Като съм тръгнал да правя исторически аналогии с въпросите си, трябва да добавя и казаното от Мушанов на времето по същия повод. Перифразирано в нашия случай то звучи така: „Борбата с олигархията цвете ли е за нашата почва?“ Кого обаче да запиташ? Дерменджиев ли само, когото са го избрали да е жертвеният ягнец?
В малката ни България всички печеливши сектори на икономиката и услугите са парцелирани и обезпечени съответно с политически и властови чадър. Вижда се особено ясно в общините, но в определена степен и в различните нива на държавните структури. Икономическите и политически структури буквално са се слепнали, точно спазвайки правилата, характерни за модела на една олигархия. Само някои „ниши“, където няма шанс за лесна печалба, са оставени на кучетата да ги ядат - без бюджетни пари, без подкрепа, без интерес нито от бизнес, нито от власт. Тези ниши обаче са понякога от жизнено важно значение за обикновените хора.
Далаверата е проникнала дълбоко, дори в сферите на обществения и духовен живот, каквито са здравеопазването, образованието и културата. Който и да реши да се захване с нещо, знае реда у нас - или трябва да „съгласува“ по съответния начин проекта си с общинска или държавна власт, но на всяка цена и с владеещата периметъра структура. Ако не го направи, постоянно ще трябва да се оглежда и ослушва, дали няма да настъпи някъде интереса на хората, които са си оградили съответния бизнес. Стига някой да посегне да направи елементарна справка за това, колко външни инвеститори са се опитали да побият кол в България и колко от тях след определено време са я напуснали, разочаровани и възмутени от сервираните им условия за бизнес, ще стигне до много тъжни констатации.
Проблемът, който най вече трови средностатическия наш гражданин, е, че пълновластието на олигархията в България пряко влияе на ежедневният му живот най-вече с онова, което той е принуден да понесе като финансов и икономически товар. Това бележи катадневното му общуването с магазини, с пазари, с вериги разни, преследва го, когато опре до образование, здравеопазване, когато влезе в ресторант, в театър или посети концерт, ако му стигнат парите и за там. Цените в момента се превръщат в основен политически въпрос, от който буквално скоро ще зависи съдбата на правителството. Колкото в момента и да не му се вярва това.
Всичко това си го знаем. Теглото става все по- непосилно. Нищо по-логично, че на преминалите избори с огромен процент властта беше дадена на човека, който с вдигнат юмрук обяви, че ще се захване с борбата срещу олигархията. Наистина, като че ли взе да се усеща, че правителството на Радев започва да разкопава авгиевите наследени обори, но все още не се забелязва да е пристъпило към изнасянето на боклуците от тях. Някъде нещо се обявява като намерение, някъде нещо се разчовърква, тук там започва да се прави по нещо.
Последно време започна да се формира впечатлението, че в България има само един олигарх. Ако човек го приеме това, ще излезе, че борбата на Радев срещу олигархията значително се облекчава. За съжаление обаче нещата далеч не са такива. Всички са си по местата, там, където винаги са били. Властват си и в икономиката, и в политиката, все още недокоснати, на много места дори вече съжителстващи и с новите управници. От време на време, като се сборичкат за територия или бизнес, по някой го убиват, както неотдавна се случи. Но и това си е в правилата на играта. Убиват конкурент, но не и политик, полицай, следовател или прокурор. Защото няма защо. След бомбастичните заявления и закани, засега никой на никого не пречи.
Интересното в казуса Пеевски, който сега е заел цялото внимание на правителството, е, че в момента той е разследван само и единствено за неговите своеволни туристически пътувания на държавна сметка и с държавни средства. Нищо ли друго не е свършило това лице, ощетявайки държавата ни? Това ли е най-голямото му провинение, че се е разхождал до някъде? Или че се е връщал обратно, за да си продължи по същия начин. От друга страна, да му се чуди човек, дотам ли не му стигнаха парите, които при него се стичат от овладените икономически позиции не на поточета, а на порои, че да не може да си купи самолет и да си плаща разходите сам. Знае се, разбира се, че алчността е една от основните характеристични черти на олигархията - желанието да заграбиш и да консумираш колкото се може повече. Нещо нормално за българин във властта, в далаверата. Като гледаме от екрана вътрешният ни, суперактивен министър как се напъва всеки път да изрежда провиненията на Пеевски, да се нахвърля показно на дребните мухи около него, дори няма смисъл човек да попита - а други олигарси има ли из България? Те не продължават ли и сега да прехвърлят в салто мортале така наречените обществени поръчки, да си превъртат нашите парички и да си получават своето?
Дали правителството на Радев след президентските избори ще се хване по-активно с тоя проблем, нямаме основание за особени надежди, но имаме големи очаквания. Изборите за президент до голяма степен са леки и безпроблемни като мероприятие, защото у нас, както е известно, президентът е с най-малко реална власт. Интересът към тая институция просто е като необходим съпътстващи подкрепящ елемент на статуквото. Разбира се зависи от президента. Радев в това отношение беше положителният пример за това, как човек с орязани пълномощия, все пак успяваше да защити правата на своите съграждани.
Истинската битка обаче предстои. Тя ще е на общинските избори. Там вече напълно ще стане ясно, дали гръбнакът на олигархията ще бъде пречупен, или не, или за пореден път тя с пипалата си ще успее да проникне и обхване сегашното управленско статукво. Дали ще се случи това или не, има, както беше отбелязано, един абсолютно точен елемент за преценка - цените и доходите на хората. Ако там не се изравни баланса и везната не заеме равно хоризонтално положение, ще стане ясно какъв ще е резултатът от борбата срещу олигархията.
В тази ситуация за управляващите и най-вече за премиера важи оставеното ни от хайтовските герои правило. Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - ясно какво. По този начин от последвалото действие на правителството ще се отговори и на посочените по-горе въпроси - за добро или зло на всички нас, гражданите на нашата малка, но скъпа ни страна.
