/Поглед.инфо/ Скоро ще изминат два месеца от последните парламентарни избори, в които БСП тежко катастрофира с най-жалкия резултат от всичките години на т.нар. преход, а по същество реставрация на криминален капитализъм.
През всичкото време аз очаквах някакъв сериозен анализ и изводи за причините за тази катастрофа, които да предизвикат решителни действия от ръководството на тази партия, за да заеме тя очакваното от голяма част от българското общество място и роля на автентична лява, социалистическа партия. Уви! Дори и най-смелите й пера, по разни други теми, по тази тема се въртяха в досадното “вокруг да около” без да посочат причините за тази катастрофа и пътищата за изход от нея, което пък да бъде последвано от реална политика на ръководството за радикални промени в условията на управлението на една странна коалиция, която довършва изправената пред колапс бедна България.
Пиша тези редове, въпреки че нито организационно, нито пък идейно съм свързан с реалната политика на тази партия и нейните производни от крайно левия до крайно десния политически спектър от началото на 90-те години на миналия век до днес, но защото винаги съм изповядвал принципите на свободата, демокрацията и социалната справедливост в тяхното диалектическо единство, нещо което съм показал в десетките си книги и в стотиците си статии в битността си на учен, политик и дипломат през десетилетията.И ме силно боли, че през този четвърт век вместо да намери верните пътища и форми за демократични реформи, в които да разгърне духовния и социален потенциал на народа ни за просперитет и благоденствие България беше повлечена от мътните вълни на неолиберализма, на пазарния фундаментализъм, които я доведоха до колапс. Боли ме, защото въпреки ужасните многостранни последствия от политиката на управляващите различни политически партии, чийто кадри в огромната си част бяха производни от кадрите на БКП/БСП непрекъснато звучи призивът за “дясна политика”, който се реализира в примитивни политически решения, но не се намери политическа сила, която да отчете реалностите на България, нейните исторически традиции и да реализира една друга, очаквана, жадувана от народа политика, въплъщаваща единството на социална справедливост и свобода. По силата на много причини и нагласи на българското общество тази партия трябваше да бъде Българската социалистическа партия. Трябваше, но не беше! Защо?
Защото през всичките тези години на т.нар. преход БСП не успя да се освободи от “мъртвата хватка” на онези свои представители от различните етажи на номенклатурата, представени от А. Луканов и Сие, които вместо да предприемат радикални реформи на тоталитарния държавен социализъм към демокрация и социално пазарно стопанство, в духа на европейския социален модел, прегърнаха принципите на неолиберализма с неговия пазарен фундаментализъм. Именно тези “реформатори”, а по същество ликвидатори, под различни партийни етикети, на националното богатство на България, създадено с потта и кръвта на народа през “онези” прословути “45 години” доведоха страната ни от средно развита европейска държава до последното място в системата на ЕС с всички съпътстващи бедствия народа ни.
През всичките тези години ръководствата на топящата се маса членове на БСП вместо да намерят верните идеи и принципи на своята политика старателно се движеха в коловозите на дясната и ултрадесната политика на неолиберализма. В това отношение особено се отличи ръководството през годините, когато председател на тази партия беше С. Станишев. Това се оказаха годините на прелом, в които обществото все още очакваше социална политика и социална справедливост от заелата лявото пространство БСП. След стихийните протести през февруари 2013 г. от изпадналия в отчаяние народ, когато се самоубиха толкова семейства и изгоряха като факли 7 млади българи, БСП получи шанс да поведе България към действително спасение. Уви, задкулисните игри, скандалните предложения за назначения, козметичните стъпки на някаква псевдосоциална политика, не търсенето на никаква отговорност от представителите на предишната власт от правителството на Пл. Орешарски изчерпиха окончателно доверието и омерзената и отчаяна маса на народа се отвърна не само от главните виновници, но и от виновната за колаборационистката си политика БСП.
През всичките тези години, в духа на следвания ултралиберален, предписан от Вашингтонския консенсус, капитализъм , ръководството на БСП не намери смелост и решителност да скъса с “пъпната връв” на създадените от нея тъмни кръгове на “олигарски” и всякакви други престъпни структури, извели страната ни в редиците на “държави-мафии”, по оценки на световни анализатори.
След като в началото на 90-те години на миналия век, когато беше все още водеща сила БСП се оказа главния виновник да бъде създадена една противоконституционна етническа партия (ДПС), която пък на свой ред в името на своите корпоративни и корупционни интереси капсулира населението с турско етническо самосъзнание като постепенно разширяваше периметъра на своето влияние и сред сънародниците ни изповядващи исляма и големи групи от ромско население, БСП постепенно се смъкна до ролята си на младши партньор на тази партия..
Намаляващото влияние на БСП върху обществото закономерно извикваше на политическата сцена различни конструкции на “ляво” и псевдоляво, които отнемаха групи от традиционния й електорат, търсещ автентичното ляво. Така парадоксално от водеща с повече от сто и двадесет годишна история БСП постепенно се превърна в една от многото нароили се партийки, с които трябва да се бори за присъствие на политическата сцена на България.
Сред големите, с фатален характер причини, довели до плачевните резултати от последните избори, не мога да не посоча, че през всичките тези години на трасформация, БСП продължи една утвърдила се в годините на държавния социализъм традиция на възпроизводство на своите ръководни структури по биологичен признак. Така наследниците на номенклатурата от онази епоха задължително бяха обявявани за ръководни кадри в съвършено друга епоха, без оглед на техните идейни и морални качества. Допълнително към тази порочна практика в групата на представящите лицето на тази партия пред обществото много често се оказваха случайни авантюристи и аферисти, които шумно обявяваха своето присъствие. Тук следва да се добавят и т.нар. “лидери” на различни “леви партии” -джобен формат, които добре се ползваха от благинките на властта или на Парламента без да имат грам заслуга за решаване на проблемите на обществото. Отгоре на всичко, бидейки във властта на различни постове, представителите на БСП, най-вече от новата й номеклатура вместо да работят като апостоли на народа си се превръщат в поредните феодали по подобие на предшествениците си от “онази епоха”.
Очертаните с най-едри черти и накратко причини, които доведоха до катастрофата на БСП на последните парламентарни избори задължително поставят пред автора изискването да посочи “какво да се прави” по-нататък. Не е възможно обаче в една кратка статия да се посочат всички онези посоки и принципи, които трябва да овладее БСП, за да заеме действително мястото си в обществото и да играе очакваната от голяма част от народа на България роля. Но факт е, че тя трябва да се откаже от порочните практики и политики, които я доведоха до тук и в тази сложна глобална епоха на толкова опасности и предизвикателства да се опре на действителния интелектуален потенциал на народа ни и водена от лидери с естествен авторитет, а такива има и днес, да заяви решително своята роля на политическа партия, която може да посочи пътищата, средствата и политиките за спасение на България и откриване на хоризонт пред държавата и народа ни. България чака!
- Не е задължително позицията на редакцията на Поглед.инфо да съвпада с тази на автора