/Поглед.инфо/ Живял едно време баща с тримата му сина в ранчо далеч от града. В ранчото си произвеждали почти всичко необходимо, а семействата на тримата братя работили задружно. От време на време ходили на пазара в града и продавали излишъците си, а с парите купували нужни и ненужни вещи.

Но минали години и бащата починал. Тогава братята решили да поделят бизнеса в ранчото и всеки да започне да работи сам за себе си. Първият брат отглеждал лозя и овошки. Произвеждал превъзходно вино. Вторият отглеждал добитък и фураж да го храни. Правил превъзходно сирене и кашкавал от млякото. Третият бил се специализирал в производството на хляб. Отглеждал пшеница , птици и др. Но как да определят, кой колко е работил и да разпределят справедливо произведената от тях продукция. Решили да си направят собствена парична система, чрез която да търгуват помежду си. Минали години, животът продължавал безметежно. Но веднъж в ранчото дошъл Европчо - лихваря от големия град. Той търсил нови пазари за разрастване на бизнеса си. Той им предложил вместо да си играят с тези нестабилни собствени пари, той да им заеме стабилни европейски пари – Евро, при много изгодна лихва от 5% годишно. С тези пари, те не само щели да търгуват помежду си, но можели да търгуват и на пазара в големият град. Не след дълго братята се съгласили и взели заеми от Европчо. И така снабдени с европейски пари те започнали успешно да търгуват помежду си. Ежегодно Европчо си прибирал лихвите, а те работили упорито, но никой от тях не ставал по-богат. Минали 7-8 години и братята разбрали, че въпреки упорития си труд те са станали по-бедни и трябвало да започнат да пестят. Всеки от тях сам за себе си решил, че ако започнат да се хранят по-малко и да пестят, може и да компенсират лошото си финансово състояние. Но нещата въобще не се променили а напротив. Всеки от тях започнал да купува все по-малко от продукцията на останалите двама и обедняването им продължило. Всеки започнал да произвежда по-малко защото пазара се свил. Така след двадесет година у никой от братята не останали никакви пари и те престанали да произвеждат, защото нямало на кой да продадат произведеното. Тогава дошъл Европчо. Обвинил ги, че са много мързеливи и нищо не произвеждат и са загубили парите му. Срещу взетите от тях заеми прибрал земите, къщите и добитъка им и ги прогонил далеч в чуждите земи, да работят за новите си господари.

Това е известната схема за Икономическа Колониализация прилагана в Колониалните страни от векове, наречена ВАЛУТЕН БОРД. Валутния борд забранява собствената валута на страната в която се прилага, като по този начин държавата и националната банка не може да финансират банките, гражданите и бизнеса с национални парични средства. Така финансовата система на страната става изключително изгоден и контролиран пазар за чуждите финансови Господари. Колонията ежегодно заплаща наем / лихва / в реални ресурси за ползваните от нея чуждицветни хартийки / пари / в обращение. По този начин външен дълг създава не само негативното външно – търговско салдо, но и реалният стокооборот в страната.

Разбира се сега България също е във Валутен Борд, но той не е класически а опосредстван, което дава някакви предимства на финансовата ни система. България също използва чужди пари в обращение, но не пряко. БНБ няма право да емитира левове свободно а като чейнч бюро обменя в левове предоставената и валута. На практика ние оперираме с левове, но срещу тях държавата и частния сектор сме изтеглили външни валутни заеми, които са депозирани, като валутен резерв в БНБ. По времето на Жан Виденов – непосредствено преди валутният борд, държавният външен дълг бе редуциран до 2.5 млрд. долара а частният такъв бе под 0.5 млрд.долара. Към момента след 26 г. валутен борд, Общият частен и държавен външен дълг е почти 50 млрд. евро.

Повечето икономисти, говорейки за Еврозоната наблягат на наблюдаваната еднократна инфлация при замяна на националната валута с Евро. Този проблем е еднократен и не е толкова съществен. По важни са дългосрочните последици от този акт.

Каква е разликата между Валутния борд в България и Еврозоната. Еврозоната също е форма на липса на монетарен суверенитет /Валутен борд/. В момента БНБ има контрол върху паричното обращение в страната. Към началото на 2023 г. по данни на БНБ в обращение има 27 млрд. лв. Тези пари няма как да се изнесат от страната, нито кеш, нито чрез банков превод, защото те не могат да се ползват другаде. Не така стои въпроса в Еврозоната. Помните кризата в Гърция през 2015 г., когато Ципрас и Варофакис искаха Гърция да я напусне. Гръцката финансова система бе източена от частните банки и ЕЦБ. Гърция изпадна във финансова криза. На гърците се разрешаваше да теглят седмично по 60 Евро. ЕЦБ отказа да кредитира гръцките банки, което е нейно законно задължение към всички банки от Еврозоната. Правителството на Сириза бе поставено на колене, и се предаде на банкерите - кредитори и прие почти всичките мерки предложени от тях. В резултат на това гръцкият дълг продължи да нараства, въпреки приетите мерки и значителните опростени суми, като от 311 достигна към момента 360 млрд. евро, като Гърция продаде значително национално имущество за да погаси част от този дълг.

Сега е настъпил момента в който ще дойдат външните инвеститори и ще изкупят жилищата, имотите ни и бизнеса ни за цветни хартийки и огромния ни дълг ще остане. Това е и причината „либералните“ икономисти да проповядват идеята за независимост на националните банкови институции. Целта е ясна – поставяйки фискалната политика, независима от държавите и зависима от външните финансови Господари, те могат чрез увеличаване и намаляване парите в обращение, чрез нарастване на дълга, чрез лихвената политика и др. да предизвикват и растеж, и стагнация. Те могат да правят с икономиката на страната, каквото си пожелаят.

Ето няколко цитата от изказвания на известни личности, свързани с ролята на паричната политика:

„Дайте ми да печатам парите на една страна, и не ми трябва формалната й власт“ Ротшилд

„Този, който контролира парите в нашата страна е абсолютен господар на цялата индустрия и търговия… и когато вие осъзнаете, че цялата тази система е лесно контролирана, по един или друг начин от няколко от най-могъщите хора на върха, на вас няма да ви е нужно обяснение как се получават периодите на инфлация и депресия.” (Джеймс Гарфилд, президент на САЩ, управлявал само 100 дни, две седмици, след като заявява това, бива убит)

Томас Джеферсън: „Аз вярвам, че банковите институции са по-опасни за нашите права и свободи, отколкото въоръжените армии. Ако американците някога позволят на частните банки да контролират парите в обращение, първо чрез инфлация, после чрез дефлация, банките и корпорациите около тези банки ще отнемат цялата лична собственост на хората. Един ден децата ни ще се събудят бездомни на континента, завладян от техните бащи.“

Ако се направи задълбочен анализ на финансовото състояние на страните в Еврозоната с тези извън нея, ще се види, че страните в Еврозоната обедняват: реалните доходи на населението падат, националният бизнес се свива за сметка на външните инвеститори, брутният държавен дълг нараства с по-големи темпове. Дори при най - облагодетелстваната страна Германия, тенденцията е отчетлива. Положението извън „клуба на богатите“ е значително по-добро. Страна, като Дания извън Еврозоната, преди няколко години занули външният си държавният дълг. Националния бизнес и доходите на населението растат независимо от системната икономическа криза в ЕС. Полша и Унгария, които не бързат да влизат в Еврозоната и прилагат собствена фискална политика, бележат икономически растеж по-голям от по-развитите си събратя от „клубът на богатите „ . Румъния, която за разлика от други Европейски страни, не позволи да и се надене примката на Валутният Борд, бе по-изостанала икономически от България, но вече е със значителна преднина пред нас.

Но както казва народа – Не е виновен този, който яде зелника, а този който му го дава. За плачевното състояние на България, не са виновни европейските чиновници и американски началници, които налагат в ЕС и България политиката на Световните Господари, а българските им лакеи, които безропотно продават националните ни интереси за шепа сребърници и провеждат катастрофалната евро–атлантическа политика, налагана на България.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели