/Поглед.инфо/ 15 юли неочаквано стана важен ден за варненската организация на БСП. Изпълнителното бюро на Социалистическата партия, начело с председателя на БСП другарката Корнелия Нинова , проведе своето изнесено заседание в нашия град. Вечерта на същия ден се проведе събрание на т.н. актив на партията, на който др. Нинова ни информира за проведената работа на Изпълнителното бюро, проблемите на града. Изненадващо, след указанията как да спечелим предстоящите местни избори, на присъстващите беше съобщено, че Изпълнителното бюро и контролната комисия са снели политическото доверие от лидера на организацията Борислав Гуцанов и неговото място като временен председател до конференцията през месец септември ще заеме Христо Боев.
Мотивите на бюрото са незадоволителните изборни резултати, нарушения на партийната дисциплина, подвеждаща информация и множество нелициприятни сведения и даже „две клипчета“ с осъдително съдържание. Цялата информация е достояние на Изпълнителното бюро, но присъстващите не бяха удостоени с честта да прочетат и видят защо трябва да се разделят с дългогодишния си лидер. Съобщението нямаше как да не предизвика взрив от изненадани възгласи на възмущение и…одобрения.
Предварително искам да заявя, че нямам никакво намерение да защитавам или обвинявам Гуцанов. Истината навярно е важна, но на този етап тя е недостъпна за редовите варненски членове на БСП. По тази причина ще се спра на другата част от проблема: за партийната етика, партийното другарство. А че те са силно накърнени е очевидно. Даже от чисто формална страна: нито другарката Нинова, нито присъстващите обърнаха внимание, че преобладаваше обръщението „госпожо“, „господа“. Ние все повече наистина ставаме господа и госпожи в партията, създадена преди повече от век като съдружие на единомишленици и другари в борбата за един по-справедлив свят.
Съвсем наскоро премина конгресът на партията, който трябваше да приеме оставката на Нинова, поради незадоволителните резултати за Европейски парламент. И много разумно оставката беше оттеглена, предвид предстоящите избори за местна власт и лидерът на партията остана на мястото си до следващия конгрес. Изниква въпросът: с какво ситуацията във варненската организация е по-различна предвид същите предстоящи избори. Вярвам, че другаря Христо Боев е достоен и способен социалист, но възможно ли е за краткото време до изборите да вникне в проблемите на града, да изработи решения за тях, да договори коалиционната политика. При това през септември, както предписва решението на Изпълнителното бюро, му предстои организирането на отчетно изборна конференция, на която никой няма увереност, че той ще остане на ръководната позиция, та да продължи до изборите през октомври. Нека ми прости Изпълнителното бюро, но нелепата ситуация, в която постави варненската организация е плод на недомислие и предрешава изборните резултати в полза на ГЕРБ.
Няколко думи за мотивите за вземане на това решение. Изтъкна се наличието на куп анонимни сведения, клипове и пр., които подкопават доверието в др. Гуцанов. Попита ли бюрото авторите на въпросните доноси: какво вие направихте за да предотвратите безобразията, за които пишете. На авторите на видеоклиповете не би ли било по-лесно да дръпнат Гуцанов и да го попитат : „ Какво правиш, другарю?“ Защо разтревожените автори не са споделили тревогата си с другарите около себе си, а търсят опора някъде високо. Не мога да се освободя от мисълта, че всичко това е просмукано от нечистоплътни амбиции. Когато Изпълнителното бюро поощрява воайорските умения да надничаш през ключалката за пикантни снимки, това руши моралните устои на партията, руши взаимното доверие и другарство. С това торите почвата за бурените, които могат да оплетат партията, а и вие да станете тяхна жертва. И тъжното е, че подобна практика на доносничество събужда наказателната енергия на Изпълнителните органи на партията, също както в миналите времена, за които малцина помнят. Не би ли било по-разумно натрупаната негативна информация да се сподели с пленума на градската организация, там да се потърсят решения и ако нещата са непоправими, да се „снема политическото доверие“. А що се отнася до въпросното „политическо доверие“ , значи ли, че когато то е „снето“, Гуцанов е персона нон грата за партията. Защото е абсурд да членува в партията някой, в когото тя няма политическо доверие. Навярно другарите от Изпълнителното бюро го отпращат другаде, където му имат доверие.
Случаят ме навежда на мисълта, че в партията се е развила някаква болест на самоохулването. И не отсега. Можем ли да си спомним един партиен лидер във вековната история на партията, когото споменаваме с добра дума? Освен Димитър Благоев никого! Как става така, че докато лидерите са на лидерското место са светии, а след това или негодници или престъпници. Обяснявам си го с това, че всички ние носим малко или повече честолюбие. Често то ни причинява злините, за които стана дума. Но нали за това избираме в ръководствата по мъдри хора, та да обуздават разрушителните болезнени амбиции.