Подозирам че най-търсената дума в Интернет от завчера е „терорист”. Пробвах се да поровя из Нета и аз. Първо питах интелигентния чат “Bing” какво е терорист, на което той ми отговори, че тероризмът е „понятие без приета международна дефиниция”, но включва насилие и убийства за постигане на определени цели, най-често политически. После се обърнах към тълковния речник на БАН, който охарактеризира терориста като „лице, упражняващо терор”, а терорът като „мерки за преследване, насилие и физическо унищожение на политически противник”. (Тук ще изключим държавния тероризъм като форма за постигане на гео-стратегически цели, защото списъкът на прилагащите терористични действия държави зависи изключително от това, кой го съставя.)
И тук възниква логичният въпрос –
терористи ли са българските производители на зърно
, основна съставка на храната ни? Логически абсурд! Следи ли за думите си премиерът или ги хвърля във въздуха за по-голям ефект на словото си? Само че ефектът може да бъде и отрицателен, при това – силно. А може би премиерът ни е заимствал термина от ежеседмичното му използване от президента Зеленски към военния си противник (нали Зеленски днес е пример за подражание)? Във всеки случай подобна нелепица силно удря по ерудираността на академика. (И не само сега – наскоро го хванах, че не е на ясно и с геополитическите изменения на границите в Европа следствие на военни намеси след Втората световна война.)
Но не е само премиерът в сегашното правителство, творящ езикови гафове. Какво да кажем за финансовия министър Асен Василев, който неотдавна предложи запорираните руски авоари в западни банки да бъдат използвани за …
плащане на репарации (?) на Украйна.
От което можем да си направим извода, че финансовият не знае какво значи военният термин „репарации”. Специално за него ще уточня, че „репарации” са обезщетения (парични и материални), които държава, загубила война, плаща на държавата победителка. Как разбра Асен кой ще загуби войната, когато тя още не е приключила? Или бърка желаното с действителното? Грешка, често допускана от индивиди, силно ентусиазирани, но малко можещи.
Има и друг негов неудачен израз-клише как
служебните назначения от кабинета „се случвали”.
Г-н министър, случват се случайни събития, които нито са предвидими, нито могат да се планират и контролират. Политика, която се провежда, се обмисля, планира, конструира и изпълнява за да се приложи, осъществи или реализира. А ако много ви се иска да е просто и разбираемо за широката публика (в стила на един предишен екс-премиер, например), тогава политиката (или назначенията) се прави(ят), но не се случва(т).
Или пък предходният премиер на ПП – Кирил Петков. Той пък искаше да чуе
„думичката” война
в изказванията на тогавашния военен министър. Кириле, бивш съ-поданико по канадска линия, не знаеш ли кога се използват „думички” и кога думи? На „думички” учат децата в детската градина и те са от рода на „мама”, „мир”, „Шаро”, „Писана” и пр., но „думичката” война определено я няма в тази категория.
Господа от управляващата коалиция ПП, първо се научете да говорите правилно и логично, и едва тогава претендирайте да упражнявате компетентно и разумно дадената ви от закона власт. Защото в Писанието е казано:
„В начало бе Словото…”.
