Но понеже както пацифистките слуги на капитала, така и хрушчовистките им събратя, които ревизираха и изопачиха самата същност на марксизма, са врагове на истината, историята по най-естествен начин ги опроверга. Нито народите спряха да се борят за социализъм, нито войните престанаха. И да, войните в последните десетилетия стават все повече, все по-мащабни, все по-продължителни и все по-ожесточени. А вероятността от нова световна война нараства до неизбежност.
Ето и основанията за това:
-
Китай и Съединените щати системно увеличават моща си, но Китайската народна република от втора световна сила бързо и неумолимо се превръща в първа. Когато всички други средства са изчерпани, кой ще бъде хегемонът се решава на бойното поле;
-
Русия увеличава военната си мощ и все по-ефективно използва ресурсите си, изпълнена с решителност да прекрати дългогодишния разпад на бившето съветско пространство и загубата на свои традиционни сфери на влияние. А Съединените щати повече от всичко са изпълнени с решителност да не допуснат руското възраждане;
-
След първоначалните си успехи, единствената световна алтернатива на западната хегемония - икономическото и опитващото се да прерасне и в политическо обединение БРИКС - претърпя сериозни удари и днес бъдещето на тази алтернатива е поставено под въпрос. Разбира се, САЩ и тук изиграха решаващата роля. Само можем да гадаем как и с какви средства участват в индийско-китайския конфликт, но намесата им за свалянето на лявото правителство в Бразилия отдавна не е тайна;
-
Европейският съюз се тресе от центробежни сили и също като Руската федерация е изправен пред дилемата да бъде или не. Накрая дори европейски лидери признаха, че тези центробежни сили се ускоряват и умело се насочват в желана от администрацията на САЩ посока;
-
Русия едва ли е отровила Андрей Скрипал, Юлия Скрипал и Алексей Навални. Тя няма интерес да предоставя поводи на Запада за обединение срещу нея. Нито има интерес да настройва общественото мнение срещу себе си. Обаче Западът отдавна и старателно търси поводи за демонизация на Русия. Най-вероятно, както навремето в случая с българският дисидент Георги Марков, западните тайни служби са свършили мръсната работа. След което крадеца с крясък „Дръжте крадеца!“ набеждава Русия за престъпления, които не е извършила. В случая интересите са ясни. САЩ и Великобритрания открито се стремят да изолират Европейския съюз от Русия и да съсипят всички взаимноизгодни руско-европейски отношения и връзки. За целта наред с всичко друго те активират и своята политическа агентура в западноевропейските страни. Случайно ли е, че германски външен министър и германски министър на отбраната поискаха прекратяване на строителството на газопровода „Северен поток-2“ в навечерието на оттеглянето на Меркел от политиката? Едва ли. И този образец за лицемерие не е единствен. Водещите европейски държави пък се разкъсват между стремежа да угодят на САЩ, стремежа да запазят взаимноизгодните си и приятелски отношения с Руската федерация и стремежа да изкрънкат възможно най-големи отстъпки в цените на газта, както и да променят в свой интерес търговските условия. Отравянето на станалите вече безполезни агенти, дисиденти и пр. (наричайте ги както искате) съчетано с разпалването на скандал, целящ да обвини Русия и да я тласне към все по-изгодни за европейската олигархия компромиси, е чудесен повод за нови европейски претенции и нови европейски настъпателни искания.
-
Европейското бъдеще не е розово дори и само поради факта, че между Гърция и Турция военното напрежение системно расте. Ако това продължи, войната между натовските държави е само въпрос на време. Всяка от враждуващите страни има съюзници, които на един или друг етап, но решително и неизбежно, ще се включат в гръцко-турската касапница.
-
Войните в Близкия изток са смъртоносна реалност. На Африканския континент се подготвят нови такива. По цялата граница на Руската федерация тлеят пожарите на стари и нови конфликти. Излизат нови и нови доказателства, че тайните служби на щатите са организатор, вдъхновител, а в много случаи – и спонсор на тези процеси;
-
Индия, Индонезия, Тайван и Виетнам, поощрявани от САЩ и имайки тяхната системна подкрепа, изострят териториалните спорове с Китайската народна република до степен, предвещаваща мащабна война. В случай на такава тези страни се надяват на военна поддръжка не само от САЩ, но и от Австралия, Великобритания, а при определени обстоятелства и от Европейския съюз или най-малкото - от водещи европейски държави.
Може само да се предполага, че Съединените щати са активен подбудител на разгръщащите се процеси и непоколебим участник в тях. Но твърдението, че ще се опитат да извлекат максимални изгоди от нововъзникналата конюнктура, не се нуждае от доказателства – не биха били Съединени американски щати, ако не го направят!
Всеки друг би могъл да изпусне шанса да разшири господството си.
Не и те!
Генерирайки още несигурност в един все по-несигурен свят, САЩ от позицията на силния се облагодетелстват максимално от слабостта на слабите. „Слабите - да се подчинят! Силните – да се отслабят!“ – такава е формулата, която прилагат във външната си политика. Дали под маската на привидна незаинтересованост или под формата на яростни нападки, съмнения и лъжи – това е въпрос на субективна преценка на историческата конюнктура, въпрос на избор на конкретна тактика. Но стратегията е предрешена и без световни сътресения и исторически обрати няма да се промени.
Какво да очакваме от Съединените щати в подобна обстановка?
Да продължават да следват приоритети си.
А именно:
-
Всестранния натиск срещу Китай ще продължи. Което значи нарастващ дипломатически натиск, съчетан с повече и повече лъжи и обвинения, с повече и повече черна пропаганда, с повече и повече санкции, с повече и повече саботажи и диверсии от всякакъв характер, с повече и повече поощрения за класовото и всякакво друго разделение и разслоение в китайското общество, с повече и повече спонсорство и инспирации на национални, класови, съсловни, сепаратистки и всякакви други вътрешни конфронтации, с повече и повече вътрешни и външни за китайската държава военни конфликти. Венецът на тази политика би бил въвличането на китайските съседи в пълномащабна война срещу Китайската народна република. Опитът на САЩ да привлекат и Русия в антикитайската авантюра обаче се провали. Русия подписа важни военни съглашения с Китай, а двете страни са на крачка от сключването на цялостен военен съюз помежду си. Но пречи ли нещо да се забърка и Руската федерация на страната на Китай в една регионална касапница, която да прерастне в световна? Официално - Съединените щати нямат вина. Въпреки, че дърпат конците зад кулисите...
-
Всестранния натиск срещу Русия ще продължи. По нейните границите ще се разгарят стари и ще се разпалват нови военни пожари, ще се подкрепят всестранно опозиционни водачи, ще се подготвя системно нова ескалация на разделението и разединението в руското общество, ще се нагнетява напрежение между Русия и нейните съюзници, ще продължи и ще увеличава размаха си корупторската практика да се купуват представители на бизнеса и на администрацията с единствената цел да се подкопае властта, ще се разрастват шантажа, претенциите и санкциите. Навсякъде, където е възможно, ще се инспирират, организират и спонсорират диверсии и саботажи. Същевременно политическия и дипломатическия натиск срещу федерацията и нейните съюзници неизбежно ще нарастват. И да, официално Съединените щати нямат нищо общо. Че дърпат конците зад кулисите обаче, е вън от всяко съмнение!
-
Демонизацията на Русия и Китай тепърва ще достига нови висоти. Всъщност, пропагандната война срещу тях едва започва. Офанзивата включва всички пропагандни методи и похвати и се разгръща по всички фронтове – като се започне от правата на човека и се стигне до охулването на порядките, постиженията и начина на живот. Същевременно е много вероятно да се затвърди и да се превърне в традиция практиката станалите безполезни за интересите на Запада опозиционни лидери да се отравят, застрелват и умъртвяват по най-разнообразни начини, като вината за тяхната смърт се приписва винаги било на Русия, било на Китай. Но единствено и само след предварителна подготовка на общественото мнение чрез офанзива в медиите, чрез медиина дезинформация за начина на извършване на престъплението и чрез медийни манипулации за хвърлянето на вина върху невинните - в противен случай упражнението се обезсмисля. В случая ще премълчим доколко е „свободна“ и доколко е „демократична“ американската „свободна“ преса...
-
БРИКС... Опитът да се задуши прекрасната рожба на новото всестранно международно сътрудничество ще придобие нови измерения. Окончателното откъсване на Бразилия от обединението и нейното подчиняване на имперската воля, разпалването на индийско-китайския конфликт, работата по дистанцирането на Турция от проекта – ето ги предполагаемите направления на имперската политика, касаещи БРИКС.
-
Най-вероятно щедрото финансиране на Европейския разпад ще стане още по-щедро и системно ще разширява обхвата, целите и мащабите си. Единственото значимо в щатската стратегия по отношение на „обединена“ Европа е стремежът центробежните сили да достигнат размах, който да я разпарчетоса окончателно. След което щатските корпорации да сложат ръка върху нейните активи, а щатската политическа върхушка да командва и контролира всяка нейна част поотделно, насочвайки процеса към сливането на САЩ и ЕС в един организъм - под доминантата на САЩ, разбира се! Предполагаемо няма да има особена промяна в известните методи и начини за въздействие - като се започне от логистичната подкрепа за тероризма в Европа и увеличаването на интензитета и големината на бежанските потоци, премине се през санкциите срещу европейски компании и всички видове диверсии и се стигне до прекъсването на живителните за Европейския съюз икономически и културни връзки с неговия близък тил – Руската федерация с нейните ресурси, а също и с неговия далечен тил – Китай с неговата индустриалната мощ. Прекъсването на газовите връзки между ЕС и Русия и влошаването на отношенията между ЕС и Китай са само част от елементите на този пъзел.
-
След като всичко гореописано е в ход, неимоверно ще нарасне ролята на „троянските коне“ – дискретно спонсорираните европейски националистически елити. С благоволението и вероятно не без всестранната поддръжка на САЩ, те ще стартират новото националистично възраждане, което в крайна сметка ще се сведе до разпокъсването на Европа и до сервирането на парчетата върху щатската трапеза – парчета, сготвени в кухните на тайните служби и носени върху златните подноси на нови васални зависимости.
-
Друго направление на нарастваща активност е прицелено в пълното оползотворяване на резервите за европейска дестабилизация, на резервите за обезсилването на Русия и на прогресивно разгръщащият се потенциал за бъдещи военни ангажименти на Китай – конфликтите в Близкия изток и в Африка. Очакванията са ескалацията на воените действия, фанатизмът, ожесточението и смъртността в тези конфликти да надминат по размах, интензитет и мащаби всичко, познато до сега в региона. Бежанските потоци – също.
-
С най-голяма степен на вероятност ще се съдейства ативно за разпалването на мащабна гръцко-турска война. Мащабна война в Европа е прекият път към осъществяването на всички планове на Съединените щати, доколкото предоставя три великолепни възможности. На първо място – ускорява се обезсилването и раздробяването на Евросъюза. На второ място – конфликтът между натовски държави би парализирал НАТО, но би развързал ръцете на Съединените щати за самостоятелна военна намеса срещу бивши съюзници. А веднъж появилият се прецедент е първата крачка към бъдещата постоянна практика... На трето място – възниква необходимата за САЩ възможност да се даде урок на Турция и да се постави тази новоизлюпена претендентка за световна сила там, където е най-удобно за Империята – при оръдията и инструментите, а не сред господарите. Най-благоприятният за САЩ сценарий, който е и твърде вероятен, е в първия етап на мащабната война на Турция срещу Гърция и нейните съюзници вторите да започна да търпят съкрушаващи поражения. Естествено, САЩ няма да вземат участие в бойните действия и ще призовават воюващите към разум, смирение и дипломация. Ненамесата на САЩ ще изостри апетитите на Турция за нови настъпления. Същевременно, въпреки победите на бойното поле, тя ще претърпи значителни щети, доколкото нито армията на Гърция, нито армиите на нейните съюзнички са противник за подценяване. Подобен развой ще повиши значението на САЩ за крайния изход от войната. При пълно съхранение на военните си сили и възможности, внезапно излизайки от позицията си на неутралитет, те ще се намесят решително на страната на Гърция, разбивайки турската армия и хвърляйки Турция в политически хаос. След което с дипломация, шантаж и активиране на цялата си агентура ще поставят начело проамериканско правителство с широко кюрдско представителство. Такова васално на Съединените щати правителство лесно може да се излъчи както от средите на отглежданата в Америка и толкова мразена от Ердоган опозиция, така и от опозиционните елементи и проамериканските кръгове на интелигенцията в самата Турция. Бонусът е, че на Европа носът ще бъде натрит. „Видяхте ли се колко струвате? Сега благодарете! И платете сметката!“ – ще бъде щатското послание, сведено на дипломатичен и на не толкова дипломатичен език до европейските елити по съответните канали. И да, насилена и обезкървена, Европа би била лесна плячка... Обаче обратният вариант също е благоприятен за САЩ. Победата на про-гръцката коалиция би дала същите възможности за смяна на турския елит с васален, а пировата европейска победа би изтощила Евросъюза почти колкото и загубата. Без съмнение, след една война с Турция, дори като победителка Европа би била по-разорена, по-нещастна и по-слаба, отколкото преди войната, което също се вписва в плановете на Империята. Да не забравим – и по-залята с бежанци, което също не е за пренебрегване.
Подобно развитие на ситуацията непременно би протекло по един неизменен и характерен за щатската администрация начин, независимо дали начело на страната президентът ще е демократ или републиканец, независимо дали страната ще се развива мирно или ще е във война. Подходът е запазена марка на Империята и по един или друг начин, в една или в друга степен винаги е бил характерен за всички състояли се империи, лелеещи световното господство.
И по-конкретно: докато официалната администрация на САЩ прокламира пред правителствата на едни или други държави някакви демократични или не толкова демократични ценности, докато им дава съвети (понякога дори полезни!), докато им подава ръка или докато се прави, че им подава ръка, докато нейни фондации, доброволчески, благотворителни и научни организации се правят, че оказват помощ или наистина оказват помощ за решаването на определен проблем, щатските тайни служби неизменно, упорито и без да жалят средства работят срещу националните интереси и националната сигурност на тези държави. Ваше право е да наречете този подход лицемерие. Но не забравяйте никога, че всеки друг подход за Империята е невъзможен. В един действителен или въображаем, но доминиран от Съединените щати свят, единствената държава, която има право на национална сигурност и на ефективна защита на своя национален интерес, са те самите. И никой, никой друг!
Да, по-горе бяха направени различни прогнози. Сега обаче трябва да се подчертае, че подходът, използван от САЩ в международните отношения, не е прогностика. Той отдавна е факт! Както е факт обстоятелството, че този подход не ражда нито почтени партньори, нито търпеливи и великодушни опоненети. Той ражда крайности – робство и смъртна враждебност. Затова ако някой реши с цената на всичко да се опълчи на Империята и да защити националните си интереси, този някой трябва да отчита, че:
-
цялостната политика на Съединените щати в днешно време е имперска, авантюристична, завоевателна и е насочена дискретно, но директно към нова световна война;
-
суверенитета и ресурсите на неговата страна са мишена на щатски домогвания;
-
САЩ ще подходят в отношенията си с него ако не безцеремонно, то задължително лицемерно.
И понеже имперските крупиетата на световната рулетка започнаха все по-често да подсещат, че е време за залози, нека да се обзаложим, че следващият Император отново ще е Тръмп. В представите на щатските олигархични кръгове той най-добре се вписва в образа на император. Трябва да му се признае – тази роля му отива. За разлика от Байдън например, чието цялостно излъчване е на свадлив старец, защитаващ бити каузи.
Но да речем, че стане чудо! Да предположим, че Джо се пребори и стане президент! Ще се промени ли с нещо политиката на САЩ по гореизброените въпроси? Ще станат ли щатите по-дружелюбни към Русия, Китай и Европа? Ще се откажат ли да бъдат световен хегемон? Ще предпочетат ли мира пред войните?
Естествено, че не!
И зад двамата стои щатската върхушка, двете групи на която се различават не по стремежите си, а по шансовете коя ще докопа лъвското парче от баницата.
Единственият различен и значим резултат от победата на Байдън ще бъде основателният гняв на неговите критикари, които по повод и без повод, но винаги ще му напомнят: «И защо детронира Императора, свадливо старче?»
Впрочем, човек трябва да е доста политически наивен, за да предположи, че в навечерието на подготвящата се война изборът за президент ще бъде предоставен от американската олигархия на съвестта, разбиранията и предпочитанията на американския народ. Точно обратното – той ще бъде предрешен и съвсем не в полза на народа на Съединените щати или на човечеството. Защото световната война ще бъде със стотици милиони и дори милиарди човешки жертви. А такава война се води от хора, имащи визията и способностите да бъдат пълководци и императори. Каквото и да си говорим, Байдън не е от тях.
Има ли нещо успокоително в този тревожен свят?
Оказва се -да!
Войната не може и няма да бъде ядрена. Просто защото нито са се родили, нито ще се родят безумците, които ще я предизвикат, само и само за да изгорят и те. Конвенционалната война обаче – толкова желана от олигарсите на Империята и толкова нежелана от народите – е неизбежна. Защото противоречията в един доминиран от империализма свят се решават само чрез война. И защото все още няма мощно военно социалистическо обединение, което да спира имперските домогвания за ново преразпределение на световната баница.
Да го кажем ясно - който иска да оцелее, час по-скоро трябва да захвърли на бунището дипломатическото мрънкане, дитирамбите на пацифистите за мир, ядрените страхове. И час по-скоро да започне да се готви да воюва. Не мирен Европейски дом, не общочовешки ценности, не яловите либерални разбирания за толерантност, не свободно движение на стоки, хора и капитали ни чакат в утрешния ден. Мрачното утре ще дойде с грохота на снарядите. Шансовете са за тези, които ще посрещат касапницата готови. Не и за щраусоподобните, които търсят пясък, в който да си заровят главата!
