/Поглед.инфо/ Преди години, по времето на нашата младост имаше такъв израз: „Хвърлиха ме в джаза“! Това беше ярка и силна метафора на по-слабия и не толкова емоционален израз: „Силно ме изненадаха!“ С желание да разредя малко напрегнатата атмосфера в политическото пространство и да изразя все пак силното учудване от това, което се наблюдава в момента в българския парламент ще кажа: „Тези хора ме хвърлиха в джаза!“
До такава степен бях убеден, че ръководителите на партиите (не казвам- политическите лидери защото понятието лидер има друг смисъл, писал съм за това!) ще съумеят да се измъкнат от хватките на парламентарната математика и натрапчивите обяснения на всякакви анализатори и политолози, които обясняват че сметките не излизат и от този парламент нищо не става. Бях твърдо убеден, че в този съдбовен момент десетината ръководители, от които зависи изходът от политическата криза ще съумеят да се приближат на достатъчно разстояние, за да могат да си протегнат ръка. Нали си спомняте от къде идва понятието „да си протегнем ръка“. То идва от древността, когато оръжието се е носело в ръка. Когато се срещнат двама непознати и си протегнат ръка те показват, че нямат в ръцете си оръжие и могат спокойно да разговарят. Ето такъв жест аз се надявах да видя от ръководителите на партиите, представени в парламента. За съжаление- до този момент нещата не изглеждат добре и аз затова употребих този момчешки възглас от времето на моята младост, който точно отговаряше на състоянието ми: „Хвърлиха ме в джаза!“ Сигурно тези читатели, които са на моите години ще си спомнят за израза и ще се съгласят с моето учудване.
Но, за разлика от десетките политически анализатори които пълнят вече седмица студията на телевизиите и като употребяват водопади от клишета взаимно се подкрепят в негативните си виждания за бъдещето, за разлика от тях аз виждам един прост изход от ситуацията. Вярно е, че като казвам „прост“ имам пред вид че той не изисква нито много средства, нито допълнителни пари по ПВУ, нито промяна на някои закони, особено на изборния. Разбира се, този изход изисква много повече от това- той изисква хората, за които става дума да не са изгубили представата къде се намират и за какво са там. Ще обясня какво имам пред вид.
Тези от вас, които имат шофьорски книжки и карат кола сигурно са обърнали внимание, че като погледнат в огледалото за обратно виждане номерата на колата, която е зад тях се вижда обратно. Не случайно в някои страни надписите „полиция“ и „бърза помощ“ на служебните коли са написани обратно- за да могат шофьорите като погледнат в огледалото за обратно виждане да разберат кои са и да им направят незабавно място, защото работата им изисква такова предимство. Ето в подобно състояние, открих аз, е българският парламент в момента. Той може би от доста време е така, но в момента много ясно се вижда този негов недостатък – основните понятия в него са обърнати обратно, сякаш ги виждаме в огледало за обратно виждане.
Сигурно си спомняте двата основни лозунга, които ръководят нашата политика. Първият е „Съединението прави силата“- би трябвало всички депутати да го знаят наизуст и не само да го знаят, но и да го ценят и уважават. В противен случай бих казал аз, за какъв дявол са влезли в тази сграда! Когато влизаш в сграда, на чиято фасада пише „театър“ ти отиваш на театър, когато влизаш в сграда на чиято фасада пише „болница“- ти отиваш в болницата, защото си болен. Когато влизаш в сграда, на чиято фасада пише „Съединението прави силата“- ти влизаш в сграда, в която си задължен да обединяваш мислите и действията си с другите участници в тази дейност, наречена Народно събрание. Иначе защо си там!
Вторият лозунг, който не е официално записан на тази сграда, но сигурно всички се кълнат в него, защото в кабинета на всеки български политик задължително виси портретът на Васил Левски, е неговото обръщение към точно такива хора. Ако беше доживял до свободна България, Апостолът сигурно щеше да им го каже от трибуната на Народното събрание. Но тъй като той остави главата си в тъмните години на робството ние ценим това, което е казал тихо и ясно на своите ученици: „Ако спечеля , печеля за цял народ, ако загубя- губя само себе си“. Казал го е тихо и сигурно не така помпозно като някой оратор от парламента, но явно е подействало силно на слушателите защото е дошло до наши дни от техните уста.
Ето, това са двата основни лозунга, които би трябвало ясно и категорично да направляват нашата политика и нашите политици. Но, очевидно те твърде много се обръщат назад за да видят какво става зад тях, докато карат колата на българската политика, защото и двата лозунга в техните действия са обърнати наобратно. И вместо „Съединението прави силата“ при тях излиза „Всеки сам да се спасява“, вместо “ „Ако спечеля , печеля за цял народ, ако загубя- губя само себе си“ излиза: „Ако печеля, печеля само аз, ако губя- губи цял народ“. Аз не смятам, че нашите политици не са разбрали тези лозунги или че нарочно ги обръщат обратно. Струва ми се, че загледани твърде много в прахоляка, който остава след тяхното движение по недовършените български магистрали те са объркали погледа напред с този в огледалото за обратно виждане.
Сега е моментът да се поправят и да погледнат напред. Просто да седнат сутринта пред огледалото, преди да отидат в Народното събрание и да си повторят тези две фрази. Ясно и категорично, като се опитат да осмислят това което те означават. И ще разберат, че ако искат все още да бъдат на кормилото на българската политика трябва да погледнат напред. И навътре в душата си- дано да не са изгубили тези възможности в това непрекъснато озъртане наляво и надясно и вместо да карат по правия път да се чудят по кой път да тръгнат.
Дано!