/Поглед.инфо/ “Враговете на героя Списаревски, днес са ни съюзници от НАТО”
Ивайло Диманов
Завчера мой състудент, живеещ понастоящем в Германия, ми препрати статия от „Радио Свобода”, опитваща се да вплете в един пъзел националния ни празник 3-ти март със съвременната политика на Кремъл спрямо България. Статията е на руски език („День разъединения. Русофильские мифы и политика Кремля в Болгарии”), авторът е с руско име и е поредният „изстрел” (бих доуточнил – халостен) на западната пропагандна машина в информационната ѝ война срещу Русия.
В статията, факти и пропаганда са силно преплетени с цел максимална манипулация на аудиторията – похват, типичен за стила на радиостанциите „Свободна Европа” и „Свобода” от времето на Студената война (тази, след Втората световна). Така например, датата на подписването на Санстефанския мир (3-ти март) е представена като „началото на последвалото поробване на България от Русия, продължило с прекъсвания до падането на комунистическия режим“. Интересно, кога в историята ни е имало „поробване” на България от Русия? Към 3-ти март 1878 г. историческите факти са еднозначни – поробител е Османската империя, а освободител – Русия. И в следващия век и половина няма ново поробване на страната ни. Като изключим някои временни военно-политически съюзи – два фатални с Германия (на кайзера и на фюрера), един разпаднал се такъв под ръководството на някогашния Съветски съюз и един настоящ с новия господар от Белия дом и неговите натовски подопечни държави. Но това не се брои за поробване, нали, евро-атлантици?
Статията цитира българския
„портал faktor.bg“, според когото датата 3-ти март е „оспорвана и дискредитирана“.
На което ще възразя, че „faktor.bg” не определя общественото мнение в страната, защото за останалите българи това е национален празник.
По-нататък авторът на статията се позовава на признанието на граф Шувалов (генерал и дипломат на царска Русия в края на по-миналия век) пред тогавашния премиер на Великобритания Бенджамин Дизраели как "Русия не давала и пет пенса за България, Босна или която и да е друга страна, а в действителност се интересувала от Проливите". Бих казал, че и лорд Дизраели можеше да признае същото за отношението на Англия към България (и към всички балкански страни по онова време), ако не беше генетично лицемерен като англосаксонски политик. Да не би Великите европейски сили, наложили ни унищожителния Ньойски договор – Великобритания, Франция, Италия, да са давали „пет пенса” за България? Защо тях не ги клеймим и им държим сметка днес? При това тези държави никога не са ни освобождавали.
Като стана дума за освобождение, авторът от „Радио Свобода” дава абсурден цитат на наш покоен историк (Пламен Цветков), който заявил: „Подобно на древния лозунг „Разделяй и владей“, Руската империя се разширява под мотото „Освободи и владей“. Намирам такава формулировка за глупава – защо тогава великите сили на Запада не са използвали тази стратегия (на освобождението)? Да не би да не са искали да владеят? Или историкът е открил руски геополитически патент от век и половина?
А после, както се полага, идва ред и на изтъркания коз с „българския ГУЛАГ”. Интересно, каква е неговата връзка (ако изобщо последният може да се определи като такъв) със събитията от Руско-турската война от миналия век?
Следват критиките на посланичката Митрофанова и патриарха на цяла Рус Кирил към управляващите страната ни (в различни години), определени от нашите политици като неприемливи. Ще отбележа, че каквито и да са тези послания днес – (не)приемливи или спорни, те по никакъв начин не обезсмислят историческото събитие 3-ти март, довело до освобождението на страната ни и последващата ѝ независимост. А какво пост фактум е казал Валери Симеонов (той също е споменат в статията) по адрес на руския патриарх, е без значение – Симеонов беше елементарен първосигнален политик и днес рядко някой си го спомня (и слава богу!).
Казаното от съвременните руски политици за днешната ситуация в България също няма връзка с историческите събития от Руско-турската война (Владимир Соловьов, Пьотр Толстой, Дмитрий Медведев са цитирани в статията). Иначе В. Соловьов е прав, че “политическото ръководство на България са кретени, изцяло подчинени на Запада” – така се представят управляващите ни евро-атлантици и пред българските граждани. А за коалицията „ПП – ДБ” (цитирана е и тя) със същата сила (но с обратна зависимост) може да се каже това, в което те обвиняват „руската пета колона” у нас – „пипалата” на западната пропаганда и нейното „жило на зависимост е заседнало дълбоко“ в техните мозъци.
Спомената е и фразата
"Който ни освободи, ще ни пороби"
– представена от бившия президент на страната (преди десетина години) като мисъл на Левски и доказано невярна. Такива думи Левски не е изричал. Тогавашният президент Плевнелиев е взел тази фраза от театралната пиеса "Тайната вечеря на Дякона Левски" на Стефан Цанев. Ето какво самият автор разкрива впоследствие. "Който ни освободи, ще ни пороби" е реплика от моята пиеса. От "Тайната вечеря" я прехвърлих в "Български хроники" - като белетристична фраза, а не като цитат. Оттам вероятно е стигнала до президента, за което той бе сурово упрекнат, че я приписва на Левски. Съжалявам. Историците имат право: няма документ, където да е записана дума по дума тази мисъл на Левски.” А когато попитах новосъздадения интелигентен „чат” за България BgGPT кой е автор на въпросния цитат, ето какво ми отговори той: „Фразата „Който ни освободи, ще ни пороби“ често се приписва на френския крал Луи XVI по време на Френската революция. Твърди се, че той е казал тази фраза, след като е бил принуден да избяга от Тампл, затвор в Париж, където е държан под домашен арест от революционерите. Важно е обаче да се отбележи, че точността на този цитат е спорна. Някои историци смятат, че Луи XVI никога не е изричал точно тези думи, докато други твърдят, че той може да ги е казал по различен повод.” Оставям на читателя да прецени кой е автор на въпросната фраза – Дяконът, крал Луи XVI, белетристът Стефан Цанев или Росен Плевнелиев. Странно, че „Радио Свобода” публикува доказано неверни факти за исторически такива.
В такъв дух е и твърдението за „отговорността” на руския дипломат граф Игнатиев „в обесването на изключителния борец за националната независимост на България, Васил Левски”. Тази манипулация циркулира от известно време в нашите масмедии, но това е част от тенденцията за подмяна на историческите факти. Както и разрушаването на паметници, свидетелстващи за съпричастността на Русия към родната ни история.
За това, че „неизвестни изхвърлиха бюста на граф Николай Игнатиев от постамента във Варна” (изтъкнато като израз на анти-руските настроения у нас), ще кажа, че вандали има навсякъде, включително и в западните демокрации. Преди няколко години, когато избухна глобалното движение “Black Lives Matter” („Животът на чернокожите има значение“), паметниците на белгийския крал Леополд II също бяха съборени от пиедесталите си в Западна Европа и Африка. И не само те – бяха разрушени или демонтирани (от съображения за сигурност) също така статуите на Христофор Колумб в Балтимор (Мериленд, САЩ), Едуард Колстън в Бристъл (Англия), генерал Робърт Е. Лий в Ричмънд (Вирджиния, САЩ) и пр.
На опита на
„управляващата коалиция да промени конституционно датата на основния национален празник 3 март в името на укрепването на единството на нацията и да го премести на 24 май”
ще отговоря с мисълта на американския банкер (и масон) Дж.П. Морган: “Човек има две причини за действията си – истинската и тази, която добре звучи!”. Това, което декларират управляващите, просто звучи „добре“ (според тях), а истинската причина е да демонстрират усърдие пред своите западни (англосаксонски) покровители. Освен това, 24-ти май отдавна е национален празник на страната – идеята тук е да се изтрие от историята всичко, свързано с влиянието на Русия в България. Както се зарече да свърши нашият военен министър по време на неотдавнашното си посещение в САЩ.
И намерението на новоизлюпения кмет на София Терзиев „да кръсти една от улиците в София в чест на Алексей Навални“ е в същата гама на сервилност и раболепие пред евро-атлантическите ментори.
Следват мисли на анти-руски настроени наши интелектуалци. Например, обвиненията срещу Президента на Републиката от някой-си Димитър Попов (публицист): „политическата личност Радев е човек... фанатично отдаден на идеята за управление на България от Кремъл“. Нищо подобно – отношението на Президента към политиката на Русия е по-скоро противоречиво, отколкото „фанатично отдадено” (веднъж заявява, че „завземането на Крим е нарушение на международното право”, друг път – че „Крим е руски”).
В същия дух е и интервюто на Георги Лозанов пред „Deutsche Welle”, където той представя
Президента като „довереник на Русия”.
Ще напомня, че Румен Радев е НАТОвски генерал, а самият Лозанов се доказа като противник на инакомислието – преди няколко години, в ролята си на председател на Съвета за електронни медии, той забрани популярното и слушано радиопредаване „Деконструкция” на известния журналист Петър Волгин, защото последният декларираше русофилски възгледи в своите радио излъчвания. И паметникът на Съветската армия не беше „демонтиран“, а нагло разрязан посред бял ден без съдебно решение – по-късно съдът нареди спиране на действията, но унищожаването на монумента вече беше извършено от родните ни талибани. А на иронията на Лозанов, че несъпротивата на гражданите срещу вандалските действия на кметството е „лоша работа на българските другари” (разбирай русофилските групи в България), може да се отговори така – затова пък е отлична работа на англосаксонските агенти за влияние в страната ни.
Твърдението на някой си професор Николай Слатински, че „Украйна за България е спомен за бъдещето” е просто евтина западна пропагандна манипулация. Такова е и предупреждението на наш експерт по отбрана и национална сигурност (Михаил Найденов), че Москва използва
„хибридно влияние“
(много модерен термин, но малцина могат ясно да дефинират какво означава и по какво се различава от добре познатата ни пропагандна война?), за да „предизвика политическа нестабилност в страната за прокарване на техни интереси”. Какво тогава да кажем за американската пропаганда, тя не е ли „хибридна“? Или пък САЩ се притесняват как да осигурят политическа „стабилност” в България? А не гледат собствените си интереси? Би било наивно да се мисли.
Статията говори и за автоцензура на институциите, издаващи учебниците ни по история (фаворизирайки ролята на Русия). Истината обаче е, че днес автоцензурата се проявява предимно, когато се критикуват западно-европейски демокрации и техните политики или (не дай си Боже!) – върховния хегемон отвъд Океана. Аз самият съм потърпевш от това, защото писанията ми – противоположни на официално прието правителствено (проамериканско) отношение към Русия и към действията на съюзниците по НАТО – не преминават през (авто)цензурата на евро-атлантитизма.
Политиката на „Путинска Русия” (израз на автора) не е свързана с Руско-турската война и последващите събития, осъществени преди век и половина от друга Русия, при различни исторически, икономически и социално-политически обстоятелства. Това е все едно да обвиняваме САЩ за анексирането на северните мексикански територии в средата на по-миналия век, които сега представляват щатите Калифорния, Колорадо, Невада, Ню Мексико, Аризона, Юта и Уайоминг. Евро-атлантици, минавала ли ви е през главата подобна кощунствена мисъл?
Затова пък е достатъчно ясно какво означава България (както и Румъния, и Полша) за американските стратези в организирането на европейски фронт срещу Русия. Та нали наскоро Дейвид Камерън – настоящият външен министър на Великобритания – се похвали при посещението си у нас колко щети са нанесени на Русия във войната ѝ с Украйна
„без нито един убит натовски войник“!
В това изказване прозира целият цинизъм на Запада. Както каза една шведка в улично интервю за мнението на гражданите относно присъединяването на Швеция към НАТО: „Швеция няма нужда от НАТО за да я защитава, но НАТО има нужда от Швеция за да воюва!”.
Като цяло, слаба статия (аргументация) на „Радио Свобода” – всеки абзац в нея може да бъде оборен. Мислех, че на запад работят по-умни хора, а не евтини пропагандатори...