А сега за спестената от писателя масонска оптика, която видях в романа “Дневници от ъгъла”. Този роман изцяло е пропит от окултна символика и антиправославно възприятие на света, може да се каже, че е апология на масонството, при това поднесена като благородна цел в полза на отечеството. Внушението, че може да съществува “православен орден” с патриотични цели за съблазняване на романтично настроени, неукрепнали души, които да се почувстват избрани, аристокрация-менте в ръцете на свои, а после и на чужди служби.
Поантата на романа е дискредитацията на личността на Нюйоркския митрополит Андрей, внушава се, че той е масон 33 степен, оттук обожествяването му, “това бе Бог, при това българин” /Вж. Л. Мурджев, с. 111, 134/, както и други версии, поднесени умело като “художествена измислица”, но всъщност са литературно отмъщение заради православния живот на митрополит Андрей. Защо отмъщение? Защото митрополит Андрей през целия си живот се е борил с икуменизма, основният инструмент на антиправославната масонска оптика.
Ще цитирам част от дневника на митрополит Андрей, публикуван в сериозното, съвестно и аналитично изследване на Момчил Методиев: “Нюйоркски митрополит Андрей. Биография. Спомени. Дневници”, от 2016 година, което препоръчвам на всеки, защото е написано коректно по извори, с документи от личния фонд на митрополит Андрей в ЦДА, както и с материали от разсекретените архиви на ДС, по разработки на българските служби.
Митрополит Андрей споделя в дневника си, в самия край на живота си, на 13 ноември 1971 година: “Интерконфесионализмът на ИМКА мина в Световния съвет на църквите и днес в икуменизма, който стана голямото оръжие на масонството – активитет на Люцифера”. /Вж. М. Методиев, с. 545/.
Бъдещият митрополит Андрей или Стоян Петков, още през далечната 1924 година отправя официално писмо до софийския митрополит Стефан в защита на православието от икуменизма на протестанстската организация ИМКА, от “неутралното християнство” на “интерконфесионализма”, които тя проповядва. “Неутрален” християнин е нещо като полукатолик, полупротестант, всичко каквото искаш, но не и православен. ИМКА е настоявала православните дружества в България да подменят “православно” с “християнско” в наименованието си, за да бъдат “неутрални”. Неутрални от православието. [Впрочем терминът “джендър неутрален” е от същия извор, но в наше време]. През 1924 година бъдещият митрополит Андрей предупреждава, че “модерната проповед за “неутрални” и “интерконфесионални” организации е “рак в църковната гръд”, “най-страшното и най-голямото пипало, което Антихристът пуща пред себе си на света” /Вж. М. Методиев, с. 28–29/.
“Интерконфесионализмът” е сърцевината на икуменизма, да размиеш православието, християнство без Христа, а в наше време понятието става “трансконфесионално”, икуменическият събор в Крит от 2016 г., провален благодарение на Българската православна църква, отказала да участва в него. Не случайно невселенският патриарх Вартоломей не се посвени да упрекне за този отказ и осуетени икуменически планове патриарх Неофит на погребението му.
В дневника на митрополит Андрей има и важно споменаване на Константинополския патриарх Атинагор, масон, поставен от САЩ във Фенер. Срещат се в София на 20 октомври 1967 г., а митрополит Андрей описва реакцията на Атинагор, когато го вижда: “намръщи се и не можа да скрие омразата си”. След участието на митрополит Андрей в конференция в Бачковския манастир, на 23 октомври същата година, той записва реакцията на цариградския патриарх и на доклада му: “Това, което съобщих, огорчи Атинагорас, а после прегръдки, че ме обичал и кани да му гостувам в Цариград” /Вж. М. Методиев, с. 316–317/.
За тази си ревност в православието и битка с икуменизма, след като е постриган за монах и избран за епископ Андрей, анонимна брошура се опитва да го представи като “религиозен маниак” /Вж. М. Методиев, с. 43–44/. В наше време се използва термина “православен джихадист” за орезиляване на православните, водещи същата битка – с икуменизма, с фанариотите.
Ако за митрополит Андрей икуменизмът е “голямото оръжие на масонството”, в романа на Л. Мурджев образът му е подменен на масон 33 степен, на тези, с които се е борил – “активитетът на Люцифера”. Кой спомен за митрополит Андрей ще остане в българската памет? Истинският образ на бореца с икуменизма за чистотата на Православието, Нюйоркският митрополит Андрей, на академичното изследване на Момчил Методиев, което ще се прочете от тесни специалисти? Или подмененият образ на митрополит Андрей през масонската оптика в художествения роман на Л. Мурджев, до който Дан Браун бледнее по силата на внушенията, преплетени с истински събития от нашата съвременна история?
За православния човек важна е паметта пред Бога, не пред хората, от тази гледна точка митрополит Андрей е неуязвим, Царство му небесно. Но за българската памет е важно да не се съблазняват хората с подменения образ на митрополита през масонската оптика.
Нямам нищо общо с това литературно активно мероприятие.
P. S. И още нещо, което е клевета - на сайта на Л. Мурджев е публикуван текст от мое име, който не съм писала от началото до края, за което категорично заявявам. Но понеже се споменава за богомилите в него – богомилството е дуалистична ерес, манихейство, има много имена, в основата си е антиправославно. Нямам нищо общо и с това.
Вж: “Неприсъщности за Православието”.
https://www.brodbg.com/news-3-1887-NEPRISaSchNOSTI_ZA_PRAVOSLAVIETO.html
