/Поглед.инфо/ В края на отиващата си ковидово-изборна година един силно изявен корнелиански епицентрален сайт започна кампания срещу Георги Пирински. Поводът стана негов материал за необходимостта от нов партиен курс, за нова програма, за коренно преустройство (преучредяваве, рестарт и т.н.). Няма нищо лошо да има дискусия за бъдещето на БСП. Но някои забравят, че тази дискусия е вътрешно-партийна. Забравят, че белег за културна политическа етика е всяка партия да си се занимава със своите програмно-уставни въпроси и оценката на своите ръководни органи.
В два поредни материала главният редактор на в-к „Нова зора“ и Председател на едноименната партия г-н Минчо Минчев и в следващите дни и от Атанас Стойчев – член на централното ръководство на партия „Нова зора“ станаха прекалено активни на терена на чуждата нива. Сред множество използвани изрази се появи и „глас от канализацията на историята“. Историята е минало, определило до голяма степен настоящето. Но „канализацията“ на настоящето е много по остра и актуална. След двата корнелиански материала от името на г-н М. Минчев му написах лично писмо. С него се познаваме от десетилетия и аз в редица случаи съм сътрудничил на вестника на партия „Нова Зора“ като автор. Повтарям – лично, а не отворено писмо, защото прецених, че заради два хвалебствени за един деец и обругаващи за друг деец на БСП материала, не бива да се очерня и зачертава една национална патриотична организация. Мислех, че това е било някакво временно непремерено емоционално изявление на поета Минчо Минчев. Статията на Атанас Стойчев, обаче разби моите илюзии. Става дума за целенасочена, дирижирана или недирижирана от Нинова, явно целенасочено обругателска кампания не само срещу Георги Пирински, а и въобще срещу другомислещите в БСП. Заслужава си да се спра на няколко основни момента в тази кампания спрямо опитите за излизане от корнелианския коловоз в БСП. Ще използвам само отделни моменти от личното ми писмо до г-н Минчев, но и добавям множество нови.
На първо място, не е прието политически лидер от коалиционна партия (Коалиция „БСП за България) да се занимава с вътрешнопартийни проблеми на друга партия от общата коалиция и то водещата партия. Не е достатъчно колегиално и вежливо лидерът на „Нова Зора“ косвено да се намесва във вътрешнопартийните дела на БСП. Аз не помня някой от ръководните дейци на БСП, въобще някой от БСП, дори и аз редовия социалист, по някакъв повод някъде печатно, телевизионно или в Интернет-мрежата да се занимава с вътрешно-партийни идейни, организационни и кадрови проблеми на партия „Нова Зора“, проблеми каквито има всяка партия. Не съм срещал обидни квалификации от дейци на БСП за дейци на партия „Нова зора“. И така би трябвало да бъде вътре във всяка политическа коалиция, между коалиционните партньори. Тях трябва да ги свързва общото, което е породило коалицията, а не да си „надничат взаимно в чиниите“ и да размахват „мръсното бельо“ на партньорите си. Не е етично главният редактор на органа на ПП „Нова Зора“ да обругава главния редактор на теоретичното списание на партньорската партия БСП.
На второ място и г-н Минчев и г-н Стойчев ми се струва, че не са напълно наясно с програмно-уставните въпроси на БСП, нейният характер. Поради това всеки другомислещ от социалистическата партия е обявяван от тях за социаллиберал, за неотроцкист, за неотроцкистки социаллиберал. И разбира се, на първо място Главният редактор на сп. „Ново време“. Пояснявам, че социалиберализмът е политическо течение, формирано по идеите на лорд Гидънс (Третият път; няма ляво, няма дясно, т.е. има само дясно) и наложено в политиката от Тони Блеър и Герхард Шрьодер, реализирано под маска и от Макрон. В българските условия пръв негов идеен почитател и практикант е Георги Първанов, който от трибуната на Народното събрание обяви, че е време БСП да се социаллиберализира. След това Овчаров като министър на икономиката под натиска и диктовката на юпитата на Кобурга и аверите на агента на ДС, изживяващ се като крупен хидроинженер и виден енергетик на България – Ахмед Доган, наложиха чрез данъчната система не социаллибералния модел, а неолибералният, крайният, фундаменталисткият модел на икономика в полза на богатите и в ущърб на бедните. От социаллибералното крило бе и Татяна Дончева с явно прогласеното от Движение 21 – „няма ляво, няма дясно“. Под булото на социаллиберализма (постигане на леви резултати с десни политики) е и новата бизнес-партия наречена „Продължаваме (неолибералната – б.м.) промяната“. Стойчев е крайно категоричен за Г. Пирински: „Социаллиберализмът не прощава!“.
Освен това същият автор сипе огън и жупел срещу идейната платформа „Социализъм XXI век“. За него това е „троцкистка социаллиберална секта“. Явно авторът не прави разлика между троцкизм и социаллиберализъм. За него всичко е като водопад, нали водата пада от високо към ниско. Няма значение колко и каква вода пада, кога е най-много, кога е най-малко. Важното е да пада мръсна вода, по същество, срещу БСП. Присъствах на учредяването на платформата „Социализъм XXI век“. И никъде в нейните материали, в изказванията и т.н. не стана дума за любимата на Троцки „световна революция“. Тя бе отхвърлена навремето си още от Сталин. В съвременните политологически писания понякога определят по различен начин неотроцкизма. Майкъл Линд твърди, че революционната теория на неоконсерватизма в действителност е троцкистката теория на перманентната революция. По същество неотроцкизма е ляворадикално антикомунистическо течение на обществената мисъл в редица западноевропейски страни. В някои случаи (САЩ) го свързват дори с принудителната демократизация на света.
Без да съм адвокат на Пирински, доколкото го познавам, следял съм неговите речи, изказвания, статии и др. съм останал с впечатлението, че той е от по-друга и то лява идейна разновидност – привърженик е на социалдемократизма. И като такъв, с негово участие в Програмата на БСП бе записано, че тя е „партия на народа“ по модела на Бадгодесбергската програма на ГСДП. Аз съм на обратната теза – че БСП трябва да е партия на хората на наемния труд. Независимо от различните ни виждания за характера и социалната база на БСП, той публикува мой материал в защита на моята теза. Абсолютно нищо троцкистко няма в платформа „Социализъм XXI век“. Навярно Стойчев не е прочел нищо от тази платформа, но за него е било важно да се използва негативната конотация на термините „троцкизъм“ и „социаллиберализъм“.
На трето място е прекаляването с метафорите и очернителството. Обидното е не толкова в квалификациите за Пирински, колкото техният подтекст за партията БСП и за редица нейни дейци и членове, за сп. „Ново време“. Ето няколко от тях. За списание „Ново време“. Това е едно от най-старите излизащи в България научно-теоретични списания. В момента то е в дълбока финансова криза, породена от недалновидните решения на ръководството на БСП. Но независимо от това има качествен авторски състав. В редколегията са професорите Петър-Емил Митев, Максим Мизов, Андрей Пантев, Искра Баева, Димитър Генчев и известните журналистки Велислава Дърева и Къдринка Къдринова. Множеството автори са предимно български учени – философи, социолози, политолози, икономисти, редица известни западни и руски публицисти. В него се отпечатват и основни партийни документи. Непряка обида към известните учени от редколегията и автори в списанието е твърдението, че „Пирински пише скучно, но за сметка на това пък дълго“, че „няма някакво впечатляващо читателя съдържание“. Значи (според г-н Стойчев) някакъв си посредствен човек стои начело, води група авторитетни български учени и журналисти? „Ново време“ не е списание за художествена литература и емоционални изблици на авторите. То е научно-теоретично списание. А за текстовете на Пирински, би било профанизъм, ако г-н Стойчев не знае, че действащата Програма на партията на българските социалисти е създадена и редактирана с най-прякото участие на Георги Пирински. И тази програма е приета от конгрес на БСП с над 800 делегати, че тя е разпространена в цялата партия. Ето това е отговорът на въпроса на г-н Стойчев: „Чели ли сте някога програмен партиен документ, политически текст или публицистична статия, изготвени и писани от другаря Георги Пирински? Не сте?! Прекрасно!“ Да, чели сме и мнозина все още четат. Незнанието не е оправдание за неистината. А колко се четат „Ново време“ и „Нова Зора“ е въпрос само на личностни виждания и оценки. Като читател на Националната библиотека мога свободно за прочета сп. „Ново време“, но там я няма „Нова Зора“ и трябва да купувам няколко вестникарски страници доскоро за 1 лев, а вече вероятно и за два лева. Конгресът на БСП взе решение по инициатива на Г. Пирински да се подготви нова Програма на БСП за условията в XXI век. И по инициатива на Г. Пирински се започна в страниците на списанието дискусия за новата програма на партията. За „социалистическите изборни несгоди“ на БСП. Огромна е разликата във вижданията. Причината за г-н Стойчев била в политическото безвремие, била у Пирински като „демиург на политическото безвремие“. Нещо се забравя, че Пирински не е член на ръководството на БСП, на Националния съвет, на Изпълнителното бюро. Изборите се подготвят и провеждат от ръководството на партията, което изготвя и утвърждава предизборната платформа и списъка на листите от кандидати за Народно събрание, за президент и т.н. Нинова е начело на БСП вече пет години и тя носи най-голямата отговорност. Причините за изборните катастрофи на БСП са не в „политическото пространство“, а в съдържанието на предлаганата от ръководството на БСП несоциалистическа политика, и действията за защита на българския бизнес. Упреците от г-н Минчев към Пирински, че използвал бил „счетоводен метод“ за анализ на резултатите от катастрофата на БСП на изборите е опит да се прикрие истината. А в сравнението се познава истината, както е посочил навремето си Рене Декарт. Няма как да не се сравняват резултатите от последните пет години – провалената петилетка на Нинова. Самоустройването във властта не е критерий за оценка на изборните резултати. А биха ли могли двамата господа от „Нова Зора“ да ни кажат какъв е приносът на тяхната партия за онези само 267 000 гласа за коалицията? „Публичното омаскаряване на Нинова“ заради изборните резултати не е цел на платформата „Социализъм XXI век“, а промяната на самата партия. Това, което тя е „постигнала“ се вижда от твърде много хора извън корнелианските издания. За обидите и нападките. В трите материала на политическите дейци на „Нова Зора“ има твърде много личностни нападки и обиди, които уж отправени към Пирински засягат множество членове на БСП, включително и автора на тези редове. Ето някои от „културните“ определения (наричания) на Пирински и група дейци на социалистическата партия: „безбожници“, „партийно болярство“, „потомствен червен дворянин“, „петоколонници“, „неотроцкисти“, „социаллиберали“, „торквемади“, „паразитни вируси на социллибералната пандемия“. Ето моето отношение към някои от тях. 1). За инквизицията в БСП! То бива художествени измислици, метафори и оригиналности, но чак пък толкова! Да определиш главния редактор на „Ново време“ като Главен инквизитор на БСП (подобие на Великия инквизитор Торквемада в средновековна Испания) преминава всякакви морални и човешки граници.
2). Мнозина в БСП попадаме под наричането – „невярващ, сиреч безбожник“. Всъщност аз съм атеист, не вярвам, че има всесилен и свръх справедлив бог. Аз имам самочувствието на добре подготвен по природни науки – геология, география и биология, по обществени – философия, социология и политология. Науката досега не е открила Бог, не е доказала неговото съществуване. Всеки е свободен да вярва в каквото си иска. Вярата не е наука. Терминът „безбожник“ обижда не само Пирински, но и мен с отрицателната му конотация. Аз съм израснал в източноправославна обществена духовна среда, продукт съм на тази среда, благодарен съм на църквата, че е съхранила българския народ, език и писменост, българските традиции и обичаи. Но да си „безбожник“ още не значи, че не си патриот и родолюбец, че не си социалист.
3). Какво е това „бездуховно партийно болярство“? Какво е това „потомствен червен дворянин“? Аз съм потомствен член на БСП, каквито са хиляди други членове на социалистическата партия. И като потомствен дали съм „Червен дворянин“? Пак словоблудство, прикривано чрез уж „интересна“ метафора. Аз и мнозина други социалисти сме от „болярски“ комунистически род. Баща ми по време на фашисткия терор е създавал и ръководител организацията на БРП (к) в селото, в което съм роден. Аз съм потомствен комунист и социалист, който членува в БСП почти 60 г. През тези години съм бил на различна работа, не защото баща ми и близките ми са били от политическия род комунисти. Болярството е наследствено. Аз съм наследил само идеите на партията. Нямам богатствата на бизнесмените, на приватизаторите, на мафиотите. Но са ми останали идеите на убитите от фашистите мои роднини, на баща ми. Да, ние „потомствените дворяни“ не сме отцеругатели, отричащи се от идеите на своите родители като Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Христо Иванов и т.н. Да, ние не сме и от тези, които след Десети ноември побързаха да се откажат от социалистическите идеи и достойнствата на социализма, от членството в партията, както някои главни редактори на вестници. Освен от „партийното болярство“ сме били и „бездуховни“. И аз като един от „партийното болярство“ ли съм „бездуховен“? Да се самопредставя в своята „бездуховност“. Авторството над 20 книги, на стотина статии във вестници и списания, включително „Дума“, „Нова Зора“, „Ново време“ бездуховност ли е? В оборот в Интернет чрез моя блог са над 330 политически статии и анализи. В географския ми блог ученици и учители ползват над 300 учебни материала, като общия брой посещения е над 3.3 млн. Да, ние потомствените социалисти („боляри“) сме „бездуховн“! А дали са бездуховни и доскорошния член на БСП проф. д-р Янаки Стоилов, университетските преподаватели Жаблянов, Миков, Мерджанов, Добрева и т.н.
4) Членовете на платформата „Социализъм XXI век“ овци ли са? Вероятно и аз съм една от много овци в „кошарата на платформа Социализъм XXI век“ (по г-н М. Минчев). И съм „овца“ понеже участвам в политически идейни дискусии как да се преустрои БСП! А това е страшен грях, някой да има свое мнение и да го отстоява в дискусия! Началническото мнение не винаги е мое мнение, колкото и да ме считат за „овца“. От г-н Минчев разбрах и че като учредител на платформата съм „токсичен“, понеже съм от „токсична кошара“. И тази моя дейност е „токсична“ понеже не отговаря на поръките и заветите на настоящия партиен вожд и вожд на коалиция „БСП за България“. Откога дискусията за програмата на партията е станала „токсична дейност“ на „овците“ от „кошарата“?
5). Откога е патриотично да се сатанизира журналист – главен редактор? Не само г-н Минчев е журналист и издател.Георги Пирински също е журналист и издател, и би било поне колегиално към него да има по-нормален колегиален тон. Той е главен редактор на едно от най-старите в България списание. Това е необорим от никого факт. Разбира се, той не е на висотата на журналисти-публицисти като Волгин, Великова, Диков, М. Минчев, В. Дърева и т.н. Най-вероятно той няма и подобни претенции. Той редактира научно-теоретично партийно списание. Друг необорим факт е, че когато ръководството на БСП пренебрегна списание „Ново време“, не осигури необходимата субсидия за неговото издаване, той го пое и продължи излизането на списанието на Дядо Благоев. И аз не харесвам редица неща у Пирински, у Дърева, у Волгин и т.н., но това не ги прави по-малко утвърдени журналисти. Не му харесваш на Пирински гласа и изказа, интонацията – твое право. Мнозина други го харесват. Така е в публицистиката. Но той, не допускам, че ще използва ненапълно цивилизовани изрази като „глас от канализацията на историята“.
Казано честно, нещо не е наред в Коалицията „БСП за България“, и в самата социалистическа партия. Главният проблем е формираната и осъществявана политика в България. Социалистическата партия е призвана да формира, поддържа и в управление да провежда лява социалистическа политика. Миков бе отстранен заради плахия му опит да направи по-ляв завой в политиката. Загрижеността на Нинова предимно и най-вече за бизнеса (поддържане на крайните данъчни привилегии за бизнеса) и подценяване защитата на интересите на работещите бедни е една от главните причини левите хора (около 1.5 млн.) да не ходят на избори и да не гласуват за БСП. Без лява политика лявата партия се проваля. А какво би станало с патриотична организация без патриотизъм? Да си спомним герберастите от ВМРО. Без лява социалистическа идеология, без ежедневна загриженост за интересите на хората на наемния труд, за бедните и онеправданите, за експлоатираните от бизнеса, скоро няма да има не само Нинова, но и БСП и коалиция „БСП за България“.
В заключение, ПП „Нова зора“ има своя принос за развитието и отстояването на
на патриотизма в България. На страната ни са необходими патриоти, родолюбци. Общополитическите намеси на двама ръководни дейци на ПП „Нова Зора“ във вътрешния живот на БСП не бива да се надценяват, но трябва да им се отговори. Моите впечатления са че мнозинството читатели на „Нова Зора“ са леви хора. И очаквам, че ръководството на коалиционния партньор на БСП ще се съсредоточи не върху вътрешнопартийния живот на социалистическата партия, а върху предложения за леви политики, за политики в интерес на хората на наемния труд, политики за отстояване на българската история и съвременните български национални интереси.