/Поглед.инфо/ На Бъдни вечер в катедралния храм "Александър Невски" в София беше отслужена традиционната служба за празника, на която Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит произнесе приветствие:
"Обичани в Господа братя и сестри! Пред нас отново е святата нощ на очакването, белязало цялата история на човечеството и вече две хилядолетия, намерило своето осъществяване в раждането на Богочовека, дошъл в света заради нас и нашето спасение. Спасителят ни донесе своя мир, помири ни с небесата и един с другиго в изпълнение на предвечната Божия воля, за да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината. Отново сме в радостта и чувстваме единството със цялото творение, подготвяйки се, заедно със светите ангели и мъдреците от изтока, с витлеемските пастири и цялата безсловесна твар, да посрещнемНего – предвъзвестения от ветхозаветните пророци божествен Младенец: „повит, лежащ в ясли“ (Лука 2:12). Да възпеем с вяра тайнството на Боговъплъщението и заедно с праведния Симеон да бъдем свидетели на спасението, що Бог е „приготвил пред лицето на всички народи“ (Лука 2:31). И днес, както и в апостолски времена, Бог всеки ден приобщава към Църквата Си човеци към спасение (Деян. 2:47). Тайната на спасението има своето вечно основание в богочовечеството, защото „…Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца“ (Иоан 1:14). Синът Божи стана Син Човешки, за да направи нас, чедата на човешкия род, чеда Божии, като ни обгърне със Своята безгранична божествена любов и изкупи греховете ни и, като „чеда Божии“, да ни направи и „наследници Божии“ (Рим. 8:16-17), призвани да получат „обещаното вечно наследство“ (Евр. 9:15).
Да бъдем достойни за това велико Божие благодеяние и прещедър дар на божествената любов. Да подражаваме на Божието човеколюбие и Божията милост, като се стараем да следваме примера на Христа Спасителя, Който идва сред нас с божествено смирение, Който „…не дойде, за да Му служат, но да послужи“ (Мат. 20:28). Със живота Си като Богочовек ни посочи пътя на светлината, мира и любовта, на себеотдаването, саможертвата и добротворството. Завеща ни спасителния път очаквайки от нас неотклонно да го следваме, осъществявайки Божия образ, по който сме сътворени.
Светът, в който живеем е същият както и в годините на земното служение на Спасителя – свят на страдание, болка и скръб, на злини и неправда. От мига на Боговъплъщението е посято семето на спасението, което трябва да дава плод във всекиго от нас – в нашите думи и дела, в живота ни според завещания от Христа Иисуса вечен и неизменен образец. Този свят ще познае, че сме чеда Божии, които обичаме Бога и следваме Неговите повели.
Само тогава, виждайки нашата любов, изразена не само на думи, но и на дела – оделотворени в милост и човеколюбие, във взаимопомощ и саможертва към всеки човек нуждаещ се от помощ, подкрепа и закрила, внимание и от искрена, нелицемерна любов. Братя и сестри! Подражавайки на Господа, ще бъдем достойни и да Го посрещнем с радост в деня на Неговото пресветло Рождество!
По-късно в посланието си за Бъдни вечер патриархът се обърна с думите:
Възлюбени в Господа братя и сестри,
В навечерието на Рождество Христово, в святата нощ на очакването на Божия Син, идващ в света заради нас и нашето спасение, отново съпреживяваме дивното събитие, увенчало дългите очаквания на старозаветните праведници и превърнало човешката история в богочовешка – в история на спасението. История, която продължава и днес и в която участваме всички ние – живеещите с вяра в Христа Иисуса и с надежда за възкресение и живот в бъдещия век. Това очакване има своето най-дълбоко основание във факта на боговъплъщението, защото Бог заради това стана човек, за да приобщи човека към божествения живот, като го изтръгне от смъртта и тлението и го осинови в тайнството на спасението.
Пътят до пълнотата на богочовечеството е дълъг и на никого от нас не е дадено да знае тайната на новото небе и новата земя, които очакваме според Божието обещание. Изповядваме истините на Божието откровение, защото знаем, че Господ е верен на Своите обещания и Го познаваме като човеколюбец и Бог на милостта и любовта. Тях Той показа най-ясно когато по Своя воля, в проява на божественото Си величие „понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци“ (Фил. 2:7 ), за да можем ние, на свой ред, да се уподобим Нему и да влезем в радостта Му, наследявайки обещаното царство на мира и любовта. Това е нашето призвание, това е, което Бог и днес очаква от всекиго от нас!
Да следваме пътя на богоуподобяването, за да сме достойни за името Христово. Да търсим винаги „царството на Бога и Неговата правда“ (Мат. 6:33). Нека събираме съкровищата си не на земята, а на небето, помнейки, че дето е на човека съкровището, там ще бъде и сърцето му (Мат. 6:19-21). Да не се изкушаваме от съблазните на света и да не позволяваме да разрушават вярата ни! Страданието, болката и мъката, които за съжаление и днес са навсякъде около нас, да не ни карат да се съмняваме в правотата на Божиите слова, а във всяко изпитание да виждаме възможност за подражание на Христа в изява на онази любов към ближния, която Сам Той ни показа и към която и днес ни призовава. Бог дойде в нашия свят не заради здравите или благоденстващите, а заради болните и измъчените, за да изцери всяко страдание и да отрие всяка сълза. Нека Му подражаваме!
В тежкото изпитание на пандемията, сме свидетели на толкова много мъка и болка, на безброй преждевременно погубени човешки животи. Да бъдем мъдри и добри, да се молим за лекарите и за всички, които се борят за здравето и запазването на човешкия живот – Бог да ги укрепва!
За всички, които следват призива на Спасителя за жертвена любов към ближния, празникът на светлото Христово Рождество ще бъде истинска радост и осъзнато тържество на вярата.
Благословена да бъде традиционната празнична трапеза на Бъдни вечер, която ни събира с най-близките в очакване на Божия Син!
Мирът и благодатта на Богомладенеца Христос да бъдат с всички нас!
В християнския свят Рождество Христово се възприема като празник на надеждата, която се ражда, за да изпълни сърцата на вярващите с радост. Тогава ежедневната суета отстъпва пред семейния празник и най-близките до сърцето хора.
В българската православна традиция навечерието срещу Рождеството - Бъдни вечер, се отбелязва на постна трапеза, в тесен семеен кръг с нечетен брой ястия и не се разтребва до следващия ден, Коледа, когато Рождественският пост приключва.