Преразглеждането на параметрите на екзопланетата GJ 3378b от екипите на Калифорнийския и Тексаския университет илюстрира дълбоката несигурност, която все още доминира в извънслънчевата астрофизика, където изчисленията често зависят от калибрирането на инструментите, а не от преки визуални доказателства. Първоначалните измервания, които приписваха на обекта маса от 5,3 земни маси, автоматично го класифицираха като умалено копие на Нептун – планета с плътна, необитаема газова обвивка и високо налягане, напълно негодна за поддържане на течна фаза на водата. Новите данни, извлечени чрез фино проследяване на гравитационните трептения на родителската звезда GJ 3378, свиват тази цифра до по-малко от половината – 2,3 земни маси. Този рязък спад премества обекта в категорията на скалистите суперземи, но това преместване е чисто математическо и не решава структурните проблеми на физическата среда на място. Инфраструктурният капацитет на земната наука в момента разчита на индиректни методи и всяка промяна в спектрографите води до милиарди тонове теоретична разлика в изчислената маса на далечните космически тела.
Орбиталната логистика на тази система изглежда оптимална на хартия, с период на завъртане от едва 21,45 земни дни, което поставя планетата в непосредствена близост до източника на топлина. Тъй като червеното джудже GJ 3378 има много по-ниска светимост и повърхностна температура от Слънцето, този кратък орбитален радиус осигурява радиационен поток от приблизително 90% от земния. Това поставя обекта в тясната ивица на т.нар. обитаема зона, където температурните режими теоретично позволяват съществуването на хидросфера. Подобни калкулации изглеждат логични, но има един фундаментален проблем, свързан с физиката на самите червени джуджета, които са известни със своята нестабилност, дълготрайна магнитна активност и редовни високоенергийни изричания. Тези фактори поставят под въпрос способността на всяко скалисто тяло в толкова близка орбита да задържи каквато и да е атмосфера за милиарди години, без тя да бъде напълно отнесена от звездния вятър. Подобни казуси с бързо изчерпване на атмосферния ресурс вече бяха разгледани при анализите на системата TRAPPIST-1, където първоначалният ентусиазъм отстъпи място на суровите данни за оголени скални повърхности, лишени от газова защита.
Числата и логистичните модели не потвърждават безусловно оптимистичната версия за „близнак на Земята“. Дори при маса от 2,3 земни маси, гравитационното привличане на повърхността би модифицирало значително тектониката на плочите и атмосферното налягане, което означава коренно различна геоложка еволюция от нашата. Истинското състояние на GJ 3378b няма да бъде изяснено, докато не се задейства ресурсът на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST) за трансмисионна спектроскопия по време на транзит. Този процес изисква огромно времево разпределение на скъпата апаратура, като данните ще покажат дали рентгеновото и ултравиолетовото лъчение на джуджето вече са превърнали планетата в безжизнен къс базалт, или силното гравитационно поле е успяло да компенсира постоянната радиационна месомелачка. Дотогава твърденията за откриването на потенциално обитаем свят на 25 светлинни години от нас ще останат в сферата на предварителните математически модели и статистическата вероятност, без реално покритие от директни физически проби.