/Поглед.инфо/ Около новогодишните празници по многовековна традиция се опитваме да видим предстоящата година: какво тя ще ни даде и какво ще стане с обществото, в което живеем. В нашия век научно-техническата революция и изкуствения интелект се развиха бурно и неуправляемо и внесоха видими изменения в политическото и духовното състояние на човечеството. Настойчиво се изправя въпросът: А сега накъде? Интересно е да се надникне в света, в който ще живеят нашите внуци и правнуци.

А що е то бъдеще? Това, което ще се случи, но ние не знаем какво! Ние добре виждаме времето, в което живеем и помним времето в което сме живели. Но бъдещето, предстоящото си е пълна енигма и ние често използваме опита от днес за да съчиним утрето, като го виждаме почти като близкото минало, само малко по-добро от преживяното и видяното. И в това съчинение, като правило, всичко ни се иска да е по-добро, да сме по-щастливи, по-богати, по-можещи. Може би в по-отдалечените времена, когато през хилядолетията и вековете всичко се изменяло едва забележимо, не е било трудно да предсказваш бъдещето, защото то почти е повтаряло миналото и да предвиждаш, както миналата година добро здраве и дълголетие, малко повече пари, здрави деца и внуци, пък и правнуци e било в зоната на видимото. Днес светът преживява време, в което техниката, електрониката, изкуствения интелект, роботиката се намесиха във формирането на материалния, идейния и духовен свят на хората така, че човек трудно разбира и насмогва да проумее деня, в който се намира и не знае това днес ли е или утре. А погледът в бъдещето си е направо съчинение от жанра научна фантастика.

Най видими са промените в човешките зависимости и отношения. За коледа по традиция си правим подаръци. Сега, в модерните времена подаряваме на внуците или правнуците електронни книжки и играчки. Миг след като те попаднат в ръцете им децата излизат от света на майките, дядовците и бабите, отиват в свят, където нас ни няма и едва ли ще стигнат силите ни да ги догоним в новия мир, в който те се настаняват удобно. Но не е известно колко дълго ще продължи това удобство за тях, защото промените са набрали скорост, която изисква все по-големи усилия човек да намери място в живота и обществото и сигурно за мнозина това надбягване ще се окаже непосилно и те ще изпаднат в зоната на самотата, без перспектива да намерят изход от нея. Когато днес младото поколение пътува в своя живот, то все по-бързо се отдалечава от своите предци, те му стават все по неразбрани и чужди. Хората все по-често започнаха да живеят извън обществото, личните приятелства, интимните разговори, даже любовните чувства и вълнения все по-често се споделят с помощта на електронните посредници и играчки, писмата, ако все пак потрябват, съчиняват машини с изкуствен интелект ( ИИ).

Може би е утешително, че „техническият прогрес“ все още не е влязъл в територията на биологията, не е посегнал към спиралата на гените, на родството. Слава богу, те все още не са подменени от продукти на генното инженерство. Но и това не е дадено за вечни времена. Въпросният технически прогрес, услужливо ускоряван от ИИ и сега се бърка в биологията. Сътворихме овцата Доли. Следващата крачка не е толкова голяма от овцата към човека. Рано или късно това сътрудничество ще получи възможност да произвежда хора по модел, необходим на държавата, корпорацията, сдружението. Може би науката ще запази своите морални скрупули и няма да прекрачи границите, които природата е начертала. Но, до колкото за това няма никакви гаранции, изниква въпросът: В какво общество ще живеят хората от съвсем близкото бъдеще, ще творят ли и разрушават с общи усилия, ще се обичат ли и мразят, като предците? Изобщо с какви мерки ще мерим съществата, които биологията, в съдружие с ИИ и индустрията ще имат възможност да произвеждат. Времето, което прозира през рехавата завеса на бъдещето ще запази ли човешкото в човека или ще съгради общество, в което човешките чувства и отношения са заменени с технологически връзки и зависимости. И това ли ще бъде новото човечество? Даже днес изкуственият интелект разполага с по-голяма информация и по бързо я разчита и анализира от високо образован човек. Може би електронната машина ще става още по умна и можеща от човека и това ще й позволи пряко да управлява неговите решения и действия. Успокояват ни, че все пак ИИ е продукт на по-мощния естествен интелект и той няма да загуби контрола над създанието си, че това няма да се случи. Струва ми се, че това твърдение е плод на човешката самоувереност, че той е върхът на Божите творения. И пропускаме най важното знание, че той, живият човек, често греши и в знанията си и в действията си. Не е ли възможно една човешка грешка да предаде в ръцете на ИИ цялата власт да управлява настоящето и бъдещето на света? Или пък самата машина да прочете грешно някой символ или грешен електрически сигнал да премине през чиповете и ИИ да си присвои правото да управлява съдбите на човека. Каквито и да са отговорите на тези въпроси трябва хладнокръвно да приемем факта, че това е светът, в който ни предстои да живеем. И той е , казано с езика на библията: Божие творение, в което се намеси съзидателната сила на човека. Сега и Творецът трудно разпознава творението си.

За добро ли е или за зло, е въпрос труден за отговор.

Човек, колкото и да са годините, изтекли зад него и останали пред него, се стреми да надникне все по-далеч напред макар да знае, че там него няма да го има. По-горе стана дума за биологията: простата сметка показва, че потомството на днешните хора ще го има поне до края на този 20 век. А за после - ще видим. Още по-оптимистично: ако науката не замени биологията с някаква електронна магия, биологичната нишка на съвременните жители на земята ще им осигури безсмъртие за доста векове напред. Но няма никаква гаранция, че човешкото любопитство или корпоративни и политически интереси ще оставят биологията още дълго да ни управлява по своите закони. Какъв ще бъде резултатът от това любопитство предстои човечеството да види и преживее не толкова далеч във времето.

В момента и сигурно през цялата 2026 г., държавните мъже, заедно с партиите и подведомствените бюра, канцеларии и научни институции полагат грандиозни интелектуални усилия да обясняват на хората колко ще спечелим или загубим от влизането в еврозоната, как да внимаваме при смесената все още търговия с левове и евро и как тяхната партия и те лично да спечелят неотложните избори. Но тази разходка из възможното бъдеще подсказва неотложната необходимост от малко по- високо равнище на мислене от така наречения политически елит. Нужно е държавата, с нейните научните институти и организации, да се опитат да видят страната в най-близкото историческо време: какво е мястото на изкуствения интелект, електрониката, роботиката в образователната система, как те ще се впишат в икономиката, държавното управление. Ние като държава, заедно със света около нас, имаме съвсем кратко историческо време за да посрещнем предизвикателствата на набиращият все по-голяма скорост процес на трансформация на всичко, с което ние живеем днес.

Румен Попов, контраадмирал о.з.