На 28 май тежкотоварната ракета New Glenn на компанията blue Origin избухна по време на наземен тест в Кейп Канаверал, Флорида. Огромното огнено кълбо, заснето от множество камери и разпространено по световните медии, унищожи ракетата и нанесе сериозни щети на стартовата площадка. Според Ройтерс инцидентът е станал по време на т.нар. hot fire тест, при който двигателите се запалват, докато ракетата остава закрепена към площадката.
За щастие няма пострадали, но последиците могат да се окажат значително по-сериозни от загубата на един носител.
Неуспех в най-неподходящия момент
Случилото се идва само дни след като NASA възложи на Blue Origin нови задачи, свързани с програмата Artemis и бъдещите лунни мисии. Според Reuters договорът е на стойност 188 милиона долара и включва доставки на оборудване и логистични товари за бъдещи операции на Луната.
Проблемът е, че New Glenn е една от ключовите системи, на които американската космическа агенция разчита за следващото десетилетие.
Ракетата трябва да изпълнява няколко стратегически функции едновременно:
- извеждане на лунния модул Blue Moon;
- доставки за бъдещи лунни бази;
- изстрелване на спътници за проекта Kuiper на Amazon;
- конкуриране на SpaceX в сегмента на тежкотоварните ракети.
Според The Guardian експлозията е нанесла сериозни щети и на единствената стартова площадка на компанията за този тип ракети, което може да доведе до продължително забавяне на програмата.
Reuters цитира експерти от сектора, според които възстановяването на инфраструктурата може да отнеме поне шест месеца, а реалното връщане към редовни полети вероятно ще изисква още повече време.
Проблемите не започват от тази експлозия
Инцидентът не е изолиран случай.
Още през април Федералната авиационна администрация на САЩ временно приземи New Glenn след проблем по време на полет, когато спътник не успя да достигне планираната орбита заради неизправност в горната степен на ракетата. Това принуди регулаторите да започнат официално разследване.
Така експлозията от края на май се превръща във втория сериозен удар за програмата само за няколко седмици.
Самият Джеф Безос призна след аварията, че компанията преживява „много тежък ден“, но заяви, че Blue Origin ще възстанови всичко необходимо и ще продължи напред.
Американската стратегия започва да изглежда рискова
През последните години NASA постепенно прехвърли огромна част от разработките към частния сектор.
Това позволи ускоряване на някои програми и намаляване на разходите, но създаде и нов риск: зависимост от ограничен брой частни компании.
В момента основната тежест на американските лунни амбиции пада върху две фирми:
- SpaceX на Илон Мъск;
- Blue Origin на Джеф Безос.
И двете обаче изпитват затруднения.
Докато Blue Origin се сблъсква с експлозия на площадката и проблеми с New Glenn, SpaceX продължава да изпитва трудности със своята гигантска ракета Starship. Само преди дни пореден тестов полет завърши с унищожаване на апарата при приводняване в Индийския океан.
Разликата е, че SpaceX вече разполага с напълно работеща система Falcon 9 и огромен оперативен опит. Компанията извършва повече изстрелвания годишно от всички останали държави и оператори по света взети заедно.
След аварията на Blue Origin зависимостта на NASA от SpaceX вероятно ще нарасне още повече.
Китай напредва без шум
Докато американските компании периодично се сблъскват с публични провали и закъснения, китайската космическа програма продължава да следва дългосрочен план с впечатляваща последователност.
През последните години Китай:
- изгради собствена орбитална станция;
- изпрати успешни мисии до обратната страна на Луната;
- върна лунни проби от райони, недостъпни за предишни експедиции;
- разработва тежкотоварните ракети Long March 10 и Long March 9;
- подготвя пилотирано кацане на Луната около 2030 г.
Според анализ на The Guardian именно постоянството започва да се превръща в най-голямото предимство на Китай. За разлика от САЩ, където всяка администрация може да променя приоритетите, китайската космическа програма следва дългосрочна държавна стратегия, която се изпълнява вече повече от две десетилетия.
Reuters също отбелязва, че последователните мисии Shenzhou демонстрират непрекъснато повишаване на китайските възможности както в орбита, така и в подготовката за пилотирани лунни полети.
Днес дори западни анализатори все по-често признават, че Китай вече не е догонващ участник, а реален конкурент на Съединените щати в борбата за дългосрочно присъствие на Луната.
Русия вече не е водещият играч
Ако през XX век космическата надпревара беше преди всичко между Москва и Вашингтон, днес картината е различна.
Русия продължава да разполага с огромна инженерна школа и десетилетия натрупан опит, но след разпадането на СССР космическият сектор постепенно загуби част от предишната си мощ.
Неуспехът на мисията „Луна-25“, финансовите ограничения и санкционният натиск ограничиха възможностите на руската програма за мащабни самостоятелни проекти.
Затова Москва все по-често говори за сътрудничество с Пекин в рамките на бъдеща международна лунна изследователска станция.
Любопитно е, че според редица западни експерти именно Китай постепенно започва да заема мястото, което някога принадлежеше на Съветския съюз като основен стратегически съперник на САЩ в космоса.
Експлозията е симптом на нещо по-голямо
Би било погрешно случилото се с New Glenn да се разглежда само като техническа авария.
Подобни инциденти са част от историята на космонавтиката. SpaceX също е преживявала тежки експлозии, включително унищожаване на ракети директно върху стартовата площадка, преди да се превърне в световен лидер.
По-интересен е по-широкият контекст.
Както отбелязва испанският вестник El País, едновременното забавяне на New Glenn и продължаващите проблеми около Starship поставят под въпрос способността на САЩ да реализират лунните си планове в срок, особено на фона на ускоряващата се китайска програма.
В този смисъл експлозията на Blue Origin е не просто неуспешен тест.
Тя е поредното напомняне, че новата космическа надпревара вече не е въпрос на престижни демонстрации и единични полети. Става дума за дългосрочно присъствие на Луната, достъп до бъдещи ресурси, технологично лидерство и влияние върху следващия етап от развитието на човечеството в Космоса.
