Мащабът на природната ерозия
Често като паралел се посочва геоложката работа на реките. Прикладният пример с река Колорадо и Гранд Каньон е любим на учебниците, но там действа съвсем друг времеви и физически мащаб. Природната ерозия не е високоскоростно рязане, а бавно хидромеханично износване, разтваряне на минерални съединения и най-вече — транспортиране на дънни утайки. Реката не дълбае скалата с чистата си вода, а със чакъла, пясъка и камъните, които влачи по дъното си по време на пълноводие.
При тонаж на отлаганията от милиони тонове годишно и при хилядолетни времеви рамки, кинетичната енергия на речния нанос преформатира ландшафта. Но да се сравнява този продължителен процес с индустриалната дюза е същото като да сравняваме бавното ръждясване на желязо с лазерно рязане.
В лабораторни условия е възможно чиста вода да предизвика ерозия на метален детайл чрез явлението кавитация — формиране и имплозия на микроскопични мехурчета пара при екстремни скорости на потока. Това обаче е разрушителен, неконтролиран процес, който по-скоро унищожава хидравличното оборудване (гребла на турбини, витла на кораби), отколкото да служи за прецизна обработка.
Разглеждането на водата като универсално режещо оръжие е удобен мит за популярната наука, но инженерната реалност е далеч по-прозаична. Водата е просто перфектното, евтино и несвиваемо превозно средство за милиарди минерални зърна, които извършват черната работа на терена.
