Според интервюирания едва ли не президентът се занимава, ако не само най-вече с обръщения за щяло и нещяло. А не слушал Методиев, който му давал акъл да върши и други неща. При това не какви и как да е, а каквито и както той му препоръчвал. И понеже не се разбирали, а имали разминаване на оценките, методите и целите на политиката, на Методиев му додеяло и решил, за което това било основният му мотив, да си подаде оставката. Ама, видиш ли, въпреки туй да е приоритетната работа на държавния глава, ако не да бие тъпан не взел да отправи още едно обръщение или по-добре послание по тоя повод, а подходил юридически към въпроса.
Като политолог, както сам се представя споменатият господин, според програмата по въпросната специалност би трябвало още в първи курс да е изучавал, макар обща теория на правото. Което, ако не да го ограмоти повече, да възпита у него поне респект към темата. Или най-малкото, като образован не как да е, да се поинтересува, за да му стане известно и да знае, че обръщенията и посланията на държавния глава съгл. ал. 1 на чл. 102 от Конституцията не са юридически актове. А като е подал оставката си, какво друго да прави президентът, ако не да го удари на молба, сакън стой, та стой, щото без теб съм за никъде! Зарежи Правец, ами дори и за Боровец! Само като малко отклонение да вметна в тая връзка, като оставим любопитството на водещата интригата дали и какви били отношенията между държавния глава и поканилата Методиев и пр. интересуващи я клюки, остана да пита дали не е бил поканен и президента, понеже било важно за обществото, за прословутите снимки – кой кога, къде, на маса с кои бил и т. н. По повод на което разни медии, вкл. и интервюиращата в споменатата, които си нямат по-важна работа отвреме-навреме размятат. Едно е сватба, при това на син не на партиен лидер, а на вицепрезидента, на каквито събития присъстват освен всякакви хора, вкл. които не се познават взаимно, поканените не си избират къде и с кого да седнат. А като гости – обикновено там, където са предвидили да бъдат настанени от поканилите ги. Да не говорим, че при такива мероприятия не заемат постоянно едни и същи места, а по някое време хората стават и се разхождат, танцуват, вкл. и сядайки временно на различни места до други маси – да вдигнат наздравица за младоженците и техните родственици, при което да си кажат поне здрасти, разменяйки по някоя дума и т. н. А не като темерути да въртят глави насам-натам, за да не им се натрапи евентуално физиономията и погледа на някои от другите поканени или както и да е присъстващи, които не биха искали и да видят, камо ли да седнат на една маса. Или пък да станат и да се разкарат, ако някой се натресе на тяхната маса. Да се коментират и правят изводи от снимки, дори да са на някои, които се целуват, прегръщат или шушукат, да не говорим да правят скандал като се карат и бият, е занимание за всякакви други, освен за що-годе разумни хора. Щото може и някои от ония на снимката, ако не действителни да са аматьори в актьорското изкуство, които не са способни на повече от това да се изявяват като статисти. Друго е на партийна сбирка, където не се кани кой да е, а съмишленици, без значение дали се касае за заседание на ръководен орган, вкл. пленум, конгрес и пр., та и на софра по случай избирането и в чест на лидера, на чиято лична покана си решил да се отзовеш. Нещо повече – лидер, към каквато в конкретния случай Методиев сам казва, че хранел особени симпатии и благоразположение, обсъждали заедно едни или други идеи и пр. И по която толкова бил заплеснат, че не обърнал внимание кои и какви други присъствали. Иначе и на сватба едва ли гостите са накичени с табелки, етикети, баджове и др. под. знаци за отличие.
Като какъвто е бил към онзи момент, Методиев би следвало да е наясно в т. ч. освен с разпоредбите на ал. 2 от чл. 95 на Конституцията, така също особено с ал. 2 на чл. 4 и чл. 28 от Закона за държавния служител, поради което ако не своя да пази авторитета не само на онзи, чийто началник на кабинета е бил, а и на институцията. Все едно дали става дума за Боровец или където и да е, дори в някой килер. И поне докато е заемал такъв пост да се въздържа от демонстрация на иначе каквито ще свои не само симпатии, но и антипатии към каквито и да е от споменатите в цитирания конституционен текст. Защото, макар не с думи или пряко участие, а и манифестирайки по такъв начин едно или друго пристрастие като поведение, има вероятност да накърни доверието в независимостта, като оставим президента на институцията, в която е бил. А като говори за оценки, методи и цели на политиката, това би трябвало да му е понятно. Освен в случай, че така разбира вкл. PR стратегията и тактиките си, за едно от което освен друго не бил се разбрал с президента, та решил да подаде оставка, а пък онзи не отправил послание за това, ами си свършил работата както му е редът.
Колкото до обръщенията на държавния глава и какво правели други – царе, папи, патриарси, вкл. президенти из Европа и къде ли не, който и да направи справка колко такива като правомощие по Конституцията е отправил настоящият президент, може да констатира, че те не са никак много като брой. Методиев обаче като политолог би било по-добре, ако не само брои обръщенията, а доколкото е наясно, че се касае за политически актове с обществено въздействие, които осигуряват възможност за активно участие на президента във формирането на държавната политика, да отчита освен всичко друго и актуалната ситуация. Тъй като не само идеите на Методиев и/или на симпатичната му лидерка, и дори на президента, а и такъв фактор определя дали, кога, какви и колко обръщения би било навременно да отправя държавният глава. Без да се впускам в разглеждане на другите, що се отнася напр. вкл. за последното обръщение, един от мотивите, както и за ветото, което обяви, че налага президентът, е именно приемането на съответния законодателен акт от парламента без реален дебат, да не говорим за обществено обсъждане и детайлна оценка за въздействие, както изисква законът. Затова с въпросното обръщение държавният глава, в най-оправдания като благопристоен според Методиев случай не просто информира обществото за налагането на вето, а така също за това как се приемат законови актове. Ако това не е оценка, метод и цел на политика, както ги разбира Методиев, е отделна работа. Което не е пречка с ония на Боровец, начело с лидерът им, ако са по-наясно, имайки сходни идеи с техните, когато и ако му дойде времето да спечелят доверието на обществото с тяхна политика, да си празнуват пак заедно където да е. Може и в Правец.