Атаката срещу шести енергоблок на Запорожката атомна електроцентрала не е просто поредният епизод от войната в Украйна. Дори ако оставим настрана взаимните обвинения и информационната война, остава един факт, който бе потвърден и от експертите на Международната агенция за атомна енергия – ядрена инфраструктура отново е попаднала в зоната на прекия военен риск.
Според информацията, разпространена от ръководството на „Росатом“, дрон е поразил турбинната зала на шести блок и е причинил пробив в конструкцията на сградата. От МААЕ потвърдиха наличието на физически повреди и следи от дронова атака, като същевременно подчертаха, че радиационният фон остава в норма.
Това обаче не отменя по-сериозния въпрос.
Запорожката АЕЦ отдавна не произвежда електроенергия в нормален режим. Реакторите са спрени, но съоръжението продължава да изисква непрекъснато електрозахранване, охлаждане и поддръжка. Именно тук започва проблемът, който често се губи в политическите декларации. Една атомна електроцентрала не престава да бъде чувствителен обект само защото е спряла производството. Отработеното ядрено гориво остава на място. Басейните за охлаждане остават на място. Помпените системи остават на място. Цялата инфраструктура продължава да функционира и след спирането на реакторите.
Поради това международните правила за защита на атомните централи по време на военни конфликти винаги са били особено строги. Не защото всяко попадение автоматично води до катастрофа, а защото натрупването на повреди, прекъсвания на електрозахранването и аварийни режими постепенно увеличава риска.
Точно тук се намира и същността на тревогата, изразена от генералния директор на МААЕ Рафаел Гроси. Той не говори за настъпила авария. Говори за нарушаване на принципите за ядрена безопасност и за опасност от събития, които могат да излязат извън контрола на всички страни.
В подобни ситуации политическата реторика започва да пречи на разбирането на реалните рискове. Москва определя случилото се като ядрен шантаж. Киев отхвърля руските обвинения. Но независимо коя страна какво твърди, физиката остава една и съща. Помпите работят с ток. Резервните системи имат ограничени възможности. Всяка електроцентрала зависи от сложна мрежа от подстанции, кабели, трансформатори и резервни генератори.
Военните често говорят за ракети, дронове и фронтови линии. Инженерите говорят за друго. Те говорят за трансформаторни полета, дизелови генератори, резервни линии и аварийни режими. Именно там се намира реалната граница между безопасността и кризата.
През последните две години Запорожката АЕЦ многократно оставаше с ограничен брой външни електропроводи. Някои бяха прекъсвани след бойни действия, други впоследствие възстановявани. Всеки такъв инцидент принуждава персонала да преминава към резервни схеми. Системата издържа. Но колкото повече пъти бъде подлагана на подобен натиск, толкова повече расте вероятността от техническа грешка или съвпадение на неблагоприятни фактори.
Това е причината експертите по ядрена безопасност да избягват драматичните прогнози и едновременно с това да настояват за максимална предпазливост. Историята на атомната енергетика показва, че големите аварии рядко са резултат от едно единствено събитие. Почти винаги става дума за поредица от проблеми, които поотделно изглеждат управляеми.
Чернобил през 1986 г. беше резултат от поредица решения и грешки. Фукушима през 2011 г. също представляваше натрупване на фактори, а не еднократен инцидент. Затова всяка атака срещу елементи от инфраструктурата на една атомна централа неизбежно привлича вниманието на международните институции.
Има и друг аспект, който рядко се обсъжда открито.
Запорожката АЕЦ се превърна в своеобразен политически заложник на конфликта. Русия я контролира физически. Украйна я счита за своя собственост. Международните организации се опитват да поддържат минимален режим на наблюдение. Междувременно централата се намира близо до активна зона на бойни действия.
Подобна ситуация няма аналог в съвременната история на атомната енергетика.
Това обяснява защо всяко съобщение за удар по обекта предизвиква толкова остра реакция. Не защото катастрофата е неизбежна. А защото никой не може да гарантира, че поредният удар няма да засегне по-чувствителна инфраструктура от предишния.
Особено тревожно е, че през последните месеци се съобщава за многократни атаки срещу различни съоръжения в района на централата и Енергодар. Сред посочваните цели са транспортни и технически обекти, електропроводи и спомагателна инфраструктура.
Тук възниква неудобният въпрос за Европа.
През последните години европейските столици инвестираха огромен политически ресурс в темата за енергийната сигурност. Говореше се за газови коридори, терминали за втечнен газ, нови електропреносни връзки и зелена трансформация. Но ядрената сигурност постепенно остана в периферията на публичния разговор.
Запорожката АЕЦ напомня защо това е опасно.
Радиацията не спира на границите. Вятърът не проверява паспорти. Замърсяването не различава членове и нечленове на НАТО. Поради тази причина предупрежденията на МААЕ са важни не само за Русия и Украйна, а за целия европейски континент.
Засега няма данни за радиационен инцидент. Това трябва да бъде подчертано ясно и категорично. Но също толкова ясно трябва да се каже и друго: всяка атака срещу ядрена инфраструктура намалява пространството за грешка.
Войната обикновено унищожава мостове, складове и електроцентрали. Когато започне да се доближава до атомни обекти, цената на всяка грешка става несравнимо по-висока. Именно затова случилото се в Запорожие не бива да бъде разглеждано като поредна новина от фронта, а като предупреждение за границите, които постепенно изчезват в един конфликт, навлязъл в своята най-опасна инфраструктурна фаза.