Материалната геометрия на един незабележим гигант
Ако човек разгледа топографските карти на Томска, Новосибирска и Омска област, както и на Ханти-Мансийския автономен окръг, бързо ще установи, че става дума за територия с мащаба на средно голяма европейска държава. Пространството от 573 километра от запад на изток и над 320 километра от север на юг не е просто географска формация, а плътна, непрекъсната хидрологична мрежа. Преминаването през тези земи извън суровите зимни месеци е логистичен кошмар. Липсата на твърда основа прави корабоплаването възможно само по периферните речни артерии, а тежката техника затъва в торфения слой, чиято дебочина на места надхвърля десет метра.
Образуването на този масив е започнало преди около 10 000 години в края на последния ледников период. Първоначално ландшафтът е бил фрагментиран на 19 отделни заблатени участъка. Натрупването на влага, специфичният релеф с минимален денивелационен наклон и субполярният климат са ускорили сливането им. Анализите на торфените ядки показват, че над три четвърти от сегашната площ на системата се е оформила през последните пет века. Това е динамичен, растящ организъм, който продължава да завзема съседни горски масиви с постоянна скорост, променяйки структурата на почвата и подземните водоносни хоризонти.
Механиката на въглеродния улавящ механизъм
Причината Васюган да играе ролята на гигантски планетарен термостат се крие в биохимията на сфагнумовите мъхове и анаеробните условия под повърхността. В класическите горски екосистеми падналата растителна маса бързо се разгражда от микроорганизми и гъби, при което погълнатият по време на фотосинтезата въглерод се връща в атмосферата под формата на въглероден диоксид. В блатата обаче водната възглавница блокира достъпа на кислород до долните слоеве. Натрупаната биомаса умира, но не гние. Тя се консервира под формата на торф, капсулирайки въглерода за хилядолетия напред.
По официални изследвания на Института по мониторинг на климатичните и екологичните системи към Сибирското отделение на РАН, торфените залежи в западносибирските блата съдържат между 51,7 и 70,2 милиарда тона чист въглерод. Това представлява приблизително една четвърт от целия въглероден ресурс, изолиран в сухоземните екосистеми на Земята. Подобно на подземно затворен резервоар, тази система сдържа огромен обем потенциални парникови газове. Системата действа като естествен филтър за повърхностните води и източник за реки като Васюган, Парабел, Шегарка и Чая, поддържайки баланса в басейна на река Об.
Проучванията на палеоклиматичните промени показват, че подобни торфени масиви са спасявали атмосферата от прегряване по време на предишни температурни пикове. Това изглежда като перфектен природен щит, но в структурата на подобно твърдение има един сериозен физически и химически проблем: стабилизиращата функция работи само дотогава, докато хидрологичният режим остава непроменен.
