да реагира адекватно на COVID ситуацията. Това го показва и фактът, че сме на водещи позиции по-най-малко ваксинирани и по смъртност”, каза Цветанов пред “24 часа”.
Ако се вземат правилните мерки, няма нужда от отлагане на изборите, смятат от “Демократична България”.
“Към момента властта не показва да има интерес от нормално провеждане на вота в условията на пандемия. Напротив, по всичко личи, че
Борисов се
опитва да
се коалира с
коронавируса Имаме безкрайно закъснял и твърде общ здравен протокол, забавена и на практика блокирана ваксинация”, отговориха за “24 часа” от ДБ.
Като добър пример за безопасни избори от обединението посочват Нидерландия, където се гласува в три дни, а за рисковите групи подаването на вота е по пощата.
“Управляващите трябва да гарантират правото на глас на всеки българин, а не да разчитат на ниска активност заради коронавируса”, смятат от ДБ и обвиняват управляващите, че слоганът за тези избори се оказал “Хаос”.
“Няма причини да се отлагат изборите. Държави в Европа и света провеждат избори в пандемията и успяват да си опазят гражданите”, коментира Мая Манолова.
“Ако ГЕРБ се опитат да отложат изборите, това ще е признание за пълния провал при управление на здравната криза”, допълни лидерката на “Изправи се! Мутри, вън!”.
Политолог:
Ще предизвика политически скандал
Отлагане на парламентарния вот заради новата вълна заразени би предизвикало политически скандал, заяви пред “24 часа” политоложката проф. Румяна Коларова. Според нея такъв ход е изцяло в правомощията на президента, но той няма легитимност да го вземе.
Проф. Коларова припомни ожесточения дебат за датата на изборите само преди няколко месеца и каза, че това дава възможност изборът да бъде обясняван по всякакъв начин.
По думите ѝ легитимно решение за отмяна на изборите на 4 април може да бъде взето единствено с политически консенсус.
Технологично такова решение може да бъде постигнато, ако президентът свика някакъв вид консултации и политическите сили постигнат съгласие вотът да бъде отложен, защото поради пандемията избирателната активност може да е много ниска.
Според нея обаче никой не може да каже каква ще е динамиката на заболеваемостта през следващите няколко седмици - може да се окаже дори по-ниска, особено ако се наложи локдаун от събота. А и времето до евентуална промяна на датата на изборите да се случи е много малко, каза в заключение проф. Коларова.
