/Поглед.инфо/ Главният изпълнителен директор на JP Morgan Chase Джейми Даймън, заяви на финансова конференция в Ню Йорк миналата седмица, че подготвя най-голямата американска банка за „икономически ураган“, съветвайки инвеститорите да направят същото. „Преди време казах, че има буреносни облаци, но ще трябва да се коригирам… това е ураган“, категоричен е шефът на банката. Преди това американският милиардер и основател на най-големия инвестиционен фонд на планетата Bridgewater Associates Рей Далио предупреди света, че е изправен пред глобална икономическа катастрофа и задаващ се нов световен ред. Далио, който е издал и книга по темата не казва нищо ново, а по-скоро се базира на прогностичен модел за икономическите цикли, който е изготвен още през 1925 година от руския икономист Николай Кондратиев. На откривателя му са кръстени и „Дългите вълни на Кондратиев“, обхващащи период между 40 и 60 години с редуващи се четири подпериода - просперитет, рецесия, депресия и подобряване.

Да хвърлим малко светлина за откритието на руския учен. Той определя общо шест цикъла от 1803 до 2060 година: Първият цикъл приключва около 1840 – 1843 г. като през това време се случва промишлената революция и бум на фабричното производство на текстил, както и започва промишлената употреба на каменни въглища. Вторият свършва към 1890 – 1896 г., а през това време е изобретен парният двигател, изграждат се железопътните мрежи по света, налице е възход на черната металургия. През третия цикъл, който трае до към 1945-1947 г. се случва електрификацията и развитие на неорганичната химия. Четвъртият свършва в периода 1981 -1985 г. и е известен с ударното навлизане на двигателя с вътрешно горене, производство на автомобили, самолети, бум на химическата промишленост, добивът на нефт и масовото производство. Петият цикъл, през който станахме свидетели на откриването  на електроника, компютри, интернет, роботика, лазерна техника приключи през 2018 г. – 2020 г. Шестият цикъл се предполага да приключи през 2060 г., а през него се очаква развитие на нанотехнологии, биотехнология и генно инженерство.

Защо казвам всичко това? Защото всички цикли на Кондратиев завършват с преломи, революции, войни и финансови депресии. От края на Френската революция и Наполеоновите войни, през Голямата депресия и Втората Световна война, до кризата в социалистическия блок довела до разпада му, та стигнем до днес с последствията от пандемията, войната на Запада срещу Русия, която може всеки момент да излезе от пределите на днешна Украйна и да се разпростре в Европа, както и потенциалната война между САЩ и Китай.

Френската революция безапелационно приключва абсолютната монархия и зачерква последните остатъци от феодализма, а девизът „Свобода, равенство, братство“ се разпростира в цяла Европа. На Стария континент започват главоломни политически реформи.  Втората световна война пък поставя така наречената от Гьобелс и популяризирана от Чърчил разделителна „желязна завеса“ между социалистическите и капиталистическите страни. Разпадането й е в края на Четвъртия и началото на Петия цикъл, с което бележи и края на социалистическия блок. Дали днес с приключването на Петия цикъл, не ставаме свидетели на края на господството на неолибералите, които в мечтата си да елиминират държавността издигнаха в култ пълната дерегулация и дадоха абсолютен доминитет на мега корпорациите, предстои да разберем?

Да, Рей Далио е прав, като се опира на принципите на Кондратиев, че идва нов световен ред, но съзнателно или не, пропуска да обърне внимание, че той се ражда върху руините на стария и много вероятно това да е неолибералния Запад.

Е, сега , къде сме ние и в какво състояние е страната ни пред задаващия се „икономически ураган“?

За последните над 30 години, политическата ни класа се опитваше всячески да угоди на САЩ и протектората им Брюксел. В резултат на това от силна индустриална страна днес мъждукаме в сферата на услугите. Селското ни стопанство е имагинерно. И ако след всяка криза научните следи са давали отговорите за възстановяване, то у нас науката е на ръба на своето съществуване. Доскоро имахме само едно предимство, че България имаше най-нисък държавен дълг, спрямо страните от Европейския съюз. То беше плод на безкрайните лишения на народа през последните десетки години. За съжаление и това скоро ще се промени. Ако страната ни е била с най-нисък държавен дълг спрямо Брутния вътрешен продукт /БВП/ от 13% по време на Тройната коалиция, заради икономическия световен възход по това време и притока от Преки чуждестранни инвестиции /ПЧИ/, трендът започна да се променя по време на правителствата на Бойко Борисов. Заради липсата на сигурност ПЧИ намаляха, икономиката започна да се свива и кабинетът започна да тегли заем след заем. В края на юли 2021 г., когато приключи третия му мандат, държавният дълг скочи двойно на 25% спрямо БВП.

Лошите новини не свършват дотук. Кирил Петков спечели изборите с обещанието да прекрати порочните практики установени от Борисов. Но, дали е така? С идването си на власт, кабинетът му не е спрял да взима заем след заем. Само за първите три месеца на годината харвардите са изтеглили три заема от по 500 милиона лева, или 1,5 милиарда. Вчера стана ясно от рамката на проектобюджета, че кабинетът Петков се кани да изтегли до края на годината до 10 милиарда лева. При честотата на теглене, всеки нов ще е с все по-неизгодни условия, т.е. с по-висока лихва. И тук възниква големият въпрос, защо правителството тегли с такива умопомрачителни темпове пари, въпреки че добре знае за опасността да влезем в дългова спирала? Държавата взима заем, когато няма останал излишък, когато е на дефицит и когато няма вече какво да пусне на масата за приватизация останало от „лошия социализъм“. Същевременно постъпленията в хазната нарастват, заради скочилите приходи от чудовищната инфлация. Едно е да обложиш 100 лева с 20% ДДС, друго е налогът да бъде направен върху 150 лв., нали? И тук възникват другите въпроси: Къде са постъпленията в хазната? Защо малко преди задаващото се око на икономическия ураган, правителството иска актуализация на бюджета и то само три месеца и половина, след като бе гласуван този? Защо Кирил Петков еднолично отказа евтиния тръбен руски газ, а ние едва дочакахме танкерите от САЩ, които по-бързо щяха да дойдат от Луната?

Отговорът може да е само един – нито Кирил Петков и Асен Василев, нито коалиционните им партньори са имали сериозно намерение да управляват цял мандат. От самото начало са знаели, че имат не повече от година във властта. И ако поеха държавата след Борисов в институционален разпад, то само след няколко месеца ще я оставят в руини. И последният голям въпрос е, кога България ще започне да съди злоупотребилите си властници не само за възмездие, но и за поука на следващите. Защото за последните 30 години, властта не е кауза, а касичка до която се домогват всякакви неуки и безпардонни шарлатани, а държавата ни е разруха подобно на военна Украйна.

 

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели