/Поглед.инфо/ ЗАЯВЛЕНИЕ по повод преместването на тленните останки на цар Фердинанд от Кобург в София
През последните дни българското общество е атакувано от основните средства за масова информация, включително държавните БНР и БНТ на Република България, с умилително-сладникави, монархо-угоднически приказки. Последните са по повод пренасянето на тленните останки на цар Фердинанд, които бяха препогребани с широко осветеното от гореуказаните средства за масова информация тържествено поклонение, събрало верноподанически личности. Сред които се виждаха и политически знакови лица на Република България.
Несъмнено преместването и препогребението на тленните останки на Фердинанд е частно дело на неговото семейство, което нямаме намерение да дискутираме. Но елейните коментари по повод на личността и делото на бившия монарх, опитите той да бъде представян в една повече от благоприятна светлина, представляват кощунство спрямо националната историческа памет. И това не може да бъде отминато с мълчание.
Накратко ще резюмираме основните тези на съвременните ни новоизлюпени монархисти не само стараещи се да оневинят цар Фердинанд, но изричащи хвалебствия за същия. Видите ли от 31 години царуване на същия 25 години/четвърт век/ били ярко свидетелство на възход на царството. И само следващите шест били по-различни. Но не бива заради тези шест години да бъде отричано неговото дело в името на царство България. При това не може цялата отговорност за нещастията сполетели Родината ни да бъде търсена от монарха. Той имал подкрепата не само на тогавашния елит, но и на целия народ. Защото както Балканската, така и Междусъюзническата и участието в Първата световна война били в името на националния идеал – българското етническо землище да бъде събрано в една държава. И в този смисъл трябва да се говори за обща отговорност на цар, елит и народ.
Тук няма да спорим за първия четвърт век на царуването на монарха, довели до „възход на Отечеството“. Няма да говорим за „личния режим“ установен от Фердинанд в страната – режим на беззакония и княжески, а по-късно царски своеволия. Няма да споменаваме онзи, меко казано, „развратен шантан“, в който е превърнат дворецът. Ще се спрем само на онези гигантски престъпления спрямо съдбата на Майка-България, за които ключова отговорност носи монархът.
Ще започнем с Балканската война, със загубената битка при Чаталджа на подстъпите на столицата на Османската империя Истанбул на 17-18 ноември 1912 год. Чаталджанската операция има за цел да се завземе града. Известно е, че Великите сили категорично се противопоставят на това авантюристично действие от страна на царството България. Да не говорим, че не може да се говори за това, че Истанбул или Цариград, както го наричаме ние българите, е част от етническото българско землище. Атаката при Чаталджа е плод на маниакалната грандомания на Фердинанд, желаещ да влезе триумфално в Цариград. За това предварително е поръчана и изготвена златна корона, струваща 800 000 швейцарски франка. Маниакалните амбиции да се завземе Истанбул струват на българската войска близо 3 000 войни убити и изчезнали, и над 13 000 ранени.
16 юни 1913 година става денят на следващото престъпно безумие на Фердинанд. В този ден той заповяда на генерал М.Савов без да се осведоми правителството да нападне сръбските и гръцките позиции в Македония. Така започва т.нар. Междусъюзническа война, в която Родината ни воюва със Сърбия, Гърция, Румъния, Османската империя и Черна гора. Войната завършва със загуба на 93 000 човека от българската войска. Но също така са изгубени Източна Тракия, значителна част от Македония и Южна Добруджа. С две думи казано Междусъюзническата война започната от монарха предивиква Първата национална катастрофа.
Но явно урокът на Първата национална катастрофа на нищо не е научил нито царя Фердинанд, нито неговия антураж. На 1 октомври 1915 год., обявявайки война на Сърбия, България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили – Германската, Австро-Унгарската и Османската империи. За да включи Родината ни във войната монархът получава пари от Германия.
Известно е, че начало за излизането на Татковината ни от войната става битката при До̀бро по̀ле, състояла се на 15 септември 1918 година в Македония между български и сръбско-френски военни формирования. Битката завършва с поражение за България и пробив на фронта, в резултат на който България е принудена да иска примирие и да прекрати участието си във войната. Знае се също, че този пробив при До̀бро по̀ле става причина за Войнишкото въстание. Но на малцина е ясно, че както пробивът, така и една от причините за недоволството на вдигналите се на въстание войници са пряко свързани с монарха. Тъй като част от войските са свалени от фронта и пратени в Кюстендил за отпразнуване и парад по случай тезоименния ден на Фердинанд. Това отслабва значително фронта и прави възможен пробива. А въстанието е следствие от всичко това, включително и мизерното положение на войниците на фронта.
Ньойският договор, с който завършва за нас Първата световна война, е унищожителен за България. Страната губи Западните покрайнини и изходът към Егейско море. Убитите и изчезналите безследно в тази война са над 115 хиляди. България търпи Втората си национална катастрофа.
При 4 милиона население жертвите от двете национални катастрофи са над 200 хиляди души. Със своята престъпна политика Фердинанд Сакс-Кобурготски погреба българския национален идеал. А днешните монархисти и царедворци, които възхваляват тази най-мрачна фигура в съвременната история на Родината ни заслужават нашето дълбоко презрение.
Сдружение „ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ“
Сдружение „Брод за България“
Сдружение „Ляв Поглед“
Сдружение „Справедлива България“
Антифашистки форум – България
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
