Цигуларката Зефира Вълова има твърде респектираща професионална кариера за възрастта си. С концерти във всички краища на света, престижни награди и световноизвестни учители.
Тя е вдъхновителят, организаторът и един от изпълнителите на известния вече у нас фестивал "Изкуството на барока".
Ето какво сподели самата тя пред БГНЕС:
Музиката на барока ни въвлича в едни други времена, не напразно я наричат музика за крале. В нашето напрегнато време има прекалено много ненужен шум, който ни заобикаля. Дори и шумът от ненужни разговори, електронни звуци… А не чуваме гласовете на природата. Докато произведенията, писани в епохата на барока, са тясно свързани именно със звуците в природата и чистите емоции. Например, в творбите на Карл Филип Емауел Бах, синът на Йохан Себастиан Бах, които чухме наскоро на концерта в София "Шедьоврите на фамилията Бах", изпълнителите буквално заразиха зрителите с хармонията на авторовия замисъл.
В България от бароковите композитори от първата половина на 18 в. се знаят най-вече трима-Бах, Хендел и Вивалди. Двама немци и един италианец, всички, обаче, писали творбите си в познатия италиански стил. Те наистина са били популярни и за времето си, високо ценени, но не и считани за постигнали най-голям успех. Такъв е Георг Филип Телеман, който е успявал да изхранва семейството си от 18 деца само с публикуване на своите произведения. Това и за онази епоха е било невиждано и нечувано.
Моята цел с провеждането на фестивала в България "Изкуството на барока" , който всяка година е през октомври и ноември и ще се проведе за 9-ти път, е не само да представяме нови творби и автори като Бибер, Зеленка, Жан Филип Рамо . Но и да запознаваме публиката с нови инструменти, които у нас по-трудно се намират.
Нормално е, че има все повече хора, които разбират за богатствата, които музиката от епохата на барока може да ни донесе - преди всичко с емоционалната наслада. Класическата музика не е част от масовата култура в България. Това е водораздел, който се забелязва и в Западна Европа - идеализирана мечта на част от света, накъдето много българи се запътват.
Има различия - в Холандия, например, нашата публика е от хора над 65 г. възраст, но у нас не е така. В България имаме много почитатели и твърде голям брой инициативи с класическа музика за деца, дори за бебета и бременни жени, за ученици…Не може да се каже, че тази музика е далеч от ежедневието ни. Напротив. Но може да бъде и по-близка. За да стане това, всеки трябва да намери смисъла от този вид общуване. Очевидно е, че емоциите, изразявани от изпълнителите, са чисти, в реално време, на език, който е повече от универсален. Не е задължително да пеем ария с думи на италиански или немски, за да разбере слушателят, че в тази част от творбата се разказва за душевно страдание, мъка и тъга.
Кодовете са безкрайно ясни - минорна, мажорна тоналност, бърза или бавна част. Децата разбират и попиват подобна музика. Мисля, че детското, което възрастните запазват за себе си и наивната чувствителност, присъща на мнозина, е добра основа за съхранение на интереса или на неговото пробуждане. Лично аз така започнах да свиря бароков репертоар.
Класически музикант съм, с традиционно образование, получено в България. Но в един момент се запитах това ли е наистина начинът, по който искам да докосна сърцата на публиката. И се постарах да потърся свой собствен почерк и именно бароковият репертоар, където има много импровизационен елемент, както и неоткрити, неизпълнявани творби до днес, ме вдъхнови.
Открих, че точно както аз се чувствам при изпълнението им, бих могла да накарам и слушателя да изпита подобно усещане, дори повече удоволствие.
Опитах се да популяризирам фестивала "Изкуството на барока" и сред българите, които не живеят у нас. Не само сред тези, които имат информираност за този солиден клон на музиката, но и сред самите изпълнители. Каня ги да се връщат у нас ,за да направят своя дебют и на родна сцена, защото след напускането на страната не са имали подиум, за да покажат какво са научили. Сред тях са вече Линда Манчева, Живка Калчева и други, които са в списъка на гостите на фестивала в бъдеще. Каня на концертите и гости от чужбина, но най-често Аапо Хакинен от Финландия.
На откриването тази есен на поредното издание на фестивала ще свири Бароковият оркестър на ЕС с диригент Ларс Улрик Мортенсен, а на финала ще звучи концертно изпълнение на операта на Моцарт "Сватбата на Фигаро"- едно нечувано за нас събитие. Защото ще се свири на инструменти от онази епоха и ще звучат гласове, съобразени с вокалната практика тогава. /БГНЕС
------------
Цигуларката Зефира Вълова е учила при проф. Ифра Нийман, Петру Мунтяну, Кеворк Мардиросян, Минчо Минчев, а барокова музика в гр. Бланкенбург /Германия/, където е носител на наградата на името на Айдел Фридрих Том. Трупала е опит в България, Германия, Австрия, Италия и Холандия.Носител на много наши и международни награди. От 2007 г. инициира провеждането на първия по рода си в България ежегоден фестивал "Изкуството на Барока".
