/Поглед.инфо/ Неотдавна председателката на БСП Корнелия Нинова направи фатална грешка да „премести“ събора на Бузлуджа на жълтите павета, като по този начин лиши десетки хиляди социалисти от празника им, загърбвайки 129-годишните традиции на партията. Масовите настроения бяха особено добре изразени от доайена на българското ляво, легендарния Анжел Вагенщайн - Джеки, който заяви, че Бузлуджа не може да бъде приватизирана. 

Резултатът от злочестото решение на Нинова бе, че се събраха едва около 2000 души на жълтите павета, партията показа слабост, традицията не бе почетена, а много социалисти започнаха да се питат това ли е партията, която трябва да изразява интересите на наемния труд и онеправданите.  Впрочем, самата тя знаеше много добре, че всичко е обречено на провал, защото дни преди мероприятието сама призна в социалните мрежи, че има вероятност ГЕРБ и държавните власти да "възпрепятстват" събора. Не стига това, но се оказа, че здравният министър е забранил събора на Бузлуджа /което по-късно се оказа лъжа/. 

След това фиаско Нинова все пак имаше шанс да потули всичко и да даде начало на един процес на помирение в БСП, която е опасно разделена, точно когато държавата се тресе и не трябва да се допускат никакви скандали. За целта се изискваше нещо изключително просто и лесно - Нинова можеше да призове другарите си към единение в името на партията и нацията. В този тежък момент, дори извън чисто морално-етичните съображения, а само от гледна точка на политическата целесъобразност, никой от т.нар. "вътрешна опозиция" нямаше да се обяви против. 

Вместо това, знаейки, че Красимир Янков и други водещи социалисти са обявили, че ще поднасят цветя на Бузлуджа, Нинова реши, че ще се конкурира, обявявайки буквално мигове преди тях, че смята да направи същото, за да се опита да поправи двойката от „Бузлуджа пред МС“ и да омекоти звучните шамари, които получи за своята инициатива. Това заплашва да доведе до поредното разцепление в БСП и този път то може да тръгне от олтара на левицата, там където преди 129 години е започнало всичко. 

Това най-вероятно ще прелее чашата на търпението на много социалисти, които и без това не бяха особено поласкани, когато Нинова непрекъснато ги обижда и напада, както например, на конференцията на Обединението на жените-социалистки, където изнесе реч, в която вместо да говори за единство и бъдещи успехи, бълваше огън и жупел срещу "врага с партиен билет". Уви, това е съвсем в духа и на несъстоялата се Бузлуджа, когато на жълтите павета Нинова говореше общи приказки, вместо да припомни на социалистите за какво са се събрали и да се позове на дългогодишната история на левицата. 

Всъщност, в кратката си реч на Бузлуджа пред стотина човека, Нинова все пак спомена с едно-две изречения историята на партията и повода за събиране. Все пак няма как да не се зарадваме, че жената, която се обяви за абсолютен почитател на дясната антикомунистка Маргарет Тачър, намери време да спомене и името на Димитър Благоев! Но истината е, че това е замазване на положението, явяване на поправителен изпит и опит да се прикрие вече сътворената беля - за първи път ръководството на БСП се отказа тотално от идеите и традициите на партията и когато всичко резултира в провал, вместо да уталожи и успокои положението, създаде още по-голямо разделение! 

Състоя се и срещата на "Дискусионен клуб за леви идеи Георги Кирков" в Казанлък, където за миналото и бъдещето на партията и левицата говориха Георги Пирински, Валери Жаблянов, проф. Захари Захариев, проф. Димитър Генчев, Велислава Дърева и други. Показателно беше, че на фона на скорошните словоизлияния на Нинова, че едва ли не няма леви и десни вече, а граждани срещу мафията, тук левите идеи бяха силно застъпени. Валери Жаблянов, например, заяви, че немарксистката левица е катастрофирала в днешно време, а проф. Генчев каза, че консерватизмът не може да бъде алтернатива на либерализма и неолиберализма. Тази традиционна среща е позитивно явление, но също е показателна, че в партията настъпва сериозно разделение - от една страна между класическите леви, които остават верни на социализма и са категорични противници на неолибералния капитализъм, и от друга страна на технократите и опортюнистите, които се опитват да изместят партията в центъра.

След като председателката с изтекъл мандат не призова и не протегна ръка към всички структури и инакомислещи социалисти в партията в навечерието на 129-годишнината от основаването и, много от организациите проявиха инициатива самостоятелно да отбележат въпросната дата.

Така още на 31.07 пловдивските социалисти първи направиха това, поднасяйки венци и цветя на паметника на основателите на партията. Поведението на тези структури е оправдано, защото те търсят това, което ръководството се опита да им отнеме. Уви, поведението на председателката на следващия ден не доведе до решаване на проблема, а до неговото зодълбочаване.

На самата Бузлуджа опасенията, уви, се потвърдиха - цветя бяха поднесени от една група, водена от Корнелия Нинова и най-приближените и, изтегляйки събитието половин час преди отдавна обявеното отбелязване на годишнината от други социалисти, само и само за да се покажат първи. Знаково отделно, макар и уж в групата на Нинова, /защото са част от Изпълнителното бюро/, но видимо разграничавайки се от нея, са отдали почит и от Младежкото обединение на БСП-София и други младежи от страната, заедно с Калоян Паргов, Кирил Добрев и Драгомир Стойнев. Друга група, водена от Красимир Янков, изчака, за да се разграничи от Нинова и да не се засичат и също поднесе самостоятелно цветя.

По този начин в обществото се създава едно впечатление, че това вече не е единна партия, а знаци на безвъзвратно разделение, за да не кажем разцепление! Всичко, за което са се борили социалисти като Димитър Благоев, днес отива на вятъра, а партията, която оцеля дори през фашистките чистки и кланета на кървавия Александър Цанков, както и през Втората световна война, може да изчезне и то заради дяснолиберални костовисти, които не приемат чуждото мнение, не уважават традициите и не вярват в левите идеи! Нинова даде началото на опасни конфронтационни и центробежни процеси с нежеланието си да обедини партията. Не просто нежелание да я обедини, а напротив, неутолима жажда за еднолична власт! 

И нека не се лъжем, че тези разнопосочни и некоординирани действия са резултат от коварните планове на имагинерните врагове с партиен билет! Отговорността е изцяло на председателката, чиято най-важна задача е да бъде обединител, помирител и балансьор между хората в БСП, които имат различни възгледи, становища, тактика и понякога идеи. Защото през цялата си история в тази партия е имало различни гледни точки, но те са обсъждани и колективното ръководство е вземало решения. Именно в това се състои най-висшето изкуство на политиката - да обединяваш различните и да намираш модус вивенди във всяка ситуация! 

Поредицата от фатални събития, които не стартираха с поругаването на празника на социалистите от Нинова, но определено ескалираха с него, няма да свършат с това! По всичко изглежда, че председателката, която се страхува за властта си, няма да се спре пред нищо, за да смаже всяко алтернативно мнение в партията, както и да отстрани всеки неудобен. А това разбира се, може да завърши само по два начина - или с избора на нов председател, който познава сложния организъм на БСП и има волята да я обедини и поведе към победа, или със смъртта и разцепването на партията. Защото, когато някои от най-големите структури на една партия биват нападани и заплашвани от собствения си председател, който на всичкото отгоре се опитва да създава интриги и дори да подкопава успехите им, разцеплението е съвсем естествено и логическо развитие. 

Към настояща дата Нинова се е опитвала да извърши неуспешни преврати и мръсни кампании срещу БСП-София, БСП-Пловдив, БСП-Варна, БСП-Враца, БСП-В.Търново, Обединението на жените-социалистки и Младежкото обединение на БСП, както и много други. Кажи-речи председателката успя да настрои срещу себе си половината партия. Непримиримостта и градусът на емоциите стават все по-горещи и може само с притеснение да наблюдаваме как партията ще започне да се рони и отцепва, а лявото ще последва съдбата на т.нар. "автентично дясно", което се сви до няколко малки партийки с обща подкрепа 7-8 %. Или социалистите ще си върнат партията, или приватизаторите ще я съсипят!