/Поглед.инфо/ На 14 септември в България станахме свидетели на международна политика, която се прави не край кръглата маса, не по телефона или с имейл, а на баир, пред телена ограда, с една дума – на терена.

Голямата новина от появата на премиерите Бойко Борисов и Виктор Орбан пред антимигрантската ограда по границата с Турция бе за 160-те милиона евро, които на днешното заседание на Съвета на Европа Вишеградската група ще предложи да се отпуснат на страната, за да защити себе си и Европа от мигрантската вълна. Събитията обаче не само раждат новини, но носят и определен смисъл, свой „вътрешен глас“, който се опитват да чуят както политици, политолози и наблюдатели, така и просто мислещите хора във всяко едно общество. В този смисъл събитието от баира над ГКПП „Лесово“ надхвърля значимостта на тези 160 млн. долара, колкото и важна да се те в момента за страната ни.

В този смисъл долавяният „вътрешен глас“ на това събитие е, че родните ни политици трябва да гледат преди всичко националния си суверенитет и да зарежат йес политиката спрямо брюкселската върхушка. А Борисов трябва по-напористо, ако трябва и скандално да гони българския интерес пред Брюксел.

Ако се страхува или колебае, ето му примера на Вишеградската четворка (В-4) – Унгария, Чехия, Словакия и Полша. Случайно ли е, че по чукарите край оградата тръгна не Ангела Меркел, не Жан-Клод Юнкер, не и Мартин Шулц, а Виктор Орбан? Случайно ли е също, че предложението за 160-те милиона бе огласено не от Брюксел, а от Вишеград?

„Всички трябва да разберат, че бъдещето на Европа се решава не в Брюксел, а тук, където стоим. Затова успешната защита на България е в наш общ интерес”, тези думи на унгарския премиер звучат пророчески. Впрочем в това няма нищо чудно, защото от самото начало на мигрантската криза повечето оценки на Орбан за нейните заплахи излязоха далновидни. Този политик сякаш има далекоглед на мисленето си и вижда какво става отвъд хоризонта.

Нещо повече, от опозиционен, подходът на Орбан, съответно на чешкия президент Милош Земан или словашкият премиер Роберт Фицо взе да се налага от самия ход на кризата. Вишеградската четворка изпреварваше с цели обиколки Брюксел, който се тътреше след тях и в крайна сметка клекваше и приемаше тяхната позиция. Така бе и за мигрантските квоти, и за вдигането на огради по унгарската граница, и за солидарността с Република Македония срещу мигрантския поток миналата година, което Вишеград направи на своя глава, без разрешение от Еврокомисията, така бе и за закриването на западнобалканския маршрут (извършено от Скопие, но вдъхновено най-вече от В-4). Дори и бюрократичното мислене на Юнкер се прикачи към идеите на Будапеща и Прага за обща армия, която да контролира Средиземно море и да връща обратно мигрантите.

Рулетката на историята така завъртя събитията, че мигрантската криза от само себе си оформи на два центъра на управление – официозният (на Брюксел) и неформалният или „опозиционният доскоро“ (на Вишеград). Вече има достатъчно основания по мигрантската криза България да наблегне на втория, без да зареже първия (това в крайна сметка е невъзможно). Да бъде в групата от държави, които държат на суверенитета си като на светиня.

Освен ако, разбира се, иска да бъде сред тътрещите се, вятърничавите и в крайна сметка сред губещите части в ЕС.

С цялото си поведение в сряда Виктор Орбан всъщност ни покани (за втори път тази година) да се присъединим към Вишеградския кръг – и това е важна нотка от „вътрешна глас“ на събитието от този ден. Впрочем В-4 ще направи същото и в Братислава днес. Като цяло групата очевидно оформя нещо като минисъюз, който в един момент може да партнира, но в друг момент може и да е на нож с Брюксел за мигрантите. В крайна сметка една общност от 28 държави някак как да се командва само от един център. Ако сложим плюсовете и минусите на кантара, безспорно е, че първите ще натежат повече (доказа го ходът на кризата).

Досега заради Бойко Борисов се създаваше впечатлението, че България е на каишка било на Меркел, било на Брюксел. Сега Вишеград ни дава шанса да се отскубнем от каишката. Оставането ни в предишното положение може и да носи лични бонуси на Борисов, но за страната това е едва ли е добре. Тя губи суверенитета си.

-------------------------------------------

Юри Михалков, ръководител на Международния отдел на Агенция БГНЕС.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели