/Поглед.инфо/ Както изглежда няма да е лесна работата на протестиращите, за което освен друго свидетелства и публикацията от 21 септември 2020 г. в Дир.бг*, съдържаща части от интервю на споменатия в същата конституционен съдия пред електронната медия transitionstories.eu, където може да се прочете и види в цялост.**

Според наличната информация въпросната медия възниква, стартирайки в края на 2019 година в интернет, отначало под формата на блог, а впоследствие и като сайт: https://transitionstories.eu. Инициативата, именувана „Истории от прехода” според „За нас” от същия на неговия екип, състоящ се от създателя му Александър Коларов за неговата мисия, е събиране заедно с Фейсбук група на истории от хора, родени преди 1989 г. и имат съзнателни спомени, които са били свидетели и участници в прехода от социализъм към демокрация от преди 10 ноември 1989 г. и следващите 2 – 3 години. За оператора Катрин Терзиева, обявена при стартирането като съекипник, в сайта липсва друга информация освен съвместната снимка на дамата с Коларов, който представя единствено себе си. Както и да е, темата не е кои участват в споменатото издание, а въпросното интервю от цитираната публикация на Дир. бг., което кой знае защо не само там изключително, а като оставим настрана един-два от въпросите на водещия за миналото, както е според обявената от него мисия на начинанието му, в останалата си част и в transitionstories.eu не касае нещо – едно или друго „абстрактно”, а е преобладаващо посветена на конкретни положителни изяви и явна, неприкрита защита на днешното управление в лицето на правителството и т. нар. парламент, тук-там на съдебната власт и прокуратурата. Не възразявам, че ако някой с по-надарен ум се понапъне, вероятно би открил в него и нещо, макар завоалирано като подобие на критика на това управление. За плебса, то се знае и без критика – да се държи изкъсо с бой, глад и …

В предишна публикация по друг повод споделих мнението, че като гражданин всеки е свободен да изразява всякакви мнения, в т. ч. за което и да е управление на страната. Там споменах също, че като съдия обаче, освен у дома си или на трапеза в своеобразен ограничен кръг със свои съидейници и съмишленици, та дори в съвещателната стая като такъв може да изразява в разискванията с колегите си каквито иска становища и оценки. Но не публично, поне докато е съдия, вкл. под формата на интервюта за едни или други медии. Тъй като по такъв начин дискредитира не само себе си, а и институциите, в които участва и представлява – в случая като член на т. нар. Конституционен съд, да не говорим за Венецианска комисия и пр. Защото освен всичко, доколкото става дума за съдия, така се нарушава тайната на съдебното съвещаване при и във връзка с решаването на даден казус. А, макар не след, но предварително изразявайки публично свое становище и оценка относно дейността на ония, които са потенциални страни, въпреки по бъдещи дела, на всички a priori става ясно как би се произнесъл по тях. Adhuc sub iudice lis est*** е препоръчително за който и да е съдия да не се ограничава само до вече образувани дела, в т. ч. независимо дали е бил определен за докладчик по едно или друго такова, ако държи да се ползва не само с авторитет, а и сдоверие в неговото безпристрастие. Също както и адвокатът, какъвто освен друг е бил въпросният, сега магистрат, е длъжен да пази тайната на своя клиент-доверител, без значение дали вече делото му е в съда или още не, както и дали въобще ще стигне до там. Но какво иначе би могло да се очаква от назначен по препоръка на боса, чието управление коментира и защитава във въпросното интервю, от президент, на когото министър-председателят публично дърпаше ухото и мереше с два пръста челото при избора му за държавен глава, и по повод на който оня вирнал носле пак така заяви, че и магаре да би предложил е щяло да бъде избрано за такъв. Тайните за тях са онова, което – те си знаят. Колкото до публичността – там всичко е позволено, няма значение съдия ли е, кой какъв е, стига да е в тяхна защита и срещу всички ония, които не са съгласни и не одобряват какво и как вършат. Някога и Блага Димитрова, мир на праха й, в емоционален изблик прокле: „Който подпише конституцията, да му изсъхне ръката.”, пък след няколко месеца се съгласи да бъде избрана за вицепрезидент по тая същата Конституция. Е, тя после напусна в знак на несъгласие с тогавашния президент заради т. нар. „Боянски ливади”. Ама това е предмет на друга тема.

* https://dnes.dir.bg/politika/filip-dimitrov-kato-se-mahnat-tezi-otvan-li-shte-vnasyame-polititsi-ili-ot-sasedna-galaktika

** https://transitionstories.eu/%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BC%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B1%D0%B5/

*** Делото е още в ръцете на съдията

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели