Вулканичният аспект и пробойните в теорията
Възниква въпросът какво задвижва тези епизодични аномалии. Логиката на геоложкия корпус насочва към масивните трапови изригвания. В самия край на Креда, формирането на Деканските трапове на територията на днешна Индия изпомпва хиляди кубични километри базалтова лава, придружени от чудовищни количества вулканичен газ. Изчисленията за обема на изхвърлените газове винаги са съдържали елемент на несигурност, но белезите в изотопния състав на зъбния емайл потвърждават, че става дума за резки, планетарни сътресения в химическия състав на тропосферата.
Това изглежда логично, но има един сериозен геохимичен проблем, който не бива да се пренебрегва. Методът, разчитащ върху кислородните изотопи в биоапатита, предполага, че физиологията на динозаврите е реагирала пасивно и линейно спрямо външната среда. Смята се, че телесната температура на тези животни е била сравнително постоянна. Но ако големите тероподи и зауроподи са имали вариращ метаболизъм (мезотермия или регионална хетеротермия), термичният фактор при формирането на емайла може да изкриви изотопното фракциониране.
Освен това, пиковата фотосинтетична производителност изисква не само въглероден диоксид, но и азот, фосфор и микроелементи. Ако почвите са били изтощени от интензивното измиване в условията на обилен валежен режим, термичният и въглеродният двигател бързо биха ударили в таван, поставен от лимитиращите хранителни вещества.
Въпреки тези въпросителни, методът на д-р Фън оставя традиционните палеоклиматични модели в неизгодно положение. Докато морските фосили дават представа предимно за океанските басейни, зъбният емайл на сухоземните динозаври предлага пряка извадка от вътрешността на мезозойските континенти. Данните не чертаят гладка романтична картина на вечно зелена праисторическа джунгла, а показват динамична, химически нестабилна система, в която атмосферният състав е варирал под натиска на дълбочинната тектоника.
Проучванията в тази област далеч не са приключили. Тепърва предстои паралелното изследване на зъбни серии от други географски ширини, за да се разбере дали регистрираните CO2 пикове са били наистина глобални, или са отразявали регионални микроклиматични изолации.
